Антон Оруш

Български електронни изчислителни устройства

Български електронни изчислителни устройства

Български електронни изчислителни устройства

През 70-те години изчислителната техника в България получава по-нататъшно значително развитие, като се по­стигат не само количествени резултати, но и се осъществяват някои качествени изменения. Този период се характеризира с по-нататъшнс утвърждаване на специализациите, които нашата страна има по отделни технически средства, както и допълнително разширяване на производствената номенклатура с нови технически средства. Същевре­менно започва да се реализира задачата за преминаване от производ­ството на отделни технически средства към производство на си­стеми.

Важни моменти са разработването и внедряването в страните, членки на СИВ, на втора генерация ЕС ЕИМ и създаването на Единна система от минимашини (СМ ЕИМ), която по подобие на ЕС ЕИМ се подчинява на единни технически изисквания и осигурява техническа и програмна съвместимост. Укрепва още повече развойният и производ­ственият потенциал в ДСО ИЗОТ, задълбочават се връзките със съветските институти и заводи. От висшите учебни заведения в стра­ната започват да излизат и първите инженери с цялостна подготовка по изчислителна техника.

Кои са главните направления и кои са основните постижения на изчислителната техника у нас през този период?

На първо място трябва да се подчертае утвърждаването на на­шата страна между страните, членки на СИВ. като основен производи­тел на външни запомнящи устройства с магнитни носители.

В областта на запомнящите устройства с магнитни дискове раз­витието се осъществява в три главни направления: устройства с по­вишен капацитет на паметта за ЕС ЕИМ. минидискови запомнящи устройства с повишен капацитет за СМ ЕИМ и запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск.

През 1979 — 1980 г. завършва разработката и са внедрени в ДЗУ Стара Загора, запомняши устройства с магнитни дискове гип ЕС 5067.02 с капацитет 2×100 Мбайта и тип ЕС 5067 с капацитет 200 Мбайта.

Устройството ЕС 5067.02 има два шпиндела в обш корпус, ка­то на всеки шпиндел може да се работи с магнитен дисков пакет с ка­пацитет 100 Мбайта. Линейната плътност на запис е 159 бита/mm, а скоростта на обмен е 806 Кбайта, s.

Записът и четенето се извършват върху 19 работни повърхности на дисковия пакет.

Устройството ЕС 5067 е едношпинделно и работи е магнитен дис­ков пакет с капацитет 200 Мбайта. Скоростта на обмен ма информация­та и линейната плътност са същите както в устройството ЕС 5067.02, но броят на цилиндрите в един пакет е два пъти по-голям.

Заедно с дисковите устройства са разработени и внедрени в ЗМД — Пазарджик, и магнитни дискови пакети за тях ши ЕС 5266 е капацитет 100 Мбайта и ЕС 5267 с капацитет 200 Мбайта. Тези макети са на алу­миниева основа и са с феролаково покритие. Притежават по 11> ра­ботни повърхнини и една повърхнина за управление на системата за позициониране.

В съшия период са разработени и внедрени в ЗИТ —София, устройство за управление на дискови запомнящи устройства ЕС 5567 и управляващ модул ЕС 5667. Тези изделия осигуряват включването на дисковите запомнящи устройства ЕС 5067 и ЕС 5067.02 към ЕС ЕИМ Към едно устройство за управление могат да се включат до 4 управля­ващи модула, а към всеки от тях—.дискови устройства с общ брой на шпинделите до 32. По такъв начин една дискова система в макси­мална конфигурация може да има външна памет с произволен до­стъп до 6400 Мбайта. Ако се вземе предвид, че при първите изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ, усвоени у нас, максималната външна памет на магнитни дискове е 43,5 Мбайта, се вижда, че за по-малко от 10 го­дини са усвоени такива технически средства, които позволяват да се достигне над 100 пъти увеличаване на този особено важен показател на изчислителните машини.

За миниизчислителните машини от СМ ЕИМ са създадени два вида минидискови устройства — СМ 5400 с капацитет 6 Мбайта и СМ 5410 С с капацитет 12 Мбайта.

Първото устройство е модификация на произвежданото по-рано устройство ИЗОТ 1370.

