Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Антон Оруш

В тази малко нетипична за Сандъците – Sandacite статия ще разясним понятията статист, специален статист, масовка,

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

ще се опитаме да очертаем най-важното, което трябва да знае всеки, желаещ да се снима в различни екранни продукции и не го е правил досега. А освен това ще Ви дадем и съвети от опит къде най-лесно и сигурно да направите това! 🙂

В различните продукции човек най-лесно би могъл да участва в следните позиции: статист, специален статист, участник в събитие. Да започнем от първото.

С кинематографския термин статист се означават част от участниците в снимачния процес, чиято роля е да помогнат да се създаде усещане за истинност, автентичност, атмосфера и характерни особености на средата в различни видове сериали и филми, телевизионни предавания и в рекламни и музикални клипове. Роля на статист може да се изпълнява от различен брой хора – от един сервитьор до стотици хора. Могат да бъдат група от трима души на маса в кафене, така и десетки посетители в казино например. Няколко десетки души могат да се разхождат по булевард или да го пресичат, а също така може многохилядна армия да се придвижва през полето.

Обикновено статистът няма задължението да изпълнява типичните за един филм роли с фиксирани реплики, макар че в редки случаи може да е нужно да направи и това.

А с какво се отличава т.н. специален статист? Подбран сте от режисьора, специфичен сте, снимат  Ви в близък план. Например едър як мъж за побойко/охрана, или с наднормено тегло, тежко ранен и пр. Извършвате нещо специфично. Тичате, биете се, свирите, карате колело, поливат Ви, плувате  и др. Без това да са сложни, опасни каскади. Носите тежки, специфични костюми. Или пък Ви подлагат на нещо – примерно мен в ,,Откраднатия живот“, като ме изпонамазаха с кръвта-желе и уж се бях разбил с 250, а после ме ,,оперираха“. Често в такива случаи участникът е означаван като специален статист или спец масовка.

Когато човек е участник в събитие, неговата роля се определя от типа на събитието. То е на живо пред публика. Например, ако това е представяне на нов продукт на Porsche и това е съпроводено с някакъв сценарий (сцена от улица Ню Йорк, да речем), тогава участниците в събитието изпълняват роли – да речем бавно разхождащи се хора или лица, изпълняващи характерни дейности по улицата (художници, музиканти и т.н.). За всички тези позиции не е необходимо човек да притежава специално образование по някакви сценични изкуства. Ако е нужно, обикновено това се указва в обявите.

Време. B киното един работен ден е 12 ч с 1 ч. обедна почивка (това е т.н. холивудски стандарт), но понякога се случва или да не се стои по толкова, или да се стои, но да не се работи (снимат се няколко сцени една след друга, но не за всяка са необходими всички хора – тогава те си почиват някъде настрани и си говорят, четат, гледат си в телефоните и т.н.). Между сцените също има 10-15 мин. паузи. Снимките могат да бъдат както дневни, така и нощни. При първите работният ден започва около 6-6:30 сутринта и завършва някъде около 19-20 ч., а вторите са с начален час обикновено около 17-18 ч и продължават до ранна сутрин. И в двата случая е прието, ако има увеличение на времето, да се дава допълнително заплащане. Обикновено се нарича „овъртайм”. В сериозните агенции е 5 лева на час, в другите по-малко или никакъв. Овъртайм дават начисляват обаче само по-коректните агенции. За това да няма забавяне немалка роля има и дисциплината между самите статисти/участници – напр. ако ги пуснат за 10 мин. почивка, а 10 мин. след края й те още се събират, ясно Ви е какво ще стане, като се натрупат няколко пъти така. Освен това, важно е заетите лица да се явят на сборния пункт до определения час.

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Тук ще отбележим също така, че в съседна Турция снимачният ден е 8 часа. Лесно е да се каже ,,сигурно защото са мързеливи и не разбират от кино и затова ни продават после своите сериали“… ама пък после турски пълнометражни филми обират награди по фестивалите. 🙂 Друг е въпросът, че тези награди, както и доста други, вероятно се дават  като ,,потупване по рамото“ досежно амбициите на Турция да бъде приета в ЕС.

