Антон Оруш

Българската машина за транспортни контейнери

Българската машина за транспортни контейнери

Българската машина за транспортни контейнери

През 1973 г. вниманието на посетители­те на Пловдивския мострен панаир бе­ше привлечено от една грандиозна ма­шина, показана на изложбените площи на Балканкар. Наистина, имаше какво да привлече вниманието на специалисти и обикновени зрители: височина над 7,5 метра, дължина над 12 метра, широчина около 5 метра. Разбира се, на специали­стите направиха повече впечатление дру­ги данни — например възможността за подреждане на контейнерите в три реда по височина, товароподемност 30 480 кг, скорост на повдигане (с товар) — 14 см/сек, скорост на движение (с товар или без) — 24 км/час. Не бихме се спирали толко­ва подробно на тези данни, но те най- красноречиво говорят за отличните ек­сплоатационни възможности на машина­та. А това е и първата българска контейнерообработваща машина. Нещо повече: това е началото на българската контейнерообработваща система.

Естествено, тази система трябва да включва и останалите машини за рабо­та с контейнери (или вътре в тях). И та­кива вече има — например ЕВ 654.27 — това е специализирана машина за работа вътре в тежките контейнери. Какво зна­чи това? Преди всичко — голям свобо­ден ход на повдигателната уредба, т. е. вилиците имат възможност да се вдиг­нат до 1400 мм от пода без подвижната мачта да излиза над неподвижната. Това значи, че вътре в контейнера палетите или пакетите могат да се вземат от по­да или да се опират в тавана. Да доба­вим страничното преместване на вили­ците, триопорната схема, пневматичните гуми, импулсното управление — пред нас е една модерна специализирана ма­шина за работа в тежки контейнери, съоб­разена със специфичните условия, при които ще работи, и изискванията на меж­дународните норми.

По-нататък в българските контейнерни пунктове ще се появят и криковете — над прототипите им вече се работи в НИПКИЕМ. Контейнеровозът пристига, криковете повдигат контейнера, влека­чът изтегля освободената платформа, след това контейнерът плавно се спуска долу. Естествено, криковете е целесъобразно да бъдат използваниq когато се нала­га да бъдат обработвани малко на брой контейнери — при големи транспортни потоци вече ефикасно могат да се изпол­зуват контейнерообработващите машини (от типа на описания в началото Балканкар-Керикон или специализирани за ра­бота с контейнери тежки мотокари-ви­сокоповдигачи със странично изнасяне на товара).

Стари транспортни контейнери Stari transportni konteyneri

Стари транспортни контейнери Stari transportni konteyneri

Това е система от крикове за обработка на тежки контейнери. Ще бъде използвана при работа в контейнерни пунктове с по-малки транспортни потоци

Но всичко, казано дотук, изглежда някак разпокъсано и единично, ако не бъде обединено от споменатото вече по­нятие „контейнерообработваща система“. В нея освен машините, манипулиращи контейнерите като цяло или товарите в тях, трябва да се включат и транспор­тните средства за превозване на тези кон­тейнери — железопътни и автомобил­ни платформи, кораби — контейнеро­вози, самолети и вертолети. Може би не е утопия да се каже — и дирижабли­те на бъдещето? (Работата с контейнери поставя специални изисквания към кон­струкцията на всички тях). Към систе­мата трябва да се включат и „термина­лите“ — площадките, където се обра­ботват контейнерните потоци — с ця­лото им оборудване за механизиране и автоматизиране на процесите: портални и конзолни кранове, специализирани при­станищни кранове и т. н. Пристанища, големи ж.п. възли, летища, средища на автомобилния транспорт — терминали­те са вече навсякъде. Защото и контей­нерите се налага да бъдат навсякъде…

Електрокар високоповдигач Elektrokar visokopovdigach

Електрокар високоповдигач Elektrokar visokopovdigach

ЕВ 654.27 — Електрокар-високоповдигач за ра­бота в контейнери.

Триопорната схема и импул­сното управление го правят особено маневрен и удобен при експлоатация

Ето само един пример: британската транспортна компания „Феликстоу Док енд Рейлуей Корп.“ в град Феликстоу през 1968 година е обработила 23 000 контейнера, а през 1971 година — вече 94 520 броя. За същия период от време обемът на превозените товари е нарастнал от 1,41 до 2,33 милиона тона, а броят на рейсовете за година се е увеличил от 2516 до 3118. Сега през пристанището Феликстоу минават 45 корабни контей­нерни линии. За организация и плани­ране на цялата дейност се използува една електронноизчислителна машина „Хъниуел“. Списъкът на подобни примери би отнел много и много страници — ние просто се спираме на един типичен при­мер, при това далече не от най-крупни­те представители на специализираните контейнеротранспортни фирми. Но и той достатъчно красноречиво говори за го­лемия напредък на контейнеризацията през последните години.

Радостно е, че България не изостава и в тази област. И това е напълно есте­ствено — една от водещите в световно­то каростроене страни не можеше и не биваше да остава назад и в тази област. Българската контейнерна система се из­гражда в най-тясна връзка с Единната контейнерна транспортна система на стра­ните-членки на СИВ. Бъдещето на тази система е вече съвсем реално — плани­ра се през 1975 година контейнерните пунктове в ГДР да достигнат до 45, в Пол­ша — II, в Румъния — 28, в Чехослова­кия — 5 и у нас — 12. Морските контей­нерни пристанища на тези страни — Рощок, Гдиня, Варна обслужват редовни линии, по които специализирани кора­би работят с твърди разписания.

Мотокар високоповдигач Motokar visokopovdigach

Мотокар високоповдигач Motokar visokopovdigach

По-малките контейнери могат да бъдат обра­ботвани и с универсални мотокари-високопов­дигачи, снабдени с удължетели на вилиците

Разбира се, проблеми и то големи, ос­тават — контейнери, контейнерообработващи машини, транспортни средства, скла­дове и площадки — всички размери тряб­ва да бъдат унифицирани, съобразени един с друг, стандартизирани. Най-ефективна във всяко отношение би била една глобал­на международна контейнерна система, обаче, както подчертава и съветският из­следовател Клименко, практическата реа­лизация на такава задача в исторически създалите се условия е извънредно труд­на и решението й ще изисква, очевидно, няколко етапа и допълнителни доста го­леми разходи на средства и време.

Но реални основания за оптимизъм има — много голямо внимание вече се от­деля на транспортните контейнерни сис­теми навсякъде по света. И България също дава своя принос!

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1974 г.


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url