Минидисковата памет СМ 5410 С има един несменяем диск с капа­цитет 6 Мбайта и една сменяема дискова касета също с капацитет 6 Мбайта.

ИЗОТ 1009С IZOT 1009C

ИЗОТ 1009С IZOT 1009C

Скоростта на обмен е 1,44 Мбайта/s. Линейната плътност на запис е 78 бита/mm. За включване на минидисковите устройства към СМ ЕИМ са разработени и съответни контролери, които се про­извеждат в завод Електроника София. Производството на сме­няеми дискови касети с капацитет 6 Мбайта е усвоено в ЗМД — Пазар­джик.

Важно направление, което се развива през този период, е разра­ботването и внедряването в ЗЗУ — Ст. Загора, на дискови запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск. Тези устройства са предназначе­ни за комплектуване преди всичко на микропроцесорни системи. Усвое­ни са устройствата тил ЕС 5074 и ЕС 5088 с капацитет съответно 400

Кбайта и 160 Кбайта. Производството на самите гъвкави дискове е усвоено в ЗМД — Пазарджик.

Разработването и внедряването в редовно производство на из­броената номенклатура от дискови запомнящи устройства и дискови подсистеми е значително постижение в развитието на българската из­числителна техника. Това позволява през VIII петилетка задачите за разработка и внедряване на дискови устройства да се решават на принципно нови технологии и със свръхголям капацитет.

В периода 1976—1980г. по-нататъшно развитие получават и запомнящите устройства с магнитна лента.

На базата на конструкцията на ЕС 5012 са създадени няколко мо­дификации— ЕС 5012.01 със скорост на движение на лентата 2 m/s и скорост на обмен 64 Кбайта/s и ЕС 5012.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s и скорост на обмен 96 Кбайта/s. Тези устройства ра­ботят с плътност на запис 32 бита/mm. В същата конструкция е раз­работено и усвоено устройството ЕС 5612, което работи с плътност на запис 64 бита/mm и при скорост на движение на лентата 3 m/s има скорост на обмен 192 Кбайта/s.

Разработена е и нова конструкция на лентово запом­нящо устройство, която е предназначена за втората генерация на ЕС ЕИМ и притежава редица предимства —автоматично зареждане на лентата, възможност за постигане на скорост на движение до 5 m/s, време на пренавиване 45 s, движение на лентата на въздушни възглав­ници и др. В тази конструкция е разработено и внедрено устройство­то ЕС 5003.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s, с плътност на запис 64 бита/mm и скорост на обмен 192 Кбайта/s.

В областта на минилентовите запомнящи устройства през пе­риода 1978—1979 г. са разработени и внедрени нови устройства на базата на усвените по-рано конструкции. С конструкцията на ИЗОТ 5003 са усвоени модификациите ИЗОТ 5004 и СМ5300, а с конструк­цията на ИЗОТ 5005—СМ 5302 и ИЗОТ 5006 със скорост на движение на лентата 1,14 m/s и скорост на обмен 36 Кбайта/s.

IZOT 0250 ИЗОТ 0250

Създаденият научно-технически опит през нач. и ср. на 70-те а в област­та на запомнящите устройства на магнитна лента е предпоставка ус­пешно да се решават задачите за усвояване на устройства с групово кодиране на записа и скорост на обмен 700—800 Кбайта/s.

През периода 1978—1980 г. устройствата и системите за под­готовка на данни върху магнитни носители се утвърждават като клон на нашата изчислителна техника със самостоятелна технико-иконо- мическа значимост. Еднопултовите устройства се развиват за подго­товка на данни както върху магнитна лента, така и върху гъвкав маг­нитен диск.

Устройството ЕС 9004 представлява значителна крачка напред във функционално, организационно и конструктивно отношение спря­мо изделията ЕС 9002. Устройството ЕС 9004 индицира въвежданите данни върху електроннолъчева тръба и има възможност не само да ги записва върху магнитна лента, но и да ги извежда чрез печат или на перфолента. Освен това от клавиатурата в него могат да се въвеж­дат данни чрез перфолентен или перфокартен вход. Съществува въз­можност за обединяване на магнитни ленти за обмен на данни между еднотипни устройства по свързващи линии.

