Вижте какво представляват българските тестери за интегрални схеми, направени в Института по микроелектроника!

През 1967 г. в София е създаден интересен научноизследователски  институт, който в следващите около тридесет години остава плътно свързан със съдбата на нашата електроника и по-специално компютри. Институтът  по микроелектроника се намира на тогавашния булевард Ленин (днес Цариградско шосе) и произлиза от секция Силиций във Физическия институт на БАН. Пръв ръководител на новия (тогава наречен) Централен институт за елементи е известният български физик проф. Йордан Касабов, конструирал през същата година първия електронен калкулатор с MOS интегрални схеми в света – Елка 42.

През първите години след основаването веднага се отбелязват успехи в разработката на MOS ИС, а в следващите десетилетия дейността на Института се разраства и в:

• разработка и производство на специализирани и стан­дартни NMOS и CMOS интегрални схеми;
• разработка и производство на хибридни интегрални схеми с използването на дебелослойни и тънкослойни технологии;
• разработка на различно специално тестово и техно­логично оборудване за опитно произведената в института микроелектроника (именно в това ще се фокусираме в днешната статия);
• проектиране на производ­ствени и развойни мощности, за да се развива микроелектрониката в България;
• внедряване при клиенти на висококачествени и висо­коефективни NMOS, CMOS и хибридни технологии и интегрални схеми;
• обучение на специалисти за проектиране на интег­рални схеми по поръчка;
• изработка на фотомаски;
• разработка на софтуер за споменатите по-горе системи за автоматизи­рано проектиране на интегрални схеми;
• изготвяне на тестови програми и тестване на интег­рални схеми;
• проверка на чужди проекти на интегрални схеми в технологичната линия на ИМЕ — фотомаски, пластини, из­мерване, монтаж;
• разработка на електронни устройства

В края на 80-те години Института започват да работят по създаване на оборудване за тесвтване на вече опитно произведени цифрови и хибридни интегрални схеми. В резултат на тези усилия до 1992 г. са изработени следните тестови системи – както са наричани тогава – при които операторът (дамата на първата снимка) управлява процеса на изпробване на готовите чипове от персонални компютри Правец 8 и Правец 16:

• АС 100 — автоматичен тестер за хибридни ИС с пасивни компо­ненти и до 40 контактни извода. Тестерът се управля­ва от 8-битов компютър Правец;
• АС 200 — автоматична тестова система за функционал­на проверка на хибридни ИС с до 40 контактни извода. С нея вече се работи от 16-битов компютър. Системата предлага възможност да се включват и управляват със стандартен инструментален интер­фейс външни уреди, за да могат с тях да се направят разни по-специфични измервания;
• АС 400 — автоматичен тестер за цифрови ИС с ниска степен на интеграция с до 24 извода;
• АС 420 — специализиран тестер за цифрови ИС и интересните български едночипови микрокомпютри СМ 650 и СМ 652;
• АС 600 — специализиран тестер за микропроцесорни схеми от серията СМ 600;
• АС 8000, която виждате на първата снимка тук — това е тестова система за изпробване на памети с обем до 4 мб и работна честота до 20 мхц. На АС 8000 едновременно могат да се изпробват до 4 схеми

През 1992 – 3 г. е проектиран и активно се изработва прототипът и на най-новия модел АС 9000 — това е система за тестване на големи интегрални схеми с до 128 контактни извода.

За да работите успешно с някоя от тези апаратури, е необходимо да разполагате със специализирани програми, които ИМЕ също сам си прави.

Всичко това видно свидетелства за активна работа в областта на развитието на микрочиповата електроника в България, но сега едва ли можем да открием нито някоя от тези системи, нито въобще да се завърнем към равнището, което страната ни тогава има…

БГ сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С