Антон Оруш

Вижте в Sandacite.BG тези архивни замисли за жична радиофикация отпреди 80+ години!

Жично радиопредаване и радиоприемане

Жично радиопредаване и радиоприемане

Разглеждайки прашните  архиви, се зачетохме един брой на интригуващото списание ,,Наука и живот“. Той е от 1936 г., а статията, която привлече вниманието ни, е от българския радиоинженер С. Дойчинов. Той е автор и на втората книга за телевизия у нас – ,,Телевизията“ от 1936 г. В тази статия Дойчинов търси отговор на въпроса как да се осигури възможно най-качествено и без смущения радиоприемане, но също така и как телефонната техника да се използва по-съвършено – напр. да се провежда телефонен разговор с пътуващ влак! Авторът е прехвърлил много информация, осмислил я е и  намира отговора в жичното предаване на радиосигнали. Предлагаме Ви заедно да видим какви по-точно са неговите предложения!

,,Многобройнитe наблюдения, правени при безжичното раз­пространяване на електрическа енергия, показват, че излъче­ните от един изпращач електромагнитни вълни не се раз­пространяват във всички посоки еднакво, а че се разпространя­ват преимуществено по посока на реки, канали, ж. п. релси и проводници.

Така, един предавател, който се намира на брега на някоя река, например „Радио Виена“, се слуша много по-ясно от приемник, намиращ се близо до Дунава, отколкото от приемник, който е далеко от него.

Причината електромагнитните вълни да се разпространя­ват по-силно по посока на един проводник, особено по метална жица, отколкото в друга посока, е, че про­водниците задържат енергията около себе си, и то до такава степен, че е възможно насочването на високофреквентна енергия и насочването на електромагнитни вълни, чрез проводници.

Този процес не бива да си го представляваме като при правия ток. Там токът тече по проводника в една и съща посока и с еднаква или променлива сила, а тук енергията тече по дължината на проводника.

Тук ние искаме да запознаем читателите с главните практически приложения на насочените чрез жици електро­магнитни вълни.

ВЛАКОВА ТЕЛЕФОНИЯ

Тази телефония позволява да се влезе в телефонна връзка с пътуващ влак.

Всека една от двете станции — в влака и на гарата —  представлява комбинирана приемо-предавателна уредба с ми- кротелефонна гарнитура (слушалка).

Станцията в влака се съединява от една страна със зе­мята чрез колелата на вагоните, а от друга — с разполо­жената върху покрива на вагона антена.

Успоредно на ж. п. линия се прокарва метален проводник. Може да се използва и кой да е телеграфен или телефонен проводник, стига той да не е отдалечен на повече от 10 метра от ж. п. линията. Този проводник води до приемо-предавателната станция на гарата; той свършва с контакта „антена“ на споменатата станция, чийто контакт „земя“ се заземлява.

Излъчените от изпращача в гарата електромагнитни вълни се насочват чрез споменатия проводник и достигат разположената върху покрива на вагона антена.

Първата влакова телефонна уредба е тази по линията Берлин — Хамбург, построена през 1926 год.; тя обслужва пътниците, пътуващи по тази линия.

ЦЕНТРАЛНА ТЕЛЕФОНИЯ

Това е клон на упътената чрез проводник ра­диотелефония, който позволява да се използват високовол­товите проводници (далекопроводите), свързващи някоя си­лова електропроизводителна централаq с подстанциите й (транс­форматорни и разпределителни станции) и така по тях да могат да се провеждат и телефонни разговори.

ЖИЧНО РАДИОПРЕДАВАНЕ

Известно е, че радиолюбителите биват често измъчвани от смущения и паразити.

Един от начините за отстраняване поне на част от смущенията е и използването на градската осветлителна мрежа за радиопредаване от радиостанцията. За такова предаване трябва антената на радиопредавателя да се съедини чрез проводник с градската мрежа.

По този начин концертът, предаван от студиото, може да се приеме и чрез осветлителната мрежа. Това прие­мане става, като контактът „антена“ на приемника се съе­дини последователно с един подходящ кондензатор, с градската мрежа. По този начин от всеки контакт, в който може да се включи ютия или лампа за маса, може да се вземе не само топлина и светлина, но също звук и говор.

Това радиопредаване, сравнено с безжичното, има това предимство, че изразходва по-малко енергия, че е по иконо­мично, но затова пък кръгът на слушателитe е ограничен.“

Кабел за жична радиофикация

Кабел за жична радиофикация

Със сигурност можем да кажем, че инж. Дойчинов е написал пророческа статия – жичната радиофикация започва да се използва в България през 1947 г., когато с уредби, изпратени като дарение от СССР, са радиофицирани Бяла Слатина и Кнежа. По-нататък следват още много, много жично радиофицирани селища – напр. в началото на 1982 г. готови са 53,6 % от тях. Радиослушането чрез радиоточки в къщите на хората, в стаите на обществени сгради, заводи и т.н. се превръща в мощен начин за политическа пропаганда.

Интересно е обаче дали в България е правен опит са се изгради телефонна връзка така, че да можем да говорим с пътуващ влак. :) Или пък да използва далекопроводните кабели за телефонизиране на различни селища?


Още подобни публикации можете да откриете в нашата Фейсбук страница – https://www.facebook.com/sandacite


Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>