За подготовка на данни върху гъвкав магнитен диск са усвоени из­делията ЕС 9112.01 — за въвеждане на данни, и ЕС 9113 — за презапис на информацията от гъвкав магнитен диск на магнитна лента. Ус­тройствата са реализирани с микропроцесорна елементна база.

В областта на многопудтовите системи за подготовка на дан­ни се усвоява система с минимашина от СМ ЕИМ, като се създават възможности и за директен обмен на информация с изчислителни ма­шини от ЕС ЕИМ.

В края на VII петилетка в ЗИТ — София, завършва внедряването на електронната изчислителна машина ЕС 1035Б, която е представител на втората генерация на ЕС ЕИМ. Тя е изградена на основата на цен­тралния процесор ЕС 2635, който е усвоен сьшо в ЗИТ София, по съветска документация. Изчислителната машина ЕС 1035Б е от сре­ден клас на производителност, но същевременно е три пъти по-произ­водителна от ЕС 1022Б и 14 пъти по-производителна от ЕС 1020Б. Тези цифри показват качествените изменения в характеристиките на изчислителните системи от втората генерация на ЕС ЕИМ в сравнение с първата генерация. Системата работи под управлението както на дискова операционна система, така и на пълна операционна система в условия на виртуална памет. Денгралният процесор е изпълнен с бързи биполярни ECL интегрални схеми. Оперативната памет е мо­нолитна с максимален капацитет I Мбайт и е изпълнена с МОС ин­тегрални схеми с капацитет 4 Кбита, които са усвоени в нашата стра­на по съветска документация. Сътрудничеството с Минския инсти­тут за изчислителна техника продължава в разработката и усвояване­то в производство на следващите генерации изчислителни системи от ЕС ЕИМ.

През последните години с цел да се увеличи производителността на изчислителните системи за определени класове от задачи в свето­вен мащаб масово започват да се разработват и произвеждат специа­лизирани процесори. В края на 1980 г. у нас се внедрява специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335. Той функционира като пе­риферен процесор на централния процесор ЕС 2635 и осъществява па­ралелно и независимо от него високоскоростна обработка на данни, представени във векторен или матричен вид. Логическото включване на ЕС 2335 в системата ЕС 1035Б се реализира със средства на си­стемата вход/изход.

IZOT ES 1035 ИЗОТ ЕС 1035

IZOT ES 1035 ИЗОТ ЕС 1035

Приложението на системата ЕС 1035Б с включен в нейната кон­фигурация специализиран процесор за матрични изчисления обхваща задачи от геологията, сеизмологията, метеорологията, линейното програмиране, математическия анализ и др. При тях производител­ността на системата се увеличава от 10 до 100 пъти в сравнение със стандартния програмен метод за решаване на задачи от такъв клас. Специализираните процесори ще се развиват и през следващите го­дини като направление със самостоятелна технико-икономическа зна­чимост.

При техническите средства и системите за телеобработка ЕСТЕЛ развитието се осъществява, като се спазват следните системни изисквания:

  • придържане към концепцията за мрежова телеобработка на ЕС ЕИМ;
  • отвореност на системата и възприемане на концепцията за разпределена обработка, като се използуват широко терминали и терминални станции с повишена интелектуалност;
  • възможност на системата да се разширява в бъдеще до мно- гомашинна система за еднородни мрежи от ЕИМ.

От 1980 г. е усвоена системата ЕСТЕЛ 4, която отговаря на из­броените по-горе изисквания. Тя включва телекомуникационен проце­сор ЕС 8371, широк набор от линейна апаратура и различни видове терминали. От програмна гледна точка системата се поддържа от виртуална операционна система, която използува виртуално-индек­сен метод на достъп към дисковите запомнящи устройства и телеко­муникационен метод на достъп. Телекомуникационният процесор работи под контрола на мрежова управляваща програма, която управ­лява линиите за връзка и осъществява обмена с терминалите и терми­налните станции, свързани с него.