Обикновено една продукция се снима над месец, а в рамките й един човек може да бъде викнат няколко пъти и така си подсигурява повече ангажименти. Това е така при пълнометражни филми обаче. Но пък се снимат и късометражни, сериали, клипове, реклами, а и пълнометражни с малко масовка. Работни са всички дни – напр. за работещ човек може би най-удобни са събота/неделя и след края на работното време през делниците. Или може би и нощем? Няма да забравя един път, когато след нощни снимки направо отърчах на работа на другия ден. Най-странното е, че бях адекватен през деня и не ми се спеше особено много.

Снимките са дневни, дневно-нощни и нощни. Обикновено дневно-нощните приключват, когато спира градският транспорт или малко след това, но не и  ранни зори като нощните. Агенциите са длъжни да осигурят транспорт за прибиране. Обикновено сте в таксита с по няколко души във всяко. Дава Ви се ваучер, който се попълва от шофьора или пари на ръка, които последният в колата да плати. Несериозните агенции често пъти правят един номер при нощните. Да кажем, че снимките са до 6 сутринта, но приключат в 2-3 часа след полунощ. Не викат таксита, за да спестят пари, защото така и така снимачният ден си е 12 часа и те оставят да си чакаш първите коли на градския транспорт. В правото са си да го сторят, но това е доста гадно.

Мястото на снимките може да е навсякъде. Често е в Киноцентъра в Бояна. До него се стига най-лесно с автобус 64, който е редовен и има спирка до метростанция Витоша. (Разбира се, ако човек, реши, че му е изгодно, съществува и вариант с личен автомобил.) Иначе продукции може да се снимат навсякъде из града – на различни улици, в молове, по-интересни сгради (Народната библиотека, СУ, Военната академия), паркове и т.н. Понякога са извън него. Тогава Ви извозват с автобуси до локацията и обратно от сборен пункт някъде в рамките на населеното място.

Също така, трябва да отбележим, че събитията обикновено имат много по-малка продължителност и има възможност за 3-4-5 ч. да си си свършил работата и вече да чакаш автобуса за към града. Ако се водят вечерни, често пъти почват около 19 ч.

Малко за чакането. Споменахме по-горе, че не във всички снимани сцени може да са необходими всички ангажирани за деня хора. Тогава се налага да се… ами да се чака в изброените по-горе свободни занимания, като единственото условие е никой да не се отдалечава от мястото, на което това се случва. Както отбеляза веднъж един асистент-режисьор – ,,Киното е едно голямо чакане“.

Едва ли някой би се противопоставил на твърдението е, че времето минава по-бързо, когато се прави нещо, а не когато просто се стои и се чака. Аз напр. веднъж отказах нощни снимки, защото не само, че трябваше да стоим с пуловери, дънки и високи обувки лятно време (това някак щях да го издържа), но предварително беше казано, че най-вероятно повечето време щеше да премине в чакане… айде мерсим!

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Колеги. Какви са хората, които се занимават с това? Няколко вида: хора от различни професии и занятия, на които им е интересно какво се случва в киното и за тях това е по-скоро хоби/приключение, а не работа; хора, които желаят да допълнят доходите си; лица без постоянна заетост. Опитът показва, че е по-добре колегите да бъдат преди всичко от първите две групи, тъй като хората от третата по различни причини често нямат добри трудови навици. В масовия случай обаче събралите се са добронамерени един към друг и предразположени към обсъждане на различни теми и разказване на истории. Сред тях има интересни хора – фотографи (напр. един от най-успешните и умели български фотографи – Кирил Станоев, при когото правя професионалните си снимки); хора с интересни хобита; с няколко образования, с интереси в киното и различни съпътстващи го технологии (напр. отличният ми приятел Венко Димитров, човек с няколко образования и невероятно нечетен); хора, желаещи да опитват нови неща; колекционери; автори на известни сайтове (напр. един от основателите на известния сайт ,,Изгубената България“, показващ стотици стари снимки на страната) и т.н. Определено с толкова много ,,образи невъзможни“ човек има за какво да си говори и какво да научи.

