В техникума ВИЛХЕЛМ ПИК през 1984 г.

Историята

,,Всичко започна с една заповед на Минис­терството на народната просвета от 14 септември 1960 година. Според нея от Образцовия техникум по механотехника бяха отделени специалностите „Двига­тели с вътрешно горене“, „Автомобили – експлоатация и ремонт“, „Термични и Водноенергетични съоръжения“ и „Топлин­на и хладилна техника“. Началото, както всяко ново дело, беше трудно — сградата на улица „Пиротска“ 177, където бяха на­станени първите 18 паралелки на новия техникум, беше строена за общообразо­вателно училище. Трябваше да се извърши огромна работа, да се проявяват изобре­тателност и находчивост, за да се при­способи тя (поне отчасти) за нуждите на едно специализирано техническо учебно заведение. Спомням си например обикно­вените класни стаи на първия етаж, пре­върнати в работилници по шлосерство и стругарство, не съм забравил и импро­визираната лаборатория по горивна апа­ратура и автомобили…

Но ето че дойде 7 декември 1962 година -тогава за първи път разтвори вратите си учебният автосервиз. Замислен отна­чало като специализирано заведение за поддържане и ремонт само на „Вартбург“ и „Трабант“, той бързо се превърна в най-модерен сервизен център, който „пое“ „Шкода“, „Рено“, „ВАЗ“… И днес в техникума със законна гордост ще ви кажат, че именно от тук (по-точно — от учебно-производствения център за обслужване и ремонт на съветски автомобили) се роди и израсна днешният учебен и сервизен цен­тър на „Автоекспорт“ в София.

Успоредно с изграждането и усъвършенстването на материалната база върве­ше и процесът на сближаване на обучение­то с практиката — връзките с тъй на­речените „базови предприятия“ ставаха все по-тесни и по-здрави. СО „Мототехника и автосервизи“. Хладилният завод „Антон Иванов“, Стопанският енергиен комбинат в София подадоха ръка на новия техникум, защото правилно разбираха, че по този начин сами допринасят за по-ка­чествената подготовка на бъдещите си кадри със средно техническо образование. Впрочем, традиционните връзки с базо­вите предприятия през изминалите близо 25 години не само не отслабнаха, а както ще видим — укрепнаха и придобиха нови измерения.

През 1965 година техникумът вече има­ше 30 паралелки с приблизително 1000 уче­ника — цифри, които достатъчно крас­норечиво говорят за бързия възход. Но ще сбъркате, ако решите, че това беше „вър­хът“. През учебната 1971/1972 година тук бе открита нова специалност — „Атомна енергетика“, която трябваше да подготви средния кадър за строящата се по онова време АЕЦ край Козлодуй; през 1975 година бяха оформени първите няколко паралелки на СПТУ за подготовка на автомонтьори и шофьори — клас „С“. Бъдещето щеше да покаже, че и двете решения бяха пра­вилни — с Вече богатата си материална бзза и със създадените още по-богати традиции, техникумът беше най-доброто „родно място“ и за двете начинания. Не закъсня и международното признание – традиционните отлични връзки със спе­циалистите от ГДР още в средата на 60-те години прераснаха 8 нова форма на сътрудничество — български ученици пре­карват летния си стаж в немски училища и предприятия. Днес техникумът има та­кива размени с Инженерното училище в Дрезден, с училището по хладилна и топ­линна техника в Глаухау, по автотран­спорт в полския град Легнице и по енергетика в Ленинград.

Винаги с най-новото!

Такъв е негласният девиз в това училище — и негови привърженици са не само ръ­ководството, учителите, но (поне по наше време, няма нещо, което да показва, че това не е валидно сега) — и учениците. Ето измеренията на новаторството днес:

Електронизацията каза своята властна дума в промишлеността, ето защо бъде­щите кадри за тази промишленост трябва да привикнат с електронноизчислителна­та техника още на ученическия чин. И в техникума бяха създадени електронноиз­числителен център и клас, обзаведен с микрокомпютри.

Компютърният клас е и нещо по­вече. Тук всеки, който е положил доста­тъчно труд, за да усвои ,,азбуката“ на про­грамирането, има възможност да изпол­зва с пълни шепи големите възможности на електронноизчислителната техника, когато се труди над поредното курсово задание или над дипломната си работа. Разбира се, не е изключена и възможност­та да се подпомогне бъдещият изобрета­тел (всред възпитаниците на техникума изобретатели и рационализатори съвсем не липсват. Ще припомня само (виж ,.НТ за младежта“, кн. 6/1981 година), че пър­вият носител на наградата ,,Златният ин­теграл“ — Валентин Георгиев — също е завършил този техникум.)

Специално искам да се спра на възмож­ността електронноизчислителната тех­ника да се използва в самия учебен процес. Вече е изградена система от видеомо­нитори, с чиято помощ резултатът, по­лучен от компютъра, може да се покаже на екрана във всеки клас. Не е забравена и телевизионната техника — на същите тези монитори могат да се показват раз­лични модели, макети и графики. А пла­новете за бъдещето са още по-големи — ще бъде създадено централно видеостудио, от което по предварителни заявки ще се предават програми 8 отделните каби­нети.

