Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

40 г. от Първия БГ космически спътник Интеркосмос-България 1300!

Чествайте със Sandacite.BG 40-годишния юбилей на Първия български космически спътник!

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Едно от най-важните достижения на българската космическа програма е изстрелването на изкуствен спътник с изцяло наша научна апаратура на борда. Той е известен като Първият български космически спътник. Формалният повод е 1300-годишнината на българската държавност, която се чества през 1981 г. Тогава е проведена научната програма Интеркосмос-България 1300.

Идеята за нея е на легендарните български космически учени от Института за космически изследвания на БАН Кирил Серафимов (,,бащата на българската космонавтика“), Иван Кутиев и Митко Гогошев. Към тях се присъединяват и космически учени от следващото поколение като Таня Иванова. Интеркосмос-България 1300 се подготвя от 1978 г. Тогава се провежда и международен научен семинар в Стара Загора, на които участват и десетина от най-известните имена на американската космическа наука, заинтересувани от новото българско астрофизическо начинание. Участието им на конференция в малка страна от Източния блок по вреве на Студената война е знак за високото равнище на българската наука.

През 1981 г. програмата Интеркосмос-България 1300 извежда в орбита 2 спътника с научна апаратура и продължава българските традиции в космическата физика и изследването на Земята от Космоса.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Този месец се навършват 40 години от това събитие, но от всички медии в България го отбеляза само БНР. Никой друг не каза нищо, не писа.

За да отдадем дължимото на този юбилей, Sandacite.BG подготви своя статия за спътника, която публикувахме във вестник Fibank News и тук. Тази статия съдържа информация, която никой друг няма. Има статии и статии. С тази изпълняваме един национален дълг. Българската техника заслужава това, ние ѝ го даваме, така смятаме, че трябва.

И така, приятно четене!

Първият спътник от програмата е Метеор-Природа 2-4 с наша и съветска апаратура и излита на 10.VII.1981 на орбитална височина ~650 км. В 13:35 ч. на 7.VIII.1981 от космодрума Плесецк с ракетата носител 8А92М (Восток-2М) е изведен в орбита на ~900 км височина и вторият спътник – 1,5-тонният Интеркосмос-България 1300 или Интеркосмос 22 (международен каталожен № 1981-075A). Ето и орбиталните му характеристики: апогей 906 км, перигей 825, наклон 81.2º, обикаля Земята за 101,9 мин.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Спътникът представлява цилиндър с полусферични дъна, стабилизиран от 3 оси като координатна система. Оста Z, пресичаща вертикално цилиндъра, е ориентирана спрямо земния радус, а оста Х – по вектора на скоростта. Електромеханична система ориентира спътника спрямо небесната координатна система с точност 1,0°, а има и още по-точен датчик за определяне положението на Слънцето по височина. Той позволява да се контролира системата за ориентация по тангаж и крен с точност не по-малко от 0,3°. (Тангаж, крен и занасяне са трите ъгъла, които задават ориентацията на даден летателен апарат спрямо нормалната координатна система.)

Корпусът носи научната апаратура и управляващия (служебен) хардуер на ИК-Б-1300 , а също така осигурява управлението на различните топлини режими и наблюдателните ъгли на оптичните научни и спътникови уреди. На дъното му и на външната страна на отсека с уредите са монтирани антенно-фидерни устройства за радиовръзка със Земята, датчици на служебните системи и разгъващи се след старта щанги с разл. дължина. Те носят част от датчиците за събиране на научна информация, за да се избегнат смущенията върху измерваните параметри. Уредите са в обърнатата към Земята част на спътника. Корпусът е херметизиран.

Има и многозадачен автомат за комутация. Той разпределя ел-енергията между консуматорите, защитава захранването от къси съединения, размножава и насочва командите, управлява с-мите с тях и следи работния статус.