Но има и хора с различни зависимости – алкохолни, хазартни, може би и наркотични. Те са готови да дойдат при всякакъв хонорар, само за да се наядат и да им мине времето някъде. Заради такива ,,колеги“ и други, които смятат, че е много престижно да те ,,дават по телевизора“, някои поначало сериозни хора отказват участие в продукции.

Има много хора, които си внушават, че щом са във филм, те вече автоматично са станали артисти. А реално не е така, защото артист ставаш най-малкото, когато имаш завършено съответстващо образование – висше или средно специално. В България такива учебни заведения са НАТФИЗ, НБУ, Театрален колеж Любен Гройс и… май още някаквo имаше. 🙂

Кой е шефът? За Вас на терен отговаря някой от асистент-режисьорите, по правило там трябва да присъства и представител на кастинг агенцията, която е посредник между него и продукцията, ако има такава.

Възможно е по време на почивките между сцените човек да говори и с някои от известните актьори/режисьори/оператори, работещи в сниманата продукция (ако желае, разбира се).

Отношение. В последните години в България се снимат доста чуждестранни продукции – филми, реклами, предавания и т.н. Ако човек е решил да разнообрази заниманията си с участие в екранни продукции, е добре да предпочита чуждестранни такива. За това има няколко фактора:

–           Заплащането обикновено е по-високо в сравнение с българските продукции

–           Кетърингът също е по-добър

–           Обикновено точността и коректността също са на по-високо равнище – рядко има помайване

–           Отношението към статиста/специалния статист/участника е като към човек и партньор (някои асистент-режисьори, особено когато работят с чуждестранни продукции, са дори много възпитани).

Понякога снимачният процес може да бъде доста напрегнат, защото има стриктни и педантични режисьори, които работят толкова експедитивно, за да се сместят във времето, че може да извадят душите на екипа си. Аз обаче съм се чувствал по-добре, когато виждам, че се върши нещо.

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Това, което Ви засяга на терен, са инструкциите на асистент-режисьора. Ако условията са лоши – това агенцията е била длъжна да предупреди преди ангажимента, за да знае човек дали да го приеме, или да договори някакви компенсации или поне палатка с печка, ако се снима цял ден на студ и дъжд. Но при по-несериозните агенции това не се случва. Понякога е и до късмет.

В киното има едно поверие, че какъвто си влязъл, такъв ще излезеш. В западното кино обаче някои известни актьори са започнили именно като някакъв вид статисти и западните режисьори са наясно с това. За съжаление в българските продукции това по-рядко се случва. Но всяко правило си има изключения! Попадал съм на изключително добре разположени към статистите режисьори, като напр. Деян Русев-Бърд, с когото наскоро снимахме една реклама. Между него и няколко мои колеги се получи чудесен разговор и дискусия, в която научих много нови неща.

Но е важно и отношението на самите колеги към процеса на работа! Често пъти повишаването на тон идва заради недобросъвестни хора, скатавки и откровени лумпени. Помислете – един снимачен ден струва много пари, продукциите плащат луди наеми, има график, понякога каквото има да се изснима, трябва да се изснима точно в конкретния момент и няма за кога после. В правилника на снимачния терен е забранено да се правят снимки от  участниците в процеса и има клауза за сериозни неустойки, ако си позволи да пусне снимки в мрежата, преди филмът да е излязъл на екран. Е, познайте дали се спазва!

Бил съм на продукции, в които се правеха няколко дубъла само защото един недобросъвестен колега беше решил, че камерата, видиш ли, от Щатите е дошла ама точно него да снима и непрекъснато вървеше пред нея, а понеже не знаеше английски, не разбираше забележките на асистент-режисьора, който, естествено, му казваше да се отстрани. Толкоз майтапи отнесе… ,,Ехоо, живо-здраво, поздравявам всичките роднини у кръчмата на Калипетрово и… свако, виждаш ли мъ? Вижте мъ бе, дорде не е станало късно! Свако, да не мъ забравиш при дележа на нивата, че ше се караме после!“ Накрая се наложи да нарушим ние гласовата дисциплина, но пък да му направим забележка на български.