Телекомуникационният процесор ЕС 8371 управлява до 352 син­хронни и асинхронни линии, има собствена монолитна оперативна памет с капацитет 256 Кбайта и поддържа усъвършенствувани про­токоли за управление на линиите.

За работа в системата ЕСТЕЛ 4 са разработени и внедрени и ре­дица нови терминали. Терминалът ИЗОТ 8531-Е1 е първият типо- представител ма модулната фамилия 8531. Скоростта на работа при него е 200—1200 бита/s, а скоростта на вграденото печатащо устрой­ство — 15 знака/s. Видеотерминалъг ИЗОТ 7925 включва в състава си и печатащо устройство за отпечатване на информацията от екрана. Максималният брой знаци на екрана е 1920, а скоростта на обмен на информация в състава на ЕСТЕЛ 4 е до 4800 бита/s.

С усвояването на системата ЕСТЕЛ 4 се утвърждава още повече перспективността на направлението средства и системи за телеобра­ботка и се предоставят пълни условия за изграждане на съвременни системи за колективно лолзуване.

Нашата страна активно участвува в изграждането на Единната система от минимашини. Освен разработката и производството на мини лентови и минидискови запомнящи устройства у нас са разработка от 1980 г. внедрени в производство два модела от СМ ЕИМ СМ 3 и СМ-4. Те съответствуват на всички технически и програмни изисква­ния на СМ ЕИМ и понастоящем представляват важна техническа база за изграждане на системи за управление на базата на миником­пютри. По-масово се произвежда миникомпютърът СМ-4, който има следните основни технически параметри: дължина на думата 16 бита, капацитет на паметта до 124 Кдуми, възможност за работа с плаваща и с фиксирана запетая, динамично разпределение на паметта. Систе­мата е внедрена в завод Електроника София.

Videoterminal IZOT 7925 Видеотерминал ИЗОТ 7925

Videoterminal IZOT 7925 Видеотерминал ИЗОТ 7925

На базата на натрупания опит в областта на телеобработката с изчислителни машини от ЕС ЕИМ у нас успешно е разработена и система за телеобработка за СМ ЕИМ. Системата, наречена СМИ ТЕЛ-1, включва мултиплексор СМ 8503 за управление на 16 ли­нии, видеотерминал СМ 1604 и минитерминал СМ 1605. Системата работи с минимашината СМ-4; чрез синхронния адаптер СМ 8504 тя може да се свързва към ЕСТЕЛ 4, а чрез нея и към ЕС ЕИМ.

Важно направление със стратегическо значение за електрониза­цията на народното стопанство е разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи.

Като базов микропроцесорен набор се използува произвежданата у нас серия СМ 600, основаваща се на 8-битов MOS микропроцесор.

В ЦИИТ е разработена и внедрена в производство в ЗОТ — Си­листра, система за проектиране на микропроцесорни системи ИЗОТ 0220. Усвоени са базови микропроцесорни модули: ИЗОТ 2600Е — модул „микропроцесор“; ИЗОТ 3260Е и ИЗОТ 3261Е—модули „ста­тична и динамична оп еративна памет“; ИЗОТ 2001Е—модул „по­стоянна програмируема памет“; ИЗОТ 7505Е —модул „контролер на запомнящо устройство с гъвкав магнитен диск“; ИЗОТ 7501Е — модул „управление на клавиатура“ и др. Тези модули във вид на за­вършени печатни плаки се ползуват от разработчиците на микро­процесорни системи като стандартни възли.

Внедрени в производството са няколко базови конструкции за изграждане на микропроцесорни системи—блок „буквено-цифрово печатащо устройство“, блок „буквено-цифров дисплей“, блок „памет на гъвкави магнитни дискове“ и др. Този подход създава предпостав­ки за получаване на максимален мултипликационен ефект, тъй ка­то с ограничен брой микропроцесорни модули могат да се изграждат най-разнообразни микропроцесорни системи.

запомнящи-устройства-нa-гъвкав-магнитен-диск

запомнящи-устройства-нa-гъвкав-магнитен-диск

През периода 1979—1980 г. в Завод за организационна техника – Силистра са внедрени и микропроцесорните системи фактурно-счетоводен автомат ИЗОТ 0250 и текстообработваща машина ИЗОТ 1002С.

