Антон Оруш

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

Първите стъпки в развитието на изчислителната техника в нашата страна се извършват в Изчислителния център към Математическия институт на Българската академия на науките. Ентусиазиран колектив от млади и талантливи научни работници през 1963 г. създава пър­вата българска електронна изчислителна машина (ЕИМ), наречена компютър Витоша. В нея са заложени интересни и оригинални алгоритми за управление на изчислителния процес. Реализирана е с вакуумни лампи, а оперативната памет представлява магнитен барабан. Електронната изчислителна машина успешно е демонстрирана на проведената през 1963 г. Национална изложба на НР България в Съветския съюз и по­лучава добра оценка от съветските специалисти. Липсата обаче по то­ва време у нас на производствени мошности, а също така и недоста­тъчния развойно-технически и технологически потенциал не дават въз­можност за организиране на производството на тази първа наша ЕИМ.

Друга разработка, която също се осъществява в Математическия институт на БАН през 1964/1965 г., е първият български електронен калкулатор Елка 6521. Със своите оригинални технически решения и богати възможности той превъзхожда съществуващите по това вре­ме подобни машини и привлича вниманието на специалистите от раз­лични страни. За първи път при електронните калкулатори са въве­дени такива операции, като извличане на квадратен корен, закръглява­не на резултатите, подреждане на събираемите по първото от тях, адресно избиране на регистрите, възможност за получаване на три независими суми и др. През 1966 г. са разработени два нови калкула­тора — Елка 22 и Елка 25, предназначени за по-широк кръг потре­бители. Те имат унифицирана конструкция, като се различават само по извеждането на информацията — визуална индикация в Елка 22 и печаташо устройство в Елка 25.

Нашата страна е една от първите страни в света, която оценява изключителната перспективност на направлението електронни калкулатори. Колективът—създател на първия наш елек­тронен калкулатор, в състав Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов е награден с Димитровска награда. Разработените елек­тронни калкулатори са внедрени в редовно производство първоначал- но в завод Електроника София, а по-късно и в завод Оргтехни­ка Силистра, като производството им е поставено на широка за тогавашните машаби на страната основа. Машините с името Елка стават популярни и търсени както у нас, така и в чужбина. С това се поставя началото на развитието на нашата изчислителна техника в тази област.

Друг важен момент в развитието на изчислителната техника у нас е създаването на Завода за изчислителна техника — София, и внедряа ването в него през периода 1966—1967 г. на изчислителната машин- ЗИТ-151, с усвояването на която се поставя начало на промишленото производство на ЕИМ в нашата страна. Особено важно при усвоява­нето на тази изчислителна машина у нас е това, че се създава промиш­лено ориентиран инженерно-технически колектив и се усвояват редица базови технологични процеси на изчислителната техника, като произ­водство на печатни плаки и съединители, електромеханичен мон­таж тип репинг, крайна настройка на централни процесори и на ком­плектни електронни изчислителни машини. Създадени са и първите звена за съпровождане на базово програмно осигуряване и на алгорит­мични езици от типа ФОРТРАН и КОБОЛ.

ес-5061

ес-5061

На базата на започналото вече в нашата страна производство на електронни калкулатори и големи ЕИМ през 1967 г. се създава Държавно стопанско обединение Изчислителна и организационни тех­ника (ДСО ИЗОТ). В състава на обединението влизат новосъздаде­ните Централен институт по изчислителна техника, Централен инсти­тут за елементи, Централен проектен институт Оргпроект, Централ­на експериментална база — Габрово, завод Оргтехника с База за техническо развитие — Силистра, Завод за изчислителна техника — София, и Завод за пишещи машини — Пловдив. На ДСО ИЗОТ са възложени задачите да извършва научноизследователска, развойна и производствена дейност в областта на изчислителната и организационната техника. Със създаването на тази стопанска организация е направена изключително важна организационно-техническа предпо­ставка за развитието на изчислителната техника в нашата страна.

