Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Днес ще повдигнем булото над един стар български компютърен проект, който можем да наречем ,,български професионален интернет“. По-точно, става дума за мрежа за комуникация между множество професионални ,,едностайни“ компютри (а не онези вкъщи). :)

В края на 1985 г. в Централния институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) в основни линии е завършена разработката на програмното осигуряване (софтуерът) на многомашинната мрежа за телеобработка ЕСТЕЛ 4.2. (За нея вече сме ви разказвали – виж ТУК.) Необходимите технически средства — процесорите за телеобработка на данни (ПТД) ЕС-8371 – са били разработени и усвоени в производство още в конфигурацията на преднават версия на системата – ЕСТЕЛ 4.1. Така са създадени всички необходими предпоставки за реализиране на многомашинна мрежа от работещи заедно професионални компютри (или – както са ги наричали тогава – електроноизчислителни машини (ЕИМ).

Но, както се казав в рекламите – това не е всичко! :) В началото на 1986 г. – навечерието на XIII конгрес на БКП – е завършен r първият етап от създаването на т.н. Обединена мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), която представлява многомашинна мрежа за телеобработка на информация. Тя е била проектирана да се изгради с използваните тогава в Източния блок професионални суперкомпютри (те са обединени в т.н. Единна система (ЕС) от ЕИМ Ряд 3), но към ОМИР са можели да бъдат присъединявани също така и други, аналогични по архитектура компютри. Мрежата можела да осигури достъп на широк кръг крайни потребители (т.н. терминален достъп – чрез терминали) към включените в нея компютри и предоставяла възможност за ползване на свободните изчислителни мощности от различни приложни софтуери и бази от данни.

ПЪРВИ ЕТАП

Първият етап от изграждането на ОМИР е осъществен от голям колектив специалисти — както разработчици на хардуер и софтуер от заводи в рамките на Стопанско обединение ИЗОТ, така и потребители на компютърна техника от водещите електронноизчислителни центрове към предприятия и централни ведомства в София. Става дума за институции като Централния институт по научно-техническа информация (ЦИНТИ), Главния изчислителен център при Министерството на финансите, Центъра за транспортна кибернетика и автоматизация (ЦТКА), Столичния народен съвет, ГИУЦ по материално-техническо снабдяване (МТС), Комплексния научноизследователски и проектантски институт по организация, икономика и управление на строителството (КНИПИОИУС), Стопанския металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“ (,,Кремиковци“) и др.

За завършването на първия предконгресен етап решаващо е било съдействието на Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и на СО Съобщения и СО ИЗОТ. Още на този етап, всеки потребител, разполагащ с терминал, включен към някой от компютрите на мрежата, вече е имал достъп до базите от данни и софтуерите, употребявани в отделните електронноизчислителни центрове на ОМИР, и е можел да обменя данни с тях. Например – с автоматизираните информационни системи на ЦИНТИ, Единната база от данни за транспортния процес в страната на ЦТКА, системата за информационно обслужване с данни за населението и базата от данни за населението ЕСГРАОН на СНС, автоматизираните информационни системи на КНИПИОИУС, информационно-управляващите системи на ГИУЦ по МТС и Изчислителния център при СМК „Л. И. Брежнев“ и т.н., и т.н.

По-точно, потребителите на ОМИР са имали възможност да обменят файлове между компютрите в мрежата, да използват от разстояние инсталираните програми, работещи в други машини от мрежата, и в крайна сметка да управляват и поддържат разпределена база от данни. Предполагало се е, че това ще повиши произвоидтелността и резултатността на труда на хората. И наистина, ето един пример: до около 1985 г. лентите със статистическа информация от окръзите на България са се носели физически от окръжните градове до София – Изчислителния център на ул. „Панайот Волов“ № 2, а след създаването на ОМИР – от 1986-87 нататък – служителите са започнали да изпращат информацията през терминалите. :)

ВТОРИ ЕТАП

Вторият етап от изграждането на Обединената мрежа изчислителни ресурси започва със създаването на стопанско дружество ОМИР, чиято задача е била да изгради и управлява една голяма, обща изчислителна, програмна и информационна база, замислена за автоматизирани системи за управление от отраслов и национален мащаб.

ОМИР е била достъпна за всеки потребител, разполагащ с достъп до професионален компютър от описаната по-горе ЕС ЕИМ – Ряд 3 или аналогични по архитектура машини. За да може да стане така, е било необходимо компютърът да бъде оборудван с процесор за телеобработка на данни ЕС-8371 (производство на Комбинат Системи за телеобработка Велико Търново), и необходимия софтуер. Той пък е бил разработен в Централния институт по изчислителна техника и се е разпространявал от Фирмената програмна библиотека към Института Системизот.

По-горе споменахме за т.н. краен потребителски (или терминален) достъп. Като терминали в мрежата ОМИР са можели да бъдат използвани всички персонални компютри, стига да са разполагали с телекомуникационна платка, поддържаща някой от поддържаните в мрежата протоколи за обмен на данни. Такива платки са били усвоени в производството за компютрите ЕС 1831 (ИЗОТ 1036С) и ЕС 1832 (ИЗОТ 1037С). Тази телекомуникационна платка е била разработена и за компютрите от серията Правец.

Благодарение на всичко това, потребителите (които по това време вече активно са използвали локалните изчислителни възможности на персоналния компютър), при необходимост са можели да се включват – чрез обикновени телефонни линии – и като терминал в системата ЕСТЕЛ на някой от компютрите в ОМИР. Там те са можели да повишават производителността на труда си – да обменят файлове, да ползват приложния софтуер (т. е. да изпращат задачи за изпълнение), да използвта базите от данни и редицата други възможности на мрежата.

А за самия ЕСТЕЛ можете подробно прочетете тук ==>