Всичко това са само отделни щрихи от бъдещата картина на цялостно електронизирания техникум. Особено внимание се обръща на многобройните лаборатории и зали за практическа подготовка. Вече се работи над проекта на такава лаборато­рия по топлотехника. Главните „дейст­ващи лица“ тук са проф. Мумджиян от ВМЕИ „Ленин“ и ст.н.с. Димитър Чоторов – преподавател в самия техникум (колко са училищата, които могат да се похва­лят, че всред учителите си имат доценти и старши научни сътрудници?!.

Със съдействието на СЕК „София“ се създава нова лаборатория по топлотех­ника и енергетика — на базата на абонат­ната станция и на бившата парна цен­трала, задоволявала нуждите на техникума, сега се изгражда електронизиран ла­бораторен комплекс, включващ и парогенератор-тренажьор, на който (отново с помощта на „електронните помощници“) ще могат да се „разиграват“ най-различни случаи от действителната практика. Тук специално ще отбележа голямата помощ, оказвана от Стопанския енергиен комби­нат — и финансова, и с материали, и със специалисти.

С марката на „Вилхелм Пик“

Макар и с голямо закъснение (в началото на учебната 1980—1981 година), строи­телите предадоха новата сграда на тех­никума. В този бял дворец на образова­нието има буквално всичко: чудесно обза­ведени лаборатории и кабинети, две ауди­тории за събрания, лекции и други ини­циативи, просторен физкултурен салон с плувен басейн, споменатите вече елек­тронноизчислителен център и микроком­пютърен клас, стол, лекарски и зъболекар­ски кабинети…

Единствено просторният двор дели но­вата сграда от учебно-производствения корпус. С истинска завист ние, бившите възпитаници на техникума, пристъпваме прага на тези светли, просторни халета, където са разположени сервизите, лабо­раториите, учебните зали, изпълнени с макети, табла и други учебни помагала… Казвам сервизите, защото наред с про­чутият вече всред софийските автомо­билисти автосервиз, тук отвори вратите си и сервизът по хладилна техника, който пое грижата за домашните хладилници на столичани — абсорбционни и компресор­ни, български и вносни. Наистина, тук ра­ботят ученици. Но наред с тях са и опитни майстори (трима души от тях са специа­листи на ХЗ „Антон Иванов“, командиро­вани в техникума). В скоро време ще влезе в строя и разширение на автосервиза, из­градено съвместно със СО „Мототехника“ — в него ще се съсредоточи обслужването на „Вартбург“ и „Трабант“.

„Да не се допускат рекламации“ е жела­нието на работещите и в двата сервиза. И рекламации наистина няма — тук се трудят истински майстори, които с при­същата за възрожденските им предшес­твеници любов и старание предават свои­те знания и умения на учениците си — техни бъдещи наследници. И отново до­стигаме до качеството — този път в обучението. Прави се всичко възможно учениците да получат необходимите зна­ния и умения за качественото изпълнение на всяка отделна операция. Беше създаден методичен кабинет за подготовка на нови дидактични средства и осъвременяване на старите — към него вече работи и спе­циално киностудио, което трябва да про­извежда учебни филми, „запечатали“ върху лентата си технологично правилно про­ведени операции. Помислено е и за интен­зификацията на обучението — сега се из­гражда печатна база, която ще отпечатва плановете на отделните уроци. Те ще се раздават на учениците предварително — така ще се пести време в обучението, а и качеството му несъмнено ще бъде по- високо.

Читателят навярно вече си е създал впе­чатлението, че за този техникум да се върви в челния фланг на научно-техничес­кия прогрес е традиция. Затова ще добавя само още няколко показателни факта: когато бяха създадени Учебно-производ­ствените комплекси, беше съвсем естес­твено именно във „Вилхелм Пик“ да се из­градят такива звена по подготовката на две от новите широкопрофилни специ­алности.

И още: през миналата учебна година Ми­нистерството на народната просвета по­стави основите на нов експеримент: в някои училища бяха назначени психолози- специалисти. Засега в Софийски окръг има общо 6 такива училища — пет 8 столи­цата и едно в Елин-Пелин. Единственият техникум всред тях, разбира се, е „Вилхелм Пик“. Но няма да се спирам по-подробно на дейността на училищния психолог — това е тема на отделен разказ.

В заключение ми се иска специално да се спра на „двигателя“ за цялата тази мно­гостранна дейност — това са преди всич­ко учителите. Всред тях има хора, които поеха и изпратиха още нашия випуск, за­вършил през 1965 година. Съгласете се, че близо четвърт век в едно и също училище съвсем не е малко и този факт вече сам по себе си е гаранция за високото ниво на обучението тук. Не случайно повечето от тях са утвърдени автори на учебници и търсени консултанти при съставяне на новите учебни програми. Излишно е да из­броявам имената им — вярвам, че те се помнят от всички техни възпитаници. Аз самият неведнъж съм чувал как един мой тогавашен съученик, който сега е техни­чески ръководител на голям столичен ав­тосервиз, обяснява немарливостта или лошо свършената работа на своите под­чинени с думите: „Така е, когато човек не е учил при Агура и Димов“. Едва ли може да се намери по-голяма похвала за учителя. А и да се намери, тя пак ще бъде заслужена!

инж. Григори Костандиев

---

източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1984