ИЗОТ 0250 е бюрокомпютър за събиране, първична обработка на икономическа информация и издаване на документи. Използува специален входен език, който позволява лесно и бързо съставяне и въвеждане на потребителските програми.

ИЗОТ 1002С дава възможност за създаване на текстови докумен­ти на кирилица и латиница, за изтриване и вмъкване на букви, думи или текстови пасажи, за изместване на част от текста, за създаване на документи със стандартен текстов пасаж, за отпечатване на гото­ви документи и др. Конструктивно машината е оформена от базови микропроцесорни блокове, буквено-цифрова клавиатура, дисплей с електроннолъчева тръба, запомнящи устройства с гъвкави магнитни дискове и буквено-цифрово печатащо устройство.

С разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи се поставя добро начало, което ше прерасне в едно от най- важните направления на изчислителната техника у нас.

Поставената пред нашата изчислителна техника задача за посте­пенно преминаване от производство на отделни технически сред­ства към производство на завършени системи намира своето прояв­ление в създаденото през периода 1978—1980 г. направление проблем­но ориентирани комплекси (ПОК). На основата на изчислителни си­стеми от ЕС ЕИМ, СМ ЕИМ и на микропроцесорна основа се раз­работват и внедряват ПОК в най-различни области.

ПОК Геолог“ е предназначен за обработване на сеизмична ин­формация и се изгражда от изчислителната машина ЕС 1035Б и спе­циализирания процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

Със същата изчислителна машина ЕС 1035 Б, но в конфигурация с ЕСТЕЛ 4 се изгражда ПОК „База“ за управление на големи скла­дови комплекси.

ПОК „Иифорег“ се изгражда на основата на мини-ЕИМ СМ-4 и е предназначен за справочно-информационна и регистрираща дей­ност. Той предоставя апаратни и програмни възможности за изграж­дане на мощна многопотребителска система за база от данни, работе­ща в режим на времеделение и мултипрограмен режим в условията на колективен достъп.

На основата на СМИТЕЛ-1, ЕСТЕЛ 4, СМ-4 и ЕС 1035Б се из­гражда ПОК „Селско стопанство“ за обработка на информация в АЕ1К и цели селскостопански райони.

На базата на миникомпютърна техника е изграден ПОК „Система за автоматизация на инженерната дейност“. Системата ра­боти в интерактивен режим и има приложение при проектиране на пе­чатни платки и интегрални схеми, при оптимално разкрояване на материали и др.

запомнящи-устройства-нa-твърд-магнитен-диск

запомнящи-устройства-нa-твърд-магнитен-диск

На базата на минимашините СМ-4 се изгражда ПОК „Мрежа“. Той 1це се прилага при изграждане на мрежи за комутация на съобще­ния на основата на СМ ЕИМ и ЕС ЕИМ.

Създадените микропроцесорни системи са добра предпоставка за разработване на голямо многообразие от ПОК. На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250 се изграждат ПОК за автоматизация на фи­нансово-счетоводна дейност в АПК, промишлените предприятия, районните пунктове на енергоснабдяването, транспорта и др. На ба­зата на текстообработващата машина ИЗОТ 1002С се изгражда ПОК за полиграфическата промишленост. Завършва разработката и на редица други микропроцесорни ПОК, като ПОК за складово сто­панство на малко промишлено предприятие на база на системата ИЗОТ 1003С, ПОКДСК І ниво“ на база на системата ИЗОТ 1005С, ПОК „Пропуск“ на база на системата ИЗОТ 1001С, ПОК „Бензин“, ПОК „Търговия“ и др.

Постигнатите разултати се дължат преди всичко на голямото внимание, непрекъснатата помощ и съдействието от страна на Бъл­гарската комунистическа партия. Те са възможни благодарение на неуморния труд на инженерно-техническите кадри от развойните зве­на и заводите в системата на ДСО ИЗОТ. За постигнатото голяма е ролята и на все по-задълбочаващата се интеграция между нашата страна и Съветския съюз при изграждането на изчислителната техника в рамките на ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ.

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url