Антон Оруш

За пръв път в Sandacite.BG намираме български феритни памети!

Български феритни памети от ИЗОТ 0310

Български феритни памети от ИЗОТ 0310

Феритните памети са исторически вид енергонезависими компютърни памети. Те появяват през средата на 50-те години и се използват до края на 80-те.

При тях данните за записват, като се намагнитват малки феритни тороиди. Като погледнете отгоре, виждате четири правоъгълника – това е матрицата, върху която се монтират феритните ядра.  Когато се променя състоянието на намагнитеност на ядрото, това изразява кодиране на информационни битове като нула или единица. Всеки тороид е свързан с два или четири проводника според схемата на паметта.

Когато през проводника премине електрически ток, той създава магнитно поле. Чрез пропускане на ток в определена посока се управлява индуцирания магнитен поток в едната или противоположната посока (по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея) и едната се приема за логическа 1, а другата за логическа 0.

Ядрата са с форма на тороиди, защото така линията на магнитните силови линии е затворена и нищо не излиза навън. Между другото, интересно е да отбележим, че най-малката сила на тока, достатъчна, за да се промени намагнитеността, е различна според температурата.

Ето напр. как се чете от феритни памети. По електрическата верига се подава импулс, който да промени стойността на бита в нула.

Стойността на бита се разбира, когато се измери токът на проводника за четене: ако намагнитването на тороида се е променило, то в него възниква индукционен ток. И тогава:

  • ако битът е бил „0“, няма промяна;
  • ако битът е бил „1“, намагнитеността се обръща. След малко време това се отчита от проводника за четене S. Времето, необходимо за този процес, ва английската терминология се нарича access time.

Тъй като след всяко четене битът става 0, процесът разрушава съхранената информация и след прочитането на бита той трябва да се възстанови.

А ето и как записваме. При процес на запис се приема, че преди това е имало четене и битът е в състояние 0:ц

  • за запис на „1“ се възбуждат избраните X и Y, но с токов импулс в обратна посока на този при четене. Намагнитеността се обръща в пресечната точка;
  • за запис на „0“ (с други думи да се предотврати запис на „1“) се подава и ток за забрана по Z. Това намалява сумата от токове през тороида, която вече не е достатъчна, за да промени посоката на намагнитеност и тя остава същата.

Тези памети се използват масово в компютрите от споменатите десетилетия, обаче са трудни, съответно скъпи за производство, и имат сложна захранваща схема. Затова след изобретяването на DRAM от Интел феритните памети започват да изчезват от масовите компютри. Продължават обаче да се употребяват в компютри за приложение във военното дело и космическите проучвания (напр. в совалките), защото не се увреждат от радиация и мощни електромагнитни импулси.

А поводът да направим тази статия е фактът, че вчера неочаквано се сдобихме с български феритни памети! Тези, които виждате на снимката в началото на статията, са действали в известния наш компютър ИЗОТ 0310 от 1974 г. – онзи, за който Тодор Живков казва, когато го вижда на Пловдивския панаир: ,,Ето такава изчислителна техника ни трябва, какво ми говорите за големи машини!“:

Български компютър ИЗОТ 0310

Български компютър ИЗОТ 0310

На снимката горе виждате откъде влиза в платката проводникът за четене S (Sense), а и останалите.

Производството на българските феритни памети започва в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново и такива са монтирани във втория български компютър ЗИТ-151 от 1967 г. Не знаем колко е капацитетът на тези, но поначало 1 кб е нещо нормално за един елемент от онази епоха. За да постигнете необходимо за нормална работа количество памет, е необходимо за наредите в компютъра доста такива.

Ето и снимка откъм страната спойки:

Български феритни памети от ИЗОТ 0310

Български феритни памети от ИЗОТ 0310

М001 вероятно означава ,,модул 001″ в смисъл на модул памет.

Всяка една част от този вид стари български компютри и невероятно ценна, а още повече пък наша феритна памет! Затова посветихме отделна статия на тази находка.

А тук можете да видите информация и за един още по-стар вид компютърна памет:

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме


Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>