Газов стабилитрон, газоразряден стабилизатор

Газов стабилитрон, газоразряден стабилизатор
5 | 4862
Антон Оруш

Газов стабилитрон и газоразряден стабилизатор са двете названия на един и същ йонен прибор, който разглеждаме днес в Сандъците – Sandacite.

Газов стабилитрон, газоразряден стабилизатор

Газов стабилитрон, газоразряден стабилизатор

Както се вижда и от наименованието му, газоразрядният стабилизатор се използва за стабилизиране на напрежението на онези стъпала и радиотехническите устройства, в които стабилност­та на напрежението е особено желателна — например генера­торните стъпала на предавате­лите и приемниците и др. Нарича се още стабилитрон с тлеещ разряд.
Най-простият стабилитрон представлява двуелектродна газонапълнена лампа със студен катод. Външният й вид и означението й в схемите са показани на фиг. 2, а и б.

Газов стабилитрон Газоразряден стабилизатор Gazov stabilitron Gazorazryaden stabilizator

Газов стабилитрон Газоразряден стабилизатор Gazov stabilitron Gazorazryaden stabilizator

Той представлява стъклен балон, изпълнен с инертен газ под ниско налягане, в които са поместени двата електрода — катод и анод. Те имат нормално цилиндрична форма, като външният цилиндър (с по-голямата повърхност) е катодът, а анодът е във форма на метална пръчка, поставена по оста на катода. Електродите имат изводи на крачета върху цокъла на лампата, както и при електронните лампи. Свързването на газовия стабилитрона като стабилизатор на напрежение е показано принципно на фиг. 3, а, а практическото изпълнение в схема на радиоапаратурата, за която е необходимо стабилно Uр2 — на фиг. 3, б.

Газов стабилитрон Газоразряден стабилизатор Gazov stabilitron Gazorazryaden stabilizator

Газов стабилитрон Газоразряден стабилизатор Gazov stabilitron Gazorazryaden stabilizator

При подаване на сравнително ниско постоянно напрежение между електродите на стабилитрона под действието на ускоряващото пол хаотично движещите се газови йони и електрони се насочват съответно към катода и анода, при което протича слаб аноден ток. С увеличаването на Ua до стойност Ua зап (фиг. 4) Iа се изменя незначително. Този режим на работа се нарича режим на тъмен или тих разред, т. е. разрядът е несамостоятелен и Iа се дължи на йонизиращото действие на външни фактори (космически лъчи, радиоактивно излъчване, термоелектронна емисия от нагорещен електрод и др.). С изравняването на Ua до стойността на Ua зап (запалителното напрежение на лампата) разрядът става самостоятелен, при което Ua спада до стойността на Ua ст, а Iа се увеличава значително. Появява се и светването на лампата (тя се „запалва“). Характерно за този режим на работа е, че Iл може да се изменя в широки граници (от Iа мин до Iа макс), при което Ua остава практически постоянно. Това е възможно, когато във веригата е включено ограничителното съпротивление Rст (фиг. 3, а). На фиг. 3, б с U0 е означено напрежението на анодния токоизточник, от който посредством (еквивалентното на Rст) се осигурява захранването на р2. Ако се създадат условия за увеличаване на U0 или за изменение стойността на Rт (за схемата на фиг. 3, б товарно съпротивление за U0 е вътрешното съпротивление на лампата k—р2), което ще доведе до изменение на силата на тока във веригата на р2 поради стабилизиращото действие на газовия стабилитрон, Up2 (идентично с Uст по фиг. 3, а) остава практически постоянно.

Газов стабилитрон Газоразряден стабилизатор Gazov stabilitron Gazorazryaden stabilizator

Газов стабилитрон Газоразряден стабилизатор Gazov stabilitron Gazorazryaden stabilizator

Стабилизиращото действие на стабилитрона се отнася за определено Uст и за Iа в границите от Iа мин до Iа макс. Тези стойности за
всеки стабилитрон се дават в характеристиката му. Работата на стабилитрона в такъв режим се нарича „режим на нормален тлеещ разряд“, който може да се определи и по волтамперната му характеристика, показана на фиг. 4. От нея се вижда съшо, че в областта на тлеещия разряд малки изменения на Ua предизвикват големи изменения на /а, което значи, че газоразрядните стабилизатори имат малко вътрешно съпротивление (от 20 до 300 омa).
Познати в България стабилизаторни лампи за напрежение от този тип са руските СГ2С, СГЗС, СГ4С и др. и западните от типа STV100/200.


Литература:

Атанасов, А., и др. Учебник за радиолюбителя. София, Техника, 1962.

Тoдopoв, T., M. Илиeв. Cлaбoтoĸoвa тexниĸa. Coфия. Texниĸa, 1962.

Bлacoв, Ф. Eлeĸтpoвaĸyyмни пpибopи. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи. Coфия. Hayĸa и изĸycтвo, 1955.


Sandacite
Sandacite

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url