Антон Оруш

Българската компютърна мрежа Микронет

Българската компютърна мрежа Микронет Сандъците

Българската компютърна мрежа Микронет 

През 1986 г. във ВМЕИ Ленин е разработена локална компютърна мрежа, предназначеназа предприятия и учреждения, в които се налага създадената в процеса на работа информация да се съхранява и обработва направо в рамките на организацията, в която се създава. В мрежата е можело да се включат до 255 компютъра Правец 82. Това е проява на новата философия в обработката на информацията, в която се налага т.н. разпределенат обработка на данните. при нея работни интелигентни терминали, вече териториално разсредоточени, взаимодействат помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Даваме думата на статията от 1986 г., която ще ни запознае по-подробно с тази интересна българска компютърна мрежа:

,,Съвременните постижения на микроелектрониката и изменения­та в икономиката на изчислител­ната техника заставят специа­листите рязко да си обновят ба­гажа от знания н да преценят как да използуват най-плодотворно автоматизираните системи за управление (АСУ), от чието вне­дряване се очакват не просто подо­бряване и качествено придвиж­ване напред, а коренно изменение на технологиите за обработка на данни н начините за взаимодей­ствие със системите.

Тази обществена заявка нма сериозна база за развитие. Произ­водителните и икономични микро­процесорни изделия значително приближиха средствата за обра­ботка на данни до работните места на инженерите, админи­стративните работници, препода­вателите и др. Тенденциите са ин­формационно-изчислителните ре­сурси на организациите да ста­ват все по-достъпни както в ло­гически аспект, така н от гледна точка на тяхното физическо раз­пределение в структурата на орга­низациите в производствените участъци. Така се появи терми­нът „краен потребител“ — чо­векът, който непосредствено при­лага в работата си ЕИМ — административно-управленскня пер­сонал, научните работници, преподавателите, диспечерите в производството и др. Крайният потребител от пасивен консуматор на изчислителни мощности сега става вече активен участник в проектирането я създаването на бази данни, различни приложни задачи, вече непосредствено владее техниките на достъп към информационно-изчислителните ресурси на учреждението.

Натрупаният опит от експлоа­тацията на автоматизирани ин­формационни системи показва, че около 80 на сто от информа­цията се използува от организа­цията, която я създава. В резул­тат на това се набелязва преход от обемистите централизирани информационни системи към системи, в които обработката на информацията и вземането на решение са прехвърлени към по- ниско ниво иа управление.

Необходимостта от обработка на информация там, където се създава, породи така нарачените локални изчислителни мрежи (ЛИМ), които са прости, евтини, имат голяма скорост на предаване на данните и достатъчна гъвка­вост. Те създадоха възможност да се развее новата особено важна технология — разпределената обработка на данните, при която интелигентните машини, вече териториално разсредоточени, взаимодействуват помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Компютърна мрежа Микронет Kompyutarna mrezha Mikronet

Компютърна мрежа Микронет Kompyutarna mrezha Mikronet

Наличието на локални мрежи в организациите създава за всич­ки крайни потребители нови въз­можности от интегрален харак­тер, В системите за обработка на данни, използуващи ЛИМ, се появява възможност за обработ­ване на вътрешните документа­ционни потоци на място — в ор­ганизацията, осигуряват се прости средства за водене на различни масиви от управленската инфор­мация с общо предназначение и за индивидуално използуване, създават се условия за взаимен достъп до всички съвременни ин­струменти на учрежденската дейност.

Един отговор на нарасналите нужди от разпределена обработка на информацията e локалната информационна мрежа Микронет, създадена от колектив с ръководител доц. Фурнаджиев от ВМЕИ „Ленин“ — София.

Мрежата Микронет е изградена на базата на 8-битовня персонален микроком­пютър Правец-82= Съществуващи­те персонални компютри се свър­зват помежду си с трижилен нискочестотен кабел. Общата му дължина в стандартна конфигу­рация на мрежата Микронет може да достига 3200 метра. Функционална схема на структурата на Микронет е дадена на фиг„ 1.

Броят на свързаните в мрежата микрокомпютри може да бъде от 2 до 255. Един от тях осъщест­вява функциите по управление и обмен на информационния поток между компютрите, включени в ЛИМ. Скоростта на обмен на информацията по мрежата е от порядъка на 30 000 бита/сек.

Използуването на мрежата Микронет, без да нарушава съществуващата тех­нология на работа с персонален компютър, дава достъп на отдел­ния потребител до информацион­ните ресурси (програми и данни) на останалите потребители.

Техническото и програмно оси­гуряване на Микронет осигурява работа както в автономен, така н в режим на мрежа. Създаденото системно програмно осигуряване дава сладните функции:

  • проверка иа режима иа рабо­та — мрежов или автономен;
  • обмен на екрани между вклю­чените и мрежата компютри;
  • обмен на графични изображе­ния. По същество получаването и изпращането на пренос иа файлове, дава екранни и гра­фични изображения е обмен на равнище памет — памет между компютрите (фиг. 2)
  • пренос на файлове, даващ възможност за обмен на програми и файлове с данни (фнг. 3).

Характерна черта на функции­те, осъществяващи обмен на дан­ни по мрежата, е независимостта на тяхното изпълнение от дей­ността, навършване на съответния компютър. Изобразената върху екрана на монитора информация може да се вземе или да се из­прати до друг компютър, без да наруши режима му на работа. По аналогичен начин се обменят н файлове. В режим на мрежа по­требителската програма може ак­тивно да използува данните от периферните устройства на оста­налите компютри.

Особено силно се проявява предимството на разпределената обработка на данните в режим на локална изчислителна мрежа с пакети от приложни про­грами (ППП). Революционна про­мяна в начините на създаване н ползване на приложен потреби­телски софтуер за персонални компютри предизвика появата на така наречените електронни таб­лици, като ППП Прокалк за Правец-82 напрнмер. С тях край­ният потребител без компютърно образование може да си създава и да експлоатира някои специа­лизирани приложни програми. А използуването им в режим на мрежа увеличава многократно резултатите от тяхната работа.

Включените в ЛИМ Микронет системни функции дават основа за „дружелюбен“ диалог с крайния потребител в условията на елек­тронна поща. Изброените възмож­ности и функции на мрежата я правят удобна за автомати­зиране на учрежденската дейност и използуване в процеса на обу­чение.“

Владимир Макариев

Източник: сп. Компютър за Вас 1986 г.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url