Кетъринг. Ооо, много обсъждана тема! Ясно е, че когато човек работи някъде 10-12 ч., е нужно да хапне 3 пъти. Обикновено уважаващите се продукции осигуряват закуска, обяд и вечеря. Невинаги обаче хапването е с необходимото количество и качество – напр. за някои български продукции нерядко се дават по един сандвич с две филии и нещо си между тях за обед и някакво кафенце за закуска. Добрият кетъринг включва дебел сандвич и кафе за закуска, обяд с храна в кутии (напр. на филма The Angel, когато работих с агенция Талънт Партнърс, имаше пилешко, свинско и вегетарианско) и кроасан за вечеря.

Лятно време обикновено се осигурява вода на всеки час-час и половина. Водата трябва да е винаги достъпна и налична. Това е жизнена необходимост, не лукс! Все пак, носете си шишенца за всеки случай. За съжаление, не може да се каже какъв ще е кетърингът, но ако е добър, обикновено в обявите пише: ,,осигурени  са…“

Обикновено екипът на филма и статистите се хранят на различни места и рядко едните могат да ядат с другите. Да ядеш с екипа е велика привилегия, до която  се твърде трудно стига, а направиш ли го, има какво да разказваш на внуците си! ,,Аз ядох с екипа…“ (Два пъти съм ял с екипа – но пък в единия случай и продукцията ми беше бая задължена, защото без моя реквизит от ретро техника не можеха да си направят рекламата на Теленор. Беше интересно тогава, дори имах две реплики в близък план; а рекламата се излъчваше през февруари-март 2015 г.) Трябва да отбележим обаче, че често от същия павилион/каравана с кетъринга за екипа се продават храна и напитки и всеки може да си купи. Примерно кенче кока-кола е 1 лв.

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Ако става дума за събитие, свързано с представяне на храна или напитка, обикновено няма проблем човек да опита, дори няколко пъти – или не правят проблем, или не се е случвало да видят.

Неприятното обаче често пъти са условията – няма маси и статистите ядат седнали на пейки или прави, понякога в мокро. Това е работа на агенцията – да изиска някакво помещение или поне масички и скамейки. Но при несериозните/некоректните агенции често не се прави, защото нито ги интересува, нито искат да се карат с бизнес партньорите си от продукцията.

Как да се запише човек? Съществуват няколко кастинг агенции, които пускат обяви в три ФБ групи. Най-голямата е Талънт Партнърс, работеща с най-големите холивудски продукции, които се снимат у нас. Другите известни са Ню Актърс Студио, Кокопели-Мана (на Веселина Георгиева), Крю Кастинг (на Силвия Васева), Куул Уъркс, Артист Студио (на Иван Колев-Златния) и Дивля (на Илка Вълчева). Първите пет досега винаги са били с мен коректни и точни не един път и във всяко едно отношение, значи ги пишем в зелено и препоръчвам за бъдеща работа. С последните две не съм работил и не мога да споделя впечатления.

Ню Бояна Филм също има кастинг департамент, чрез който викат понякога статисти. Те обаче са филмово студио и са нещо по-различно. Досега съм работил два пъти с тях и всичко мина също по учебник.

Куул Уъркс като че ли имат най-много ,,екстри“. За съжаление, малко са ангажиментите при тази агенция. Но при реклами например стриктно следят дали влизаш повече в кадър и ако е така, хонорарът е по-висок. Това би трябвало да е с всички агенции, но някои го пропускат. А това не е в интерес на айбана, разбира се. Тъй като често пъти, ако си снимал за дадена марка, от конкурентен продукт няма да те вземат. Тоест ако се виждаш в дадена реклама на бира, и си взел хонорар няколко десетки лв, то ако от друга марка решат, че се вписваш във визията, може да изпуснеш ангажимент за няколкостотин. Освен това, в случай че сте специален персонаж в реклама чрез Куул Уъркс, има клаузи, че ако тя се излъчва повече от определено време, получавате допълнителен процент.

Има и други агенции, разбира се, обаче трябва да се внимава! Понякога се пускат обяви за кастинги, в които се изисква кандидатът да плати получаването на някакви документи по Еконт, които да попълни и така да се картотекира в агенцията, пък те щели да му уредят място в най-новия български сериал. Това са глупости. Кастингът е все едно интервю за работа – на него никой не Ви иска пари да участвате, нали? Най-често в групите бързо се разбира кое е измама и кое не, но все пак – ако някой поиска пари за кастинг – в никакъв случай не се връзвайте.

