Български компютър PGC6400

Българският компютър PGC6400 от 1986 г. – прототипът на Пълдин 601

Sandacite.BG разбрахме как е изглеждал българският компютър PGC6400 – прототипът на Пълдин 601.

Български компютър PGC6400
Български компютър PGC6400

Серията български 8-битови персонални компютри Пълдин е сред легендарните произведения на нашата електроника. Тези машинки остават и много запомнящи се, главно със своята квазисензорна клавиатура. Тя е заемка от компютрите, използвани в индустриална среда, където такава клавиатура най-лесно се защитава от прахови натрупвания:

Клавиатура на компютрите Пълдин
Клавиатура на компютрите Пълдин

Първият Пълдин – 601 – се появява през 1988 г. и хардуерът му е производство на Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив. След него има и други модели, като напр. 601А от 1989 г.:

Български компютър Пълдин 601А
Български компютър Пълдин 601А

Корените на тази поредица обаче се появяват още през 1986 г., когато на бял свят излиза машината с не съвсем българското име PGC6400. Този компютър по-късно се превръща в прототип на Пълдините. Той е разработен в Научноизследователския институт по съобщенията ,,Хараламби Трайков“, а проектът е финансиран от ТНТМ. Създателите му са няколко души, сред които  н.с. Ясен Диамандиев и н.с. Мария Бърдарова. Както си му е редът, новият ПК е представен на Пловдивския панаир същата година. Именно този момент виждате на първата снимка в публикацията.

PGC6400 има някои разлики с по-сетнешния модел Пълдин 601 и останалите от серията. Така например, кутията му е метална, а не пластмасова. Клавишите са в черен цвят, а не в синьо и бяло. Тази снимка дава отговор на понякога задавания въпрос какъв монитор е използван по-късно със стандартните Пълдини – ами обикновен ВММ 310х от михайловградския завод Аналитик, не е правен специален за серията.

Идеята за приложение на PGC6400 е била към него да се включват различни измервателни уреди, данните от които да се прехвърлят, събират и обработват в компютъра. Само че този комплект  да се използва не в лабораторна среда, а да се пренася където е нужно. Оттам и нуждата от клавиатура, по-лесно защитима от мръсотия – все пак измервателната техника често се транспортира и употребава на мястото, където има повредено устройство. По същата причина се налага и компютърът да е малък, тънък и лек и да се носи по-лесно от дотогавашните Правеци.

На панаира директорът на Сензорния завод в Пловдив забелязва новата машинка, тя му харесва и той предлага на ръководството на НИИС да произвежда този компютър, а след това ЗССУ и НИИС сключват за тази дейност договор на стойност 100 000 лв. Тук вече започва историята на Пълдините, която е предмет на друга статия.

PGC6400 е 8-битов компютър. Както и Пълдин 601, той използва българския микропроцесор CM601, произвеждан в Ботевград, с тактова честота 1 мхц. RAM-та е 64 кб, а в графичен режим резолюцията е 320 х 200 пиксела. (Видеоконтролерът на компа поддържа три режима – буквено-цифров (още наричан текстов), полуграфичен и пълен графичен.) При използване на графичния броят на символите в 1 ред на монитора е 52, а редовете са 24. Клавиатурата е квазисензорна и съдържа 77 клавиша (толкова са и при Пълдините), сред които 15 функционални (най-горният ред) и 4 за управление на курсора в четирите основни посоки, тъй като тук все още не е предвидена поддръжка на миша. Предвидени са възможности за включване на принтер и като външна памет – само касетофон. Операционната система е UNI-DOS. Физическите данни са: размери 360 x 255 x 93 мм, тегло 3,5 кг. Доста по-удобен за разнасяне в сравнение с Правеците!

Към момента на панаирното представяне на PGC6400 разработката на широка гама софтуер за него още предстои. Все пак още при представянето си той разполага, разбира се, със системна програма Монитор. След това за PGC и т.н. директен текстов интерпретатор – език за програмиране от високо ниво, който изпълнява операторите на БЕЙСИК. Има и обикновен БЕЙСИК. Написана е и текстообработваща програма, наречена Екранен редактор, като генериран с него текстов файл може да бъде използван от текстовия интерпретатор. След това този софтуер става и част от този, използван при влезлите в серийно производство компютри Пълдин.

А тук намерихме един също много рядък български компютър – не сме ни чули, ни видели втори такъв:

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *