Антон Оруш

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Българската компютърна мрежа ОМИР

Българската компютърна мрежа ОМИР

Днес ще повдигнем булото над един стар български компютърен проект, който можем да наречем ,,български професионален интернет“. По-точно, става дума за мрежа за комуникация между множество професионални ,,едностайни“ компютри (а не онези вкъщи). :)

В края на 1985 г. в Централния институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) в основни линии е завър­шена разработ­ката на програмното осигуряване (софтуерът) на многомашинната мрежа за телеобработка ЕСТЕЛ 4.2. (За нея вече сме ви разказвали – виж ТУК.) Необхо­димите технически средства — процесорите за телеобработка на данни (ПТД) ЕС-8371 – са били раз­работени и усвоени в производство още в конфигурацията на преднават версия на системата  ЕСТЕЛ 4.1. Така са създадени всички необ­ходими предпоставки за реализи­ране на многомашинна мрежа от работещи заедно професионални компютри (или – както са ги наричали тогава – електроноизчислителни машини (ЕИМ).

Но, както се казав в рекламите – това не е всичко! :) В началото на 1986 г. – навечерие­то на XIII конгрес на БКП – е за­вършен r първият етап от създава­нето на т.н. Обединена мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), която представлява многомашинна мрежа за телеобработка на информация. Тя е била проектирана да се изгради с използваните тогава в Източния блок професионални суперкомпютри (те са обединени в т.н. Единна система (ЕС) от ЕИМ Ряд 3), но към ОМИР са можели да бъдат присъединявани също така и други, аналогични по архи­тектура компютри. Мрежата можела да осигури достъп на широк кръг крайни потребители (т.н. терминален достъп – чрез терминали) към вклю­чените в нея компютри и предоста­вяла възможност за ползване на сво­бодните изчислителни мощности от различни приложни софтуери и бази от данни.

ПЪРВИ ЕТАП

Първият етап от изграждането на ОМИР е осъществен от голям колектив специалисти — както разработчици на хардуер и софтуер от заводи в рамките на Стопанско обединение ИЗОТ, така и потребители на компютърна техника от водещите електронноизчислителни центрове към предприятия и централни ве­домства в София. Става дума за институции като Централния институт по научно-техническа информация (ЦИНТИ), Главния изчислителен център при Министерството на финансите, Центъра за транспортна киберне­тика и автоматизация (ЦТКА), Столичния народен съвет, ГИУЦ по материално-техническо снабдя­ване (МТС), Комплексния научно­изследователски и проектантски институт по организация, иконо­мика и управление на строителст­вото (КНИПИОИУС), Стопанския металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“ (,,Кремиковци“) и др.

За завършването на първия предконгресен етап решаващо е било съдействието на Бъл­гарската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и на СО Съ­общения и СО ИЗОТ. Още на то­зи етап, всеки потребител, разполагащ с терминал, включен към някой от компютрите на мре­жата, вече е имал достъп до базите от данни и софтуерите, употребявани в отделните елек­тронноизчислителни центрове на ОМИР, и е можел да обменя данни с тях. Например – с автоматизира­ните информационни системи на ЦИНТИ, Единната база от данни за транспортния процес в страна­та на ЦТКА, системата за инфор­мационно обслужване с данни за населението и базата от данни за населението ЕСГРАОН на СНС, автоматизираните информационни системи на КНИПИОИУС, информационно-управляващите сис­теми на ГИУЦ по МТС и Изчислителния център при СМК „Л. И. Брежнев“ и т.н., и т.н.

ЗЗУ Велико Търново

ЗЗУ Велико Търново

По-точно, потребителите на ОМИР са имали възможност да обменят файлове между компютрите в мрежата, да използват от разстояние инсталираните програми, работещи в други машини от мрежата, и в крайна смет­ка да управляват и поддържат разпределена база от данни. Предполагало се е, че това ще повиши произвоидтелността и резултатността на труда на хората. И наистина, ето един пример: до около 1985 г. лентите със статистическа информация от окръзите на България са се носели физически от окръжните градове до София – Изчислителния център на ул. „Панайот Волов“ № 2, а след създаването на ОМИР – от 1986-87 нататък – служителите са започнали да изпращат информацията през терминалите. :)

ВТОРИ ЕТАП

Вторият етап от изграждането на Обединената мрежа изчисли­телни ресурси започва със създа­ването на стопанско дружество ОМИР, чиято задача е била да изгради и управлява една голяма, обща из­числителна, програмна и информа­ционна база, замислена за автоматизирани системи за управление от отраслов и национален мащаб.

ОМИР е била достъпна за всеки потребител, разполагащ с достъп до професионален компютър от описаната по-горе ЕС ЕИМ – Ряд 3 или аналогични по архитектура машини. За да може да стане така, е било необходимо компютърът да бъде оборудван с процесор за телеобработка на данни ЕС-8371 (производство на Комбинат Системи за телеоб­работка Велико Търново), и необ­ходимия софтуер. Той пък е бил разработен в Централния институт по изчислителна техника и се е разпро­странявал от Фирмената програм­на библиотека към Института Системизот.

По-горе споменахме за т.н. краен потребителски (или терминален) достъп. Като терминали в мрежата ОМИР са можели да бъдат използвани всички персонални компютри, стига да са разполагали с телекомуникационна платка, поддържаща някой от поддържаните в мрежата прото­коли за обмен на данни. Такива платки са били усвоени в производството за компютрите ЕС 1831 (ИЗОТ 1036С) и ЕС 1832 (ИЗОТ 1037С). Тази телекомуникационна платка е била разработена и за ком­пютрите от серията Правец.

Благодарение на всичко това, потребите­лите (които по това време вече активно са използвали локалните изчислителни възмож­ности на персоналния компютър), при необходимост са можели да се включват – чрез обикновени телефонни ли­нии – и като терминал в системата ЕСТЕЛ на някой от компютрите в ОМИР. Там те са можели да повишават производителността на труда си – да обменят файлове, да ползват приложния софтуер (т. е. да изпращат задачи за изпълнение), да използвта базите от данни и редицата други възможности на мрежата.

А за самия ЕСТЕЛ можете подробно прочетете тук ==>

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>