Антон Оруш

Николай Тошкович – първият български изобретател

Никола Тошкович - първият български изобретател

Никола Тошкович – първият български изобретател

Николай Стефанов Тошкович се смята за първият български автор на патенти и първият български изобретател.  Сведенията за него  са твърде оскъдни. Не разполагаме дори със снимка на лицето му.
Роден е в Калофер в семейството на Стефан Тошкович от известното търговско семейство Тошкови. Семейството се преселва в Одеса през 1819 г. Учи в Технологическия институт в Петербург. По-късно живее в Одеса, където се ползва с голям авторитет – подпомага много българи да учат в тамошните училища. Цялото семейство Тошкович е известно с благотворителността си. Изпращат средства на калоферското училище, в Неврокоп, из Македония и другаде. Никола Тошкович е член (от 1855 г.) на Селскостопанското дружество в Южна Русия и работи в областта на парните машини. Починал е през 1893 г.

Бледа светлина около работата на Николай Тошкович хвърлят няколко запазени доку­мента от края на 50-те и началото на 60- те години на ХІХ век, след което съдбата му, поне засега, остава в тайна. И въпреки това такъв българин е имало и неговият принос в нашата доосвобожден­ска история на изобретателството е една от най-ярките страници. Повечето от това, което знаем за младия Тошкович, намираме в едно съ­общение на Сава Филаретов в „Цариград­ски вестник“ от 25 май 1857 година. На това съобщение ще се върнем по-късно, за да потърсим отвъд личността на Тошко­вич и щрихи от състоянието на техника­та по нашите земи в онези години.

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

Горе – единственият запазен автограф на Тошкович на заглавната страница на ръкописа му ,,Практически бележки за параходите“.

В средата на 1856 г. Николай Тошкович пристига в Париж, за да изучава „худо­жеството“ как се правят машини. Какви са били ангажиментите му в известната фабрика на Жан-Франсоа Кай, в която се правят пре­димно локомотиви за качващата се на рел­си Западна Европа, не знаем с положител­ност, но ето че пред Дружеството за под­крепа на промишлеността и Комитета за механични изкуства Тошкович представя усъвършенствувано парно бутало, което се посреща с особено внимание. Малко по- късно той получава патент за своето из­обретение.

С по-големи подробности за патента на Николай Тошкович не разполагаме. В средата на XIX столетие парната машина все още е твърде далеч от този си вариант, в който век и нещо по-късно започна да напуска и последните си владения върху релсите. Но затова пък тогава тя най-стремително се усъвършенствува и нейният принос за общото развитие на техниката е огромен. Интересно е това, че младият изобрета­тел се захваща с една област не да съживя­ва отживели времето си търсения. Здра­вото му чувство за съвременност го на­сочва към територии с голямо бъдеще. (Параходите по онова време са едва една пета от тонажа на ветроходния флот.) Тогава парният цилиндър бил най-слабото място на парната машина, и то най-вече поради недоброто уплътнение на бутало­то, което бързо се износва и заедно с това поврежда и самия цилиндър.

От описания­та на патента на Тошкович се разбира, че изобретателят замисля парно бутало, което се уплътнява към цилиндъра с по­мощта на сегменти. Те се притискат към цилиндъра чрез пружини, които пък на свой ред притискат клинове, които  предават натиска върху сегментите. Задачата не била никак проста, ако се съди и по това, че при хоризонталния парен цилиндър, за разлика от вертикалния, износването става едностранно от­долу. Двата бутални пръстена са съставени от по осем сегмента. То могло да се центрира без разглобяване на машината след работа.

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

Николай Тошкович Nikolay Toshkovich

На чертежа горе – различни видове гребни витла, анализирани в труда на Николай Тошкович.

Идеята на Тошкович включва използването на еластични пръстени, монтирани в канали на повърхността на буталото, които да поддържат постоянна сглобка между цилиндъра и него. Износването на цилиндъра и пръстените се компенсира чрез тяхното еластично разширение.

Какви са били възможностите на Тошкович да построи прототип на своята идея и доколко тя е намерила широко приложе­ние в практиката е трудно да се предпола­га. Но от следващите данни в съобщение­то, а именно, че новото бутало постига икономия на пара и гориво от 16 до 18 процента, можем да съдим, че данните са получени експериментално.

За изобретението което описахме по-горе, на 17 януари 1857 г. на името на Николай Тошкович е издаден френски патент № 30585. Toвa e пъpвият извecтeн пaтeнт, дaдeн нa бългapин. Патентът има и съпритежател – френският механик Франсоа Жерар. Това е първият известен патент, даден на българин.