Случва се, особено ако е българска продукция, и то късометражка, да не се ползват услугите на агенция, а да се пуска направо обява и тогава комуникирате директно с хората от продукцията.

Самият процес на кандидатстване е лесен. Правите си няколко ясни снимки (цял ръст, профил, анфас, полуанфас… дори не е нужно да е при професионален фотограф – важното е снимките просто да са качествени – ясни, детайлни, при добро осветление, да Ви показват отчетливо) и сетне влизате в групите. Когато някой пусне обява и си я харесате, пращате на агенцията снимките и исканите данни (обикновено се искат телефон, три имена, ЕГН за договора, по-рядко номера на дрехи, за да ти подготвят облекло… такива работи). Тези данни се пращат на посочена е-поща и не са публични в групите. Ако обявата не съдържа достатъчно информация (напр. какво е заплащането, колко ч. е снимачният ден или други такива неща), им пиште или на е-пощата, във ФБ или им звъннете на координатите, които са дадени по-долу.

Понякога на самия кастинг Ви питат за кои дати може да си свободен от няколко снимачни дни. Избирате си тази, която Ви е ОК.

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Понякога се организират и кастинги на живо, които също се обявяват във ФБ страницата на съответната агенция и/или в групите по-долу. Обикновено такъв кастинг протича по следния начин. Желаещите се събират на място в кастинг агенцията или на някоя популярна точка в Центъра (напр. пред театър София в парка Заимов), попълват данните на листче и биват снимани. Това е процедура за между 30 мин. и 1,5 часа и се провежда в светлата част на денонощието.

Групите са:

https://www.facebook.com/groups/828756047134871/?ref=ts&fref=ts

https://www.facebook.com/groups/198145523546884/?ref=ts&fref=ts

https://www.facebook.com/groups/300993046579115/?fref=ts

Някои доказано коректни (и предпочитани от мен) кастинг агенции:

https://www.facebook.com/TALENT-PARTNERS-CASTING-90579772873/?ref=ts&fref=ts – тел. 0888 801 318

https://www.facebook.com/castingcoolworks/

https://www.facebook.com/New-Actors-Studio-Talent-Agency-125219867553978/?fref=ts – 0884 989 099

https://www.facebook.com/KokopelliManaCasting/?fref=ts – 0888 542 288

https://www.facebook.com/NuBoyanaFilmStudios/?fref=ts – 0884 198 280

https://www.facebook.com/Crew-Casting-1385911231716021/?fref=ts – 0878 991 905

Облекло. Понякога се налага участниците в продукции да изпълняват задълженията си, облечени по специфичен начин (римски тоги, различни средновековни дрехи, ретро (,,винтидж“) мода от различни епохи и т.н.). Когато става дума за нещо по-обикновено (напр. сандали), при уговарянето на сборния пункт и време се казва и ,,носете си сандали“ или ,,облекло спортно-елегантно/ежедневно/бизнес“ напр. Ако обаче става дума за по-редки неща, те се осигуряват от гардероб на място. В случай че е необходима предварителна костюмна проба, тя се провежда предварително и се заплаща отделно от самия игрови ангажимент.

Трябва да отбележим, че понякога се налага да се работи в специфични условия. Например, ако действието на филма се развива през зимата, но снимките са през лятото, се налага участниците да стоят облечени в якета, шалове и зимни обувки например. Това не е твърде приятно, но е част от актьорската игра. Правят го и най-големите актьори.

Заплащане. То варира от 20 лв до над 100 лв за специален статист.

В чуждестранните продукции като цяло заплащането е по-добро. Българските филмови производители като цяло разполагат с по-малко пари, ако става дума за независима продукция, но често пъти се спекулира с това. Всяка година Националният филмов център (НФЦ) дава за български филми над 10 милиона лева. Отделно от държавата отиват пари за кино от други фондове и програми. Да не говорим, че идват и частни пари и средства от чуждестранни продуценти при копродукции. Тъй че да се говори за по-нисък хонорар за статиста/специалния статист, защото продукцията е  български филм, докато често се източват държавни средства, е… хм, откровена наглост.

