Антон Оруш

Как се крадеше ток през социализма

Как се крадеше ток през социализма

Как се крадеше ток през социализма


Кражби на електроенергия? Звучи непривично. Известно е, че може да се откраднат пари, злато, каква ли не скъпоценност, но чак и ток… А „кражбите на електрически ток са стари може би колкото електрое­нергията“ — уверяват ни специа­листите и сигурно трябва да им вяр­ваме. Разбира се, няма да губим вре­ме, за да разнищваме историята на тяхното появяване, а направо ще навлезем в днешни дни.

„Рационализации“ в престъпна посока

Технологията не е никак сложна и поради това е достъпна и за хора, които не са имали много имане-да­ване с електротехниката. Крадецът на електроенергия „се включва“ в електрическата мрежа, така че упот­ребяваната електроенергия да не се отчита от неговия електромер. Или поне не цялата. Това се постига по най-различни начини.

Операцията се извършва най-често за по-голяма сигурност и „сек­ретност“ от самите граждани, осе­нени от идеята да „пестят“ от раз­ходи за ток. Но това съвсем не пре­чи на някои от тях, изправени по- късно пред съда, да се оправдават с ниските си технически познания и да хвърлят вината върху някое не­известно, злосторно лице — дошло да им отстрани повреда и напра­вило „тайно“ мост между предпа­зители ге на електромера. Подсъди­мият А. Ф.: „Бяха ми изгърмели предпазителите на таблото и два дена стояхме без ток… Техникът, който сложи жицата, не го позна­вам. Той си минавал но улицата и викал: „Аз съм техник, поправям перални, бушони и др.“ Жена ми го чула и го повикала.“

Според мнението на инспекторите по пласмента на енергия крадците стават все по-изобретателни и гъв­кави, когато трябва да прикриват престъплението си. Да не говорим за електротехниците, някои от които използуват професионалните си зна­ния и опит за такава цел. М. С. от гр. Нови Искър подменил старото електротабло в къщата си, за което получил необходимото разрешение

Инспектор от предприятието за електроснабдяване направил про­верка на таблото и след като не на­мерил дефекти в скачването, плом­бирал електромера. Наскоро след това М. С. се заловил отново за ра­бота, прекъснал нулевия проводник и посредством шунтиращ кабел при­веждал електромера в действие само в желаните от него моменти. Елек­троуредите в къщата функционира­ли нормално независимо от това, че веригата се прекъсвала. М. С. из­ползувал за ..О“ водопроводната тръба в банята. Не е лошо измис­лено, нали? Както се казва, научно- техническата революция в „служ­ба“ на човека…

Техническият „гений“ на новои­злюпените електроспециалисти над­хвърлят всякакви очаквания и до­казва. че у човека може дълго да спят скрити способности, които да се разбудят в подходящия момент. Иначе как да обясним този неочак­ван взрив от смели „рационализа­ции“ на некомпетентни и дори неуки хора — поставяне на магнити, с кои­то се блокира електромерът, про­карване на подземни кабели, зазиж- данего им в стени и какво ли не още. Все прояви на изобретателска сила, но в твърде грешна посока.

Кои са крадците?

Те са предимно хора, които из­ползуват значително количество електрически ток, за който не им се иска да заплатят. Получава се едно противоречие между реалност и же­лания, което те решават с цената на престъплението.

Къде всъщност отива открадна­тата електроенергия? Според думи­те на енергетика Йордан Николов — предимно за отопление. Преди години много хора изоставиха твър­дото и течното гориво и предпоче­тоха електроенергията като евтина и удобна. Само че нещата се про­мениха, електроенергията поскъпна, породи се необходимостта да бъде икономисвана. За съжаление не всички се съобразяват с настъпилите промени. Един фрапантен случай: А.С. от София изгорил за сметка па СК „Електроснабдяване“ елек­трически ток на стойност 7327 лв. (според съставения акт), тъй като не могъл да се откаже от удобствата на електрическото си парно. А хо­рата, които мислят и действуват ка­то него, не са единици.

Преобладаващата част от съста­вените актове за кражба са на оби­татели на самостоятелни частни къ­щи, а по-малко на живеещите в бло­кове. Това съотношение може да се обясни с факта, че в жилишните бло­кове е по-трудно да се скрие извър­шеното престъпление, повече хора имат възможност да наблюдават общото електротабло. От друга страна, много от абонатите, живее­щи в частни къщи, имат значително по-големи разходи на електроенер­гия, и то не само за битовн нужди. Така например М. М. от с. Мрамор отглеждал голям брой домашни животни — крави и свине, в двора на жилището си и изразходвал мно­го електроенергия. И тъй като не му давало сърце ни го да намали броя на добитъка, нито да плаща цялата отчетена енергия (макар че доходите му като животновъд не били малки), решил проблема с познатото ни вече „устройство”. Това не му попречило в съда нагло да твърди, че с открад­натото допринесъл обществена по­лза. Друг нарушител — пак от съ­щата категория хора, не се поколе­бал да отоплява цялата си частна оранжерия с неотчетена електрое­нергия. Навярно отново под бла­говидния претекст, че върши „на­родно добро“.