Следващата (поне стигнала до нас) крачка на изобретателя е потвърдена от още един патент. Но този път той е плод на по-задълбочени теоретични изследва­ния или поне хрумването е било разрабо­тено на основата на вече по-всестранна инженерна подготовка. Става дума за един от най-ранните научно-теоретични тру­дове, писани от  българин. Той е стигнал до нас в своя ръкопис (на руски) и по всичко личи, че за съжаление не е видял отпечатан бял свят. Бил е завършен през май 1860 година в Париж и е озаглавен „Практически бележки за параходите“ (,,Практические заметки о параходах“).

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Практическо устройство на гребното витло с двойно действие на Тошкович – вторият патент

Този самобитен научен труд прави опит да разгледа в по-голяма пълнота парната тяга във водния транспорт, като особено подробно са изследвани гребните витла. Николай Тошкович прави описание и анализ на по­знатите до момента гребни винтове и се спира на техните предимства и недоста­тъци. Налице е добра ерудиция за матема­тически и хидродинамичен анализ, трудът е изпълнен с прецизно изработени черте­жи. Очевидно е умението на автора да бо­рави с теоретичните знания на своето време, като същевременно използва опитни данни от изпитанията на същест­вуващите витла. Πpинocът мy зa cвъpзвaнe нa нayĸaтa c пpaĸтиĸaтa пpoдължaвa и в проектираното oт Toшĸoвич ново гpeбнo витлo c двoйнo дeйcтвиe, което има непозната дотогава ефикасност. Както е описано в патента, разработената от българина конструкция е много по-икономична и с нея ,,получавате печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 %“. Това е мощна стъпка напред в сравнение с познатите дотогава витла. За него на 12 март 1859 г. Тошкович получава на свое име френски патент № 40180. Изобрета­телят разработва и сборен чертеж, показ­ващ не само принципа, но и някои от пара­метрите на съоръжението. Нещо повече, той създава и опитно устройство, на кое­то корабен модел се движи както с еди­нично, така и със сдвоено витло и на прак­тика доказва предимствата на изобрете­нието си.

В личността на Тошкович влиянието на чуждата среда е дало своето отражение и не можем да го сравняваме със самоукия нашенски занаятчия. Но възрожденското начало на този българин е закърмено още в родината му — търсенето на новото, съдружието на човека с техниката. Ми­сълта му за отечеството проличава от факта, че тетрадките с труда на Тошко­вич са намерени в архивите на Софийския университет и навярно са били сред по­дарените някога „Ръководство и планове по механика“, с които изобретателят се е надявал да даде своя принос в развитието на българската наука и техника. За съжале­ние по-късно те са изгубени. Но пък и сега в Университетската библиотека на СУ се съхранява ръкописът му Практически бележки за параходите. Никак не е изключено бъдещето да донесе нови сведе­ния за този ако не пръв, то сред първите българи — машинни инженери. Тогава на­вярно ще можем да знаем повече за творе­ца на нашето възрожденско новаторство.

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Николай Тошкович изобретател Nikolay Toshkovich izobretatel

Анализ на силите, действащи върху лопатките на корабно витло – отново страница от ръкописа ,,Практически бележки за параходите“.

Накрая ще цитираме част от съобще­нието на Сава Филаретов в „Цариградски вестник“ от 1857 година, с което нашият възрожденец се опитва да направи до­стояние на българските читатели вестта за първия патент на Николай Тошкович. Интересно е равнището на техническите познания на българина по онова време. В българския език тогава липсват дори най-обикновени технически термини (известно е, напр., че Иван Богоров нарича една от частите на парахода ,,тръкало“), та Сава Филаретов е принуден да обяснява патента така:

„Известно е, че най-голямата мъчнотия за сичките фабриканти и механици е била тази част на машината, която се нарича „паровой поршень“ (поршень е и оная дръжка, ръчица от тулумбата, която без- престанно пъхат и вадят тулумбаджиите в една друга по-голяма вита и валчеста металическа дръжка (цилиндър), за да сгъстяват с това въздуха, от налягането на който правят да се повдига водата и да стреля накъдето щат).

Безпрестанно се появяваха поршени, на­правени по нов начин, остроумно извърте­ни, разположени хитро, скачени с всякакви дъсчици и завъркулки; всичко това се при­ема, изпитва се и като гледат, че не влиза в работа, оставят го настрана и така си се и забравя. Николай Тошкович измислил сега такъв поршень, който отстранява тази мъчнотия: направата му е таквази, що той може да се употребява с години, защото колкото от една страна той се из­трива, толкова пък от друга страна, така да речем, от само себе си се разширочава и сичко си остава гладко и чисто…“

На долната снимка е изобразен гребен винт с двойно действие, патентован от Н. Тошкович през 1859 г. във Франция (табл. ХХІІІ на ръкописа му „Практически записки по параходите”, 1860 г.).

Първият български изобретател Parviyat balgarski izobretatel

Първият български изобретател Parviyat balgarski izobretatel


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url