В същото време и в останалите социалистически страни се пред­приемат стъпки за развитие на собствена изчислителна техника. Ус­воява се производството на различни видове програмно несъвместими ЕИМ, а наборът от периферни устройства за тях е ограничен по но­менклатура и е с незадоволителни технически показатели. Единствено в Съветския съюз развитието на изчислителната техника е поставено на широка и планомерна научно-техническа и производствена основа. В такава обстановка през 1969 г. заинтересованите страни—членки на СИВ, приемат решение за създаване на Единна система от електронни, изчислителни машини (ЕС ЕИМ). Правителствата на ПРБ, УНР, ГДР, ПНР, СССР и ЧССР подписват на 23 декември 1969 г. Съглашение за сътрудничество в областта на разработките, производството и при ложението на електронноизчислителната техника. Този акт има стра­тегическо значение за развитието на изчислителната техника в социа­листическите страни. На основата на единни технически изисквания с обединените усилия на социалистическите страни започва създаването на ЕС ЕИМ с техническа, информационна и програмна съвместимост. Така се ражда и на дело се осъществя­ва един от най-ярките примери на социалистическата икономическа интеграция.

ЕС ЕИМ включва няколко модела електронни изчислителни ма­шини, широк набор от външни запомняши устройства и магнитни носители на информация за тях и гама от периферна техника. Система­та се изгражда на единни конструктивни принципи с максимални сте­пен на унификация както на отделните конструктивни решения, така и на технологичните процеси, необходими за производството на раз­личните изделия. Единството в операционните системи, с които рабо­тят изчислителните машини от ЕС ЕИМ, създава предпоставка пара­лелно с усвояването на техническите средства да се разработват и при­ложни програмни пакети за приложение на изчислителната техника в различни автоматизирани системи

С включването на нашата страна като разработчик на технически средства на ЕС ЕИМ на базата на редица правителствени решения се създават благоприятни организационни и производствени предпостав­ки за изпълнение на поетите задължения. Нашата страна се специали­зира в разработката и производството на централни процесори със средна производителност и външни запомнящи устройства.

В кратки срокове в състава на ДСО ИЗОТ допълнително се съз­дават и започват да функционират нови съвременни заводи за изчис­лителна техника: Завод за запаметяващи устройства —Стара Загора, Завод за запаметяващи устройства — Пловдив, Завод за запаметяващи устройства — Велико Търново, Завод за магнитни дискове — Пазар­джик, Завод за печатни платки — Русе, Завод за механични конструк­ции — Благоевград, Завод за магнитни глави — Разлог, и Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване — Шумен. Въвежда се изключително стегната система на коопериране между тези заводи, което дава възможност за специализация и ешелониране на производството и за организиране на едросерийно производство на технически средства на изчислителната техника.

ес-9002

ес-9002

Бързо развитие получава и Централният институт по изчислител­на техника (ЦИИТ). Увеличава се количественият състав и започва процес на непрекъснато повишаване на квалификацията на работещи­те в него инженерно-технически кадри. От изключително голямо зна­чение за това са установените преки научно-технически връзки с Ин­ститута по изчислителна техника в гр. Минск, СССР. Тези връзки прерастват в изграждане на съвместни колективи за разработка на технически средства и за решаване на отделни технологични проблеми.

Определено може да се каже, че създадените контакти между съ­ветски и български институти, заводи и специалисти, широко спо­деляният опит по организиране на развойна и производствена дей­ност в областта на изчислителната техника, безкористната помощ, из­разена в предоставянето на конструктивна и технологическа докумен­тацията една от най-важните предпоставки за бързото развитие на изчислителната техника в нашата страна. Тези предпоставки, както и упоритият труд на хилядите млади инженерно-технически кадри в на­шата страна довеждат бързо и до първите значителни резултати.

През 1971 г. в ЗЗУ — Пловдив, започва производството на пър­вите запомнящи устройства с магнитна лента тип ЕС 5012 със скорост на обмен 64 Кбайта/s. Устройствата работят с плътност на запис 32 бита/шш и скорост на движение на лентата 2 m/s. По интерфейсни сигнали те отговарят на изискванията на ЕС ЕИМ, поради което мо­гат да работят в състава на всички модели изчислителни машини от ЕС ЕИМ

През 1972 г. в ЗЗУ — Стара Загора, започва производството на първите запомнящи устройства с магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 Мбайта и скорост на обмен 156 Кбайта/в. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 те.