Немалко животновъди, зеленчу­копроизводители, производители на разни стоки и т. н., загрижени да снижат себестойността на продук­цията си, без да се церемонят по­лзуват безплатно държавна елек­троенергия. Мотивите за кражба на електроенергия са най-разнообразни и гравитират от затрудненото ма­териално положение до повишената консумация на ток. Но най-общото, което ги свързва, е ниското граж­данско съзнание. Не случайно под­съдимият Ц. Ц. дава следното обяснение за извършената кражба: „За­що го направих това нещо аз са­мият не знам. Отоплявам се с нафта. Готварската ми печка е на газ. Бой­лерът също ми е газов. Както казват хората — имала глава да пати, пи­сах се гявол“.

Кражба на ток Krazhba na tok

Кражба на ток Krazhba na tok

„Икономии“ до време

Проверките на електроизмерител- ниге уреди по домовете се извър­шват от инспектори, които за София са около 55 души. И това не е един­ственото им задължение. Те под­меня! развалени електромери, све­ряват часовникови механизми, из­вършват и други електроизмерва- телни дейности. Разкриването на нарушенията става при внезапни проверки, предизвикани често от сигнал на граждани. Крадците обик­новено поставят своите „приспособ­ления“ така, че да „смучат“ неотче­тена електроенергия в продължение на години. Но и да могат да ги сва­лят, когато очакват проверка на ин­касатора, или за да оставят елек­тромера да навърти минимален брой киловатчаса (в противен слу­чай стават подозрително „иконо­мични“). Обаче неочакваното посе­щение на инспекторите, които са професионални електротехници, разкрива хитрините им и ги кара горчиво да съжаляват за противо­законните им действия. Ето как про­тича една проверка на контролните органи. Васил Илиев — електротех­ник в СК „Електроснабдяване“: „Посетих дома на С. С., за да про­веря дали отговаря на истината- по­лученият сигнал от гражданин,- че краде енергия. В къщата нямаше никого. Електрическото табло беше отвън, на стената, и аз констатирах, че е поставен мост-проводник меж­ду главния и изходящия предпази­тел на електромера.“

След като се установи наруше­нието, инспекторите съставят кон­стативен протокол, в който се отра­зяват всички електрически уреди, които притежава абонатът. Отбе­лязва се тяхната мощност в кило­ватчаса. Съобразно документи на Министерството на енергетиката се определя средната им консумация през различните сезони и всичко то­ва се умножава по броя на дните, през които е извършена кражбата. От тази цифра се приспада запла­тената електроенергия и получената разлика представлява размера на енергията, за която се търси отго­ворност. Тя вече не се заплаща по нормалните цени, а по по-високи. Така нарушителят усеща с пълна сила тежестта на извършеното пре­стъпление и скъсва с илюзиите, че може да измами държавата безна­казано.

Най-трудно се установява начал­ният момент на кражбата, но все пак истината излиза наяве. Поня­кога извършваното престъпление продължава дълги години, но се случва и обратното — нарушителят да има късмет да бъде заловен ня­колко дни след като е направил тех­ническите изменения на електриче­ската верига. Колкото и куриозно да звучи, на Ц. Ц. от с. Кривина му се удало да извърши кражба само за 8.88 лв. — за четири дни.

Мнозина може би не знаят, че лицата, извършили кражба на елек­троенергия, не само възстановяват нанесените щети, но и срещу тях се завеждат наказателни дела по член 195. ал. 1 от НК, който гласи: „За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“

Струва ми се, че размерът на предвиденото наказание е достатъч­но респектиращ за евентуалните кандидати за електрически „иконо­мии“.

Когато хванат крадеца

Делата за кражба на електроенер­гия само за София през 1984 и 1985 г. се разрастват значително. В сравнение с други години това увеличение е внушително. Тенденцията към нарастване на любителите на „безплатна“ енергия обаче съвсем не е отскоро и отбелязва резки скокове нагоре при всяко увеличение цената на електрическия ток. Най-тревожно е състоянието в големите градове, където най-много зачестиха краж­бите, превърнали се в истински бич за нашата енергетика. При това за всички е ясно, че броят на съставе­ните актове съвсем не отговаря на истинското число на нарушителите. С други думи, кражбите на елек­троенергия са се превърнали в един свръхактуален и неочаквано жилав проблем. Щетите, които се нанасят на икономиката, са големи. Неле­галното включване към електриче­ската мрежа примерно на един страстен поклонник на електриче­ското парно или на частен живот.

–-

Автор Веселин Явруков

Списание Общество и право 3-1986



Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url