Антон Оруш

Българската компютърна мрежа ОМИР

Българската компютърна мрежа ОМИР

Българската компютърна мрежа ОМИР

Днес ще повдигнем булото над един стар български компютърен проект, който можем да наречем ,,български професионален интернет“. По-точно, става дума за мрежа за комуникация между множество професионални ,,едностайни“ компютри (а не онези вкъщи). :)

В края на 1985 г. в Централния институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) в основни линии е завър­шена разработ­ката на програмното осигуряване (софтуерът) на многомашинната мрежа за телеобработка ЕСТЕЛ 4.2. (За нея вече сме ви разказвали – виж ТУК.) Необхо­димите технически средства — процесорите за телеобработка на данни (ПТД) ЕС-8371 – са били раз­работени и усвоени в производство още в конфигурацията на преднават версия на системата  ЕСТЕЛ 4.1. Така са създадени всички необ­ходими предпоставки за реализи­ране на многомашинна мрежа от работещи заедно професионални компютри (или – както са ги наричали тогава – електроноизчислителни машини (ЕИМ).

Но, както се казав в рекламите – това не е всичко! :) В началото на 1986 г. – навечерие­то на XIII конгрес на БКП – е за­вършен r първият етап от създава­нето на т.н. Обединена мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), която представлява многомашинна мрежа за телеобработка на информация. Тя е била проектирана да се изгради с използваните тогава в Източния блок професионални суперкомпютри (те са обединени в т.н. Единна система (ЕС) от ЕИМ Ряд 3), но към ОМИР са можели да бъдат присъединявани също така и други, аналогични по архи­тектура компютри. Мрежата можела да осигури достъп на широк кръг крайни потребители (т.н. терминален достъп – чрез терминали) към вклю­чените в нея компютри и предоста­вяла възможност за ползване на сво­бодните изчислителни мощности от различни приложни софтуери и бази от данни.

ПЪРВИ ЕТАП

Първият етап от изграждането на ОМИР е осъществен от голям колектив специалисти — както разработчици на хардуер и софтуер от заводи в рамките на Стопанско обединение ИЗОТ, така и потребители на компютърна техника от водещите електронноизчислителни центрове към предприятия и централни ве­домства в София. Става дума за институции като Централния институт по научно-техническа информация (ЦИНТИ), Главния изчислителен център при Министерството на финансите, Центъра за транспортна киберне­тика и автоматизация (ЦТКА), Столичния народен съвет, ГИУЦ по материално-техническо снабдя­ване (МТС), Комплексния научно­изследователски и проектантски институт по организация, иконо­мика и управление на строителст­вото (КНИПИОИУС), Стопанския металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“ (,,Кремиковци“) и др.

За завършването на първия предконгресен етап решаващо е било съдействието на Бъл­гарската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и на СО Съ­общения и СО ИЗОТ. Още на то­зи етап, всеки потребител, разполагащ с терминал, включен към някой от компютрите на мре­жата, вече е имал достъп до базите от данни и софтуерите, употребявани в отделните елек­тронноизчислителни центрове на ОМИР, и е можел да обменя данни с тях. Например – с автоматизира­ните информационни системи на ЦИНТИ, Единната база от данни за транспортния процес в страна­та на ЦТКА, системата за инфор­мационно обслужване с данни за населението и базата от данни за населението ЕСГРАОН на СНС, автоматизираните информационни системи на КНИПИОИУС, информационно-управляващите сис­теми на ГИУЦ по МТС и Изчислителния център при СМК „Л. И. Брежнев“ и т.н., и т.н.

ЗЗУ Велико Търново ZZU Veliko Tarnovo

ЗЗУ Велико Търново ZZU Veliko Tarnovo

По-точно, потребителите на ОМИР са имали възможност да обменят файлове между компютрите в мрежата, да използват от разстояние инсталираните програми, работещи в други машини от мрежата, и в крайна смет­ка да управляват и поддържат разпределена база от данни. Предполагало се е, че това ще повиши произвоидтелността и резултатността на труда на хората. И наистина, ето един пример: до около 1985 г. лентите със статистическа информация от окръзите на България са се носели физически от окръжните градове до София – Изчислителния център на ул. „Панайот Волов“ № 2, а след създаването на ОМИР – от 1986-87 нататък – служителите са започнали да изпращат информацията през терминалите. :)

ВТОРИ ЕТАП

Вторият етап от изграждането на Обединената мрежа изчисли­телни ресурси започва със създа­ването на стопанско дружество ОМИР, чиято задача е била да изгради и управлява една голяма, обща из­числителна, програмна и информа­ционна база, замислена за автоматизирани системи за управление от отраслов и национален мащаб.

ОМИР е била достъпна за всеки потребител, разполагащ с достъп до професионален компютър от описаната по-горе ЕС ЕИМ – Ряд 3 или аналогични по архитектура машини. За да може да стане така, е било необходимо компютърът да бъде оборудван с процесор за телеобработка на данни ЕС-8371 (производство на Комбинат Системи за телеоб­работка Велико Търново), и необ­ходимия софтуер. Той пък е бил разработен в Централния институт по изчислителна техника и се е разпро­странявал от Фирмената програм­на библиотека към Института Системизот.

По-горе споменахме за т.н. краен потребителски (или терминален) достъп. Като терминали в мрежата ОМИР са можели да бъдат използвани всички персонални компютри, стига да са разполагали с телекомуникационна платка, поддържаща някой от поддържаните в мрежата прото­коли за обмен на данни. Такива платки са били усвоени в производството за компютрите ЕС 1831 (ИЗОТ 1036С) и ЕС 1832 (ИЗОТ 1037С). Тази телекомуникационна платка е била разработена и за ком­пютрите от серията Правец.

Благодарение на всичко това, потребите­лите (които по това време вече активно са използвали локалните изчислителни възмож­ности на персоналния компютър), при необходимост са можели да се включват – чрез обикновени телефонни ли­нии – и като терминал в системата ЕСТЕЛ на някой от компютрите в ОМИР. Там те са можели да повишават производителността на труда си – да обменят файлове, да ползват приложния софтуер (т. е. да изпращат задачи за изпълнение), да използвта базите от данни и редицата други възможности на мрежата.

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

–-

Използувана литература:

списание Компютър за вас 6-1987

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url