През същата година в ЗМД -— Пазарджик, започва производ­ството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 Мбайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Всички тези устройства отговарят напълно на техническите изис­квания на ЕС ЕИМ, а също така и на действуващите международни стандарти по отношение на формат на запис, изисквания за взаимо­заменяемост и др.

През 1973 г. в ЗИТ — София, започва редовното производство по съветска документация, изготвена с участието и на български специа­листи, на централните процесори ЕС 2020, както и на комплектните изчислителни машини ЕС 1020Б. Централният процесор е със скорост около 20 хил. операции в секунда и с максимална оперативна памет 256 Кбайта.

Има два селекторни и един мултиплексен канал. В стандартната конфигурация се включват по ббр. външни памети с магнитна лента и с магнитни дискове.

Ако трябва да се говори за действително начало на производ­ството на изчислителна техника у нас, това е периодът 1971—1973 г. През този период настъпва преход от производство на една изчисли­телна машина ЗИТ-151 месечно към годишно производство на хи­ляди външни запомнящи устройства, десетки хиляди магнитни дис­кови пакети и над сто централни процесора и комплектни изчисли­телни машини. В масовото производство се внедряват редица нови технологични процеси, като производство на печатни платки с ме- тализирани отвори, производство на феритни матрици за оперативни памети, производство на магнитни глави за лентови и дискови запом­нящи устройства и др. Усвояват се принципите на проектиране на електронни устройства с цифрови ТТЛ интегрални схеми. През този период се осъществява и проблемно-ориентирано структуриране на Централния институт по изчислителна техника. Обособяват се отдел­ни направления за външни запомнящи устройства, за централни про­цесори и изчислителни машини, за програмно осигуряване и за раз­работване на специфични технологични процеси.

Под ръководството на главния конструктор на изчислителната техника на НРБ и същевременно директор на ЦИИТ ст. н. с. к. т. н. Ангел Ангелов се установява система на успешна съвместна работа със Съвета на главните конструктори, Съветите на специалисти към него и генералния конструктор на ЕС ЕИМ. Това позволява ла се про­вежда стабилна техническа политика в развитието на изчислителната техника. Успешното преодоляване на всички трудности, свързани с внедряването в редовно производство на първите видове външни за­помнящи устройства с магнитна лента и магнитни дискове, затвърдява приетите решения за специализиране на нашата страна в това произ­водство.

В порно in 1975—1976 г. завършва разработката и през 1977 г. са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и мапштен дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капа­цитет 29 МбайТа. Устройството работи със скорост на обмен 312 Кбайта и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време па достъп е 40 ms.

ес-9003

ес-9003

За укрепване на специализацията ни в областта на запомнящите устройства през периода 1975—1976 г. е разработено и внедрено в производството и първото наше минидисково запомнящо устройство с капацитет 6 Мбайта тип ИЗОТ 1370 и дискови пакети за него тип ЕС 5269 с капацитет 3 Мбайта. Устройството е предназначено да работи като външна памет на миниизчислителни машини. Плътността на запис е 78 бита/mm, а скоростта на обмен — 312 Кбайта/s. Устрой­ството има един несменяем магнитен диск и сменяема касета.

В ЗЗУ — Пловдив, започва производството и на първите минилен- тови запомнящи устройства ИЗОТ 5003 и ИЗОТ 5005. Те са предназна­чени за работа като външна памет за миниизчислителни машини. Двете устройства се различават по диаметьра на ролката с магнитна лента, с която мотат да работят, и по скоростта на движение на лен­тата. Първото работи с ролка, която има диаметър 216 mm, а вто­рото — 267 mm. Скоростта на движение на лентата е съответно 0.32 m/s и 0,64 m/s. Плътност та на запис и при двеге устройства е 32 бита/ mm, като скоростта на обмен е съответно 10 Кбайта/s и 20 Кбайта/s.