Добрата продукция и високият бюджет правят нещата по-блажни. Освен по-висок хонорар, високият бюджет на продукцията често рефлектира и на качеството на храната на кетъринга. Тоест имате нормален обяд, а не просто един сух сандвич за целия ден, както се случва с много от българските продукции. Такива продукции обаче също не гарантират непременно и във всяко едно отношение отлични условия. Например заради спецификата на филма – кал, сняг, лоши атмосферни условия…

Наръчник на статисти, специални статисти и още...

Наръчник на статисти, специални статисти и още…

Има и много чужди продукции с малко пари. В България идват да снимат дори от Индия, Сирия и Ливан, защото е евтино. Но общият случай е среднобюджетна продукция от Щатите. А може бюджетът на филма да си е добър, но от прекалено желание за печалба на самите агенции хонорарът да е нисък – защото знаят, че ще си намерят хора, тъй като по-горе написахме, че част от колегите разчитат само на подобни нередовни ангажименти. Тук си проличават некоректните агенции – те се възползват от горепосочения факт и дават по-ниско възнаграждение.

Поначало в точка ,,заплащане“ обаче има редица тънкости. 30 лв за 3 ч. ангажимент и 40 лв за 4 звучат добре, нооо има възможност това да бъде хонорарът и за цял ден. Не е ОК, нали? Това е така именно защото понякога хората са нужни ,,през сцена“, а в един ден  се снимат няколко такива. А понякога е така просто защото агенцията е решила да плати толкова. В такива случаи човек сам си решава дали да си пожертва цял ден за 35 лв. Аз съм го правил само когато реша, че еди-кой си ден така и така ми е напълно свободен, или просто когато много се затъжа за някои хора, снимачния ден и ,,магията на киното“.

Примерно една от предпочитаните ми агенции Талънт Партнърс няскоро правеше кастинг за статисти за филм със заплащане 45 лв за дневни снимки, а ако са нощни, стигат до около 60. За обикновени статисти това е дори над най-често срещаното заплащане, а за да бъде повече, човек трябва или да се снима само специален статист, или да чака по-високоплатени обяви, или да се записва на снимачен ден с по-малко часове – напр. някои от дните на ,,Откраднат живот“ бяха за по 2-3-4 часа. Обикновено се подписват граждански договор, декларация за отказ от предявяване на бъдещи претенции за авторски права и понякога декларация за поверителност. Хонорарите се изплащат или в брой в края на работния ден, или по банков път по-късно, като за тази цел участникът предоставя банкова сметка.

Трябва да отбележим, че обяви всякакви, но във всяко нещо си има граници. Без съмнение изключително арогантно беше отношението на новия български филм ,,Дяволското гърло“, чийто екип пусна обява за снимки в Смолян БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ на участниците. Тогава тази обява породи бурни реакции, но хора се намериха! Логично е разумният човек да подмине подобни обяви, но съществуват хора, за които киното има някакъв неземен ореол и се решават и без пари да се снимат… не го разбирам това.

Бонус инфо, но несвързано с киното: В групите за статисти често се пускат обяви за раздавачи на флаери или промоутъри. Например разясняващи предимствата на нов модел технологична джаджа по време на някое събитие. Също така понякога се търси и платена публика за телевизионни предавания – така наречените „пляскачи”. Обикновено заплащането им е доста ниско, а часовете на ангажимента се случва да са над 12. Ако обикновеният статист стои ниско в йерархията на една продукция, то за „пляскачите” дори сред самите статисти няма много добро мнение.

Ето, за има-няма някакви 8 страници анализирахме подробно всичко, което е нужно да се знае, за да се докосне човек до снимачен процес, да се запозна с различни типажи и дори да изкара пари от това. Обърнахме особено внимание на всички теми и не оставихме нищо недоразнищено. Самият аз не харесвам въпроси към себе си, свързани с личните ми финанси (това е частно пространство) и игнорирам такива, НО в случая беше важно да дадем цялата нужна информация по ВСИЧКИ подтеми, от игла до конец.

Та после да няма ,,това предложение добре ли е като идея?“ 🙂

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url