Антон Оруш

Знаете ли какво представлява програмата Монитор в българските 8-битови компютри? Вижте в Sandacite.BG!

Системна програма монитор при българските 8-битови компютри

Системна програма монитор при българските 8-битови компютри

Обикновено в хардуерните показатели на старите български компютри четем: ,,ROM памет – еди-колко си кб, RAM памет – еди-колко си…“. Защо започваме оттук?

ROM паметта е постоянна памет, в която производителят записва с програматор главната управ­ляваща програма на компютъра. Тя се нарича ,,системна програма Монитор“ (от англ. monitor — контролирам, съветвам) и няма нищо общо с монитора като част от компютърния хардуер. Това е служебен софтуер, който помага за изпълнението на всички останали и съгласува ця­лостната работа на компютъра. Когато използваме тази програма, казваме, че работим в режим Монитор.

На нея се програмира машинен код за процесора, като така могат да му се дават команди и да се получават резултати. За разлика от обикновената работа с програми, написани на езика БЕЙСИК, режимът Монитор предоставя възможност на програмиста да работи на „ниско ниво“. Това означава, че той може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта и ако желае, може да променя тяхното съдържание. Също така в режим Монитор програмистът може да пише и коригира програми, написани на машинен език (това, което казахме по-горе; съотв. на АСЕМБЛЕР), може да проверява и какво е написано в регистрите на микропроцесора и ако желае, също може да променя съдържанието им. Освен това програмистът може да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. Изобщо програмата Монитор ви осигурява го­леми възможности, ако сте опитни програмисти, но за това са необходими повече знания.

Всички клетки на 8-битовите компютри (като Правец-82) са еднобайтови (8-битови), т е. тяхното съдържание се изразява само с две шестнадесетични цифри — например А4, 71, ВС 0Е и т.н. —  докато всички адреси са двубайтови и се изразяват с четири шестнадесетични цифри — например 000С, АЕ5А, В801 и т.н. Следователно за разлика от езика БЕЙСИК, където адресите и тяхното съдържание се изразяват с десетични числа, в режим Монитор се работи само г шестнадесетични числа.

(Да добавим следното за любознателните. Както казахме, в режима Монитор се работи на ниско ниво, като непосредствено се оперира с адресите на клетките и тях­ното съдържание. Обаче както адресите, така и съдържанието на клетките по същество представляват двоични числа, които са неудобни за работа. Затова за улеснение на програмиста програмата Монитор използва като „посредник“ шестнаде­сетичния код. Така например, ако в клетка 2049 е записано чис­лото 79, това означава, че на двоичен адрес 0000100000000001 е записано числото 01001111.)

Програмата Монитор присъства в българските компютри още от времето на първия наш персонален ПК – ИМКО 1. Напр. при него тя сесамозадейства автоматично при включването му. При следващите предимство има БЕЙСИК-ът, той се задейства автоматично и затова в режим Монитор се влиза по специален начин.

Как да влезем в режим Монитор? Персоналният компютър Правец`82 (този на снимката прави това чрез командата CALL-151 (или CALL 65385). Обяснението е, яа на този адрес се намира началото на самата машинна програма Монитор, а това е команда за директно изпълнение на машинен код от определен адрес в паметта

След като включим компютъра (и когато натиснем червения клавиш, за да спрем въртенето на флопито), се написва посочената команда:

CALL-151 □

След натискане на клавиша RTN на екрана се появява следното:

CALL-151

*□

Появяването на звездичка вместо квадратна скоба означава, че компютърът вече се намира в режим Монитор, а мигащият маркер ни подканва към въвеждане на адреси, команди и данни.

Начинът на работа в режим Монитор е подобен на този при работа с езика БЕЙСИК, но е по-опростен. Тук няма програми с номериране на редовете и с оператори, а се пишат адреси и съдържание на клетки в шестнадесетичен код, като се използват 22 специални мониторни команди, представля­ващи обикновено само една буква или само един символ — на­пример точка, двоеточие и др. След звездичката максималният брой на символите може да бъде 255 и те „влизат“ в паметта едва след като се натисне клавишът RTN.

Да отбележим също така, че преди да се натисне клавишът RTN, в даден ред могат да се правят корекции по същия начин както при работа с езика БЕЙСИК — например чрез клавишите MK + X, МК + Y и т. н. Освен това ко­рекции могат да се правят и върху по-горните редове, като се използват правилата за преместване на маркера върху първия символ след звездичката.

Излизането от режим Монитор  (т.е. връщане към работа с езика БЕЙСИК) става, като при натиснат клавиш МК се натисне еднократно клавишът Ц и след това клавишът МК се отпусне (символично това се означава така: МК + Ц), След това се натиска клавишът RTN, при което на нов ред се появява квадратната скоба с мигащия маркер. Също така, излизането от режим Монитор може да стане и чрез натискане на червения клавиш.

А ето и едни съвсем различни софтуери за Правец…

Изтеглете две програми за Правец 8М

Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>