Антон Оруш

Първата българска електрическа ютия в Сандъците – Sandacite.

Първата българска електрическа ютия

Първата българска електрическа ютия

Нарочно уточняваме ,,електрическа“, защото преди тази народът също си е гладил дрехите, ама с ютии въглищарки! 🙂

Това започва бавно да се променя някъде около 1955 г., когато в производство влиза ето тази чудесия. Тя е изработвана за работа с мрежово напрежение 150 и 200 волта и потребява мощност 450 вата. Тежи 2,65 кг.

Да разгледаме конструкцията. Ракетата се състои от чугунена основа, която от долната (външната) стра­на е добре шлайфана и никелирана. Това е работната (гладеща­та) страна. Горната (вътрешната) страна е вдлъбната. Там всъщност е поместена на­гревателната плоча, която представлява керамична материя с набита в нея нагрева­телна спирала.

Към основата на ютията са навити две шпилки, които фиксират положението на капака и същевременно служат за закрепване на дръжката към ютията.

Върху нагревателната плоча е по­ставен азбестов картон, а над него — чугунена плоча. Предна­значението на плочата е да акумулира известно количество то­плина през време на престоите на ютията, за да я връща при гладене. Две гайки, навити върху шпилките, притягат тази плоча и нагревателната плоча към основата.

На задната част на ютията са гравирани техническите данни на ютията – напрежение, мощност, и др. (между които и на кое БДС отговаря -1731-54 (Ютии електрически).

Първата българска електрическа ютия

Първата българска електрическа ютия

Тази не е чак толкова стара – вече е на 200 волта и е произведена чак 1960 г.

Тук е и мястото да споменем най-характерната особеност на ютията Ракета. Тя няма  терморегулатор! Тоест влючваш, загрява се и гладиш – едва тогава изключваш и уредът се охлажда! Отделно, конструкцията й е такава, че не позволява да се остави в изправено положение, за да не нагрява силно мястото, където е оставена. И това е така поначало – както през време на първоначалното й загря­ване, така и през време на паузите при гладене и след край на работата.

Комбинацията от горните два фактора е твърде важен проблем, защото, ако горещата гладеща повърхност на ютията падне и се застои продължително върху дъската за гладене, може да я прогори като стой-та-гледай! Такива случай са известни не един и два. Забравена върху по-запалими материали,  от тази ютия може и пожар да стане – това даже си го пишат в литературата за нея!

Именно поради горната опасност  Ракетата да се поставя винаги върху топлоизолационна материя като азбест, порцелан и др. Попадали сме и на друг екземпляр, при който са предвидени керамични крачета, на които можете да я поставите временно, докато още е гореща, а не искате нагорещеното желязо да изгори плоскостта.

Първата българска електрическа ютия

Първата българска електрическа ютия

А сега да проверим дали можем да отстраним евентуални повреди по нашата Ракета!

При евентуална повреда на нагревателя, което може да се случи след доста дълга употреба на ютията, той не може да се поправи и трябва да се замени с нов. Подмяната на нагре­вателя става по следния начин.

Най-напред се отвиват и из­важдат двете винтчета и глухи гайки, които придържат бакелитовата дръжка към ламаринената шина. След изваждането на дръжката под нея се виждат две гайки, които притягат шината към капака на ютията. Отвиват се двете гайки, което вече дава възможност да се извади шината, двете гилзи, на­миращи се под нея, а след това и капакът. Следва отвиването на гайките, които притягат краищата на нагревателната спирала към контактните щифтове, с което капакът напълно се осво­бождава. Отвиват се двете гайки, притягащи горната плоча. Това позволява да се извадят последователно горната плоча, азбестовият картон и повредената нагревателна плоча.

Сглобя­ването на ютията става по обратния ред. След като се постави резервната нагревателна плоча, над нея се нареждат последова­телно азбестовият картон, горната плоча и двете шайби, след което се притягат с две гайки, навити върху шпилките. За да могат да се притегнат краищата на нагревателната спирала към контактните щифтове, капакът се поставя в изправено положе­ние до задната част на основата. След притягането на краи­щата към контактните щифтове капакът се намества, за да заеме нормалното си положение. Тук обаче се внимава при затваряне на капака краищата на спиралата да не се допрат един до друг или да опрат към металните части на ютията! Следва по­ставянето на гилзите и шината и притягането им с двете гайки.

Първата българска електрическа ютия

Първата българска електрическа ютия

Разрез на Ракетата

Накрая се поставя бакелитовата дръжка, която се закрепва към шината посредством два винта с глухи гайки.

Към капака е монтирана двущифтова кутийка и бакелитова дръжка. Ютията се включва към електрическата мрежа посредством гумиран шнур, свързван със самата ютия чрез щекер.

Още снимки и архивна и автентична информация за тази ютия можете да намерите в специалната ни тема за нея във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=4967&p=38483&hilit=%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%8F#p38483

2 Comments

  1. бони
    бониОтговор
    28.06.2015 at 12:21

    Здравейте. Може ли да ми кажете колко струва тази ютия? Благодаря предварително 🙂

    • Антон Оруш
      28.06.2015 at 12:26

      Само не разбрах защо решихте, че всяко нещо, което човек си е направил труда да наснима, комплектува и опише добре, трябва да е за продан и въобще с някаква стопанска цел.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url