В ЗЗУ — Пловдив, се развива и едно ново направление — по раз­работка, извършена в ЦИИТ. се внедрява еднопултоьо устройство за подготовка на данни на магнитна лента. Първият гипопредставител на това направление е устройството ЕС 9002, което и досега се произ­вежда и продава в редица социалистически страни.

След успешното усвояване на централните процесори ЕС 2020 в ЗИТ — София, по съветска документация се внедрява модернизира­ният вариант на този процесор — ЕС 2022. В нето се използува съв­ременна елементна база и с допълнителни конструктивни изменения се постига петкратно увеличаване на бързодействието без съществени изменения в технологията на производство. На базата на този цен­трален процесор е усвоена и модернизираната ЕПМ ЕС 1022Б.

В периода 1975—1976 г. започва развитието и на други важни на­правления на изчислителната техника у нас, като миниизчислителни машини, терминали, системи за телеобработка, системи за подготовка на данни и др.

В завод Електроника — София, се внедрява първият български миникомпютър ИЗОТ 310. Той се характеризира с 12-битова дъл­жина на думата, наличие на външна памет на минилензови иминидискови запомнящи устройства, лентова и дискова операционна система. На основата на микрокомпютъра ИЗОТ 0310 са разработени редица системи, които се прилагат в различни области на народното стопан­ство. Едно от най-важните приложения има многопултовата система за подготовка на данни ЕС 9003, произвеждана също в завод Елек­троника — София. Тя позволява да се включат до 16 пулта за въ­веждане на данни, които след редактиране се записват върху магнитна лента за последваща обработка от ЕИМ. Системата увеличава про­изводителността на операторите за подготовка на данни с 20—40% в сравнение с използуването на традиционните перфокартни устройст­ва. Благодарение на гази система и на усвоените в ЗЗУ -— Пловдив, еднопултови устройства за подготовка на данни нашата страна се специализира по производството на устройства и системи за подго­товка на данни върху магнитни носители.

Перспективността на техническите средства и на системите за телеобработка своевременно е оценена у нас. Първите разработки в тази област започват в ЦПИТ още в периода 1972—1974 г. Разрабо­тен е терминал ЕС 8501, включващ буквено-цифрово печатащо устрой­ство, перфолентен вход — изход и вграден модем със скорост 200 бита/s. Този терминал е внедрен в редовно производство в ЗЗУ — Велико Търново. Разработена е гама от модеми за скорости 600, 1200 и 2400 бита/s и мултиплексор ЕС 8401, както и лрограмно осигурява­не на системи за телеобработка. Това дава възможност в ЗЗУ— Вели­ко Търново, през 1976 г. да бъдат внедрени системите за телеобработ­ка ЕСТЕЛ-1 и ECTEЛ-2, които могат да работят с всички изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ. Благодарение на тези разработки нашата страна постепенно се специализира и в системите за телеобработка.

см-5400

см-5400

Едновременно с развитието на големите ЕИМ продължава разви­тието и на електронните калкулатори. Разработват се редица нови кал­кулатори с български МОС интегрални схеми за икономически и науч­ни изследвания. Внедряват се и калкулатори с печатащо устройство. Усвояват се няколко разновидности на електронни касовиanapatnu. Тези направления са концентрирани за производство в завод Орг­техника — Силистра.

За нашата изчислителна техника периодът 1967—1976 г. е пе­риод на създаване и бурно развитие — период, в който страната ни се превръща в уважаван външнотърговски партньор, а някои направ­ления на изчислителната техника стават традиционно български. За тези резултати допринася всеотдайният труд на инженерно-техни­ческите кадри от системата на ДСО ИЗОТ. Централният институт по изчислителна техника и основните заводи на ДСО ИЗОТ са отли­чавани с високи правителствени награди, а за успешното разработване и внедряване на най-важните изделия редица колективи — разработчици и внедрители, са удостоявани с Димитровски награди. Начало­то, което е поставено през тези години, създава предпоставки HP Бъл­гария да се нареди на едно от първите места в света по производство и износ на изчислителна техника на глава от населението.

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url