Електрозахранването идва от 2 слънчеви панела с 2 kW мощност, а когато ИК-Б-1300 не е огряван от Слънцето, се ползва заредена от тях акумулаторна батерия. Панелите се насочват към Слънцето чрез собствена система за ориентация. Елетрическото напрежение е в границите 25 и 32 V.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

ИК-Б-1300 се управлява от Земята по радиолиния. Има автоматична бордна система за управление със заложени програми за включване на научната и служебната апаратура да събират данни в определено време и място по трасето. В тях е заложено и отказване (отклоняване) на информацията над дадени точки на приемане. Изборът на управляваща програма и корекции в нея се правят от Земята 1 път на 5 – 7 ч. в зависимост от режима на работа и прецесията на орбитата. Така спътникът се свързва със земните радиопредавателни станции, приемат се радиокоманди, разшифроват се и се предават на изпълнителните устройства.

На борда има 2 магнитолентови устройства за запис на събраните от уредите данни (всяко с капацитет 7,5 мб) и 2 радиотелеметрични системи. Първата (цифрова, с разл. работни режими) събира, обработва, запомня и предава научните данни към Земята, където се архивират на магн. лента. Въпросните режими са 3: непосредствено предаване на данните, запаметяването им със средна или висока честота на заявките и възпроизвеждане на записаните данни. Втората телеметрична система събира, запаметява и предава инфо за състоянието на спътника 1 път/24 ч. или по-рядко. Тя излъчва в 130-мхц обхват.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Интеркосмос-България 1300 има система за терморегулиране, която отвежда и изхвърля топлината в космическото пространство около апарата, компенсира топлинните загуби чрез подаване на топлина от специален нагревател и преразпределя топлинните потоци, изравнявайки температурата на елементите или намалявайки температурната разлика между тях.

Тази система има и пасивно, и активно регулиране на топлоомбенните процеси. Топлинният режим на апаратурата извън херметическия отсек си осъществява чрез пасивни средства: топлинен контакт на уреда с корпуса, чията температура се регулира от вътрешна система за терморегулиране; използване на екранно-вакуумна топлоизолация; корпусите на уредите са обработени с терморегулиращи покрития със зададени определени оптически коефициенти. Особено внимание конструкторите са отделили на топлинните деформации на щангите – там това е важно заради нуждата да се поддържа точността на датчиците. Температурният режим на щангите също е подсигурен от пасивни методи за терморегулиране.

Уредите на Метеор-Природа 2-4 изследват природните образувания на Земята, а тези на ИК-Б-1300 – йоносферно-магнитосферните взаимодействия. Апаратурата му разкрива как енергията се пренася от Слънцето към Земята във времето и пространството.

Плазмата е 1 от 4-те агрегатни състояния на веществото в природата. Слънцето също се състои от плазма и има силно магнитно поле. То поражда явления като слънчевия вятър – потока от заредени частици (плазма), които изригват от горния слой (слънчевата корона) на Слънцето. Това са предимно високоенергийни електрони и протони, които достигат Земята със скорост 400 – 800 км/сек.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

12-те произведени у нас уреда измерват йоносферната плазма и високоенергийните потоци заредени частици, постоянните и променливи електрически и магнитни полета, светенето на високите слоеве на атмосферата в UV и видимия диапазон на спектъра… Уредите се командват от блок автоматика, свързан с управляващия хардуер на спътника.

Първите научни данни от ИК-Б-1300 се получават на 13.VIII.1983, а последните – на 16.II, т.е. спътникът работи активно ~1,5 г. Той предава общо около 750 сеанса. Данните от тях са систематизирани и в последните 40 г. често използвани в световната наука и цитирани в международни форуми. Отворете ресурса за научни публикации Astrophysics Data System на НАСА и Харвард и при ключова дума Bulgaria 1300 ще ви излязат над 200 разл. резултата от цял свят. Това говори чудесно за разпознаваемостта на работата по проекта Интеркосмос-България 1300.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300
Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Ето и 12-те уреда по области: 1. плазмени изследвания – Йонен уловител (П6-ИЛ), Йонен дрейф (ИД-1), Йоносферна плазма (П7-ЗЛ), Електронна температура (ДИЕТ), Анализатор на маси и енергии на йони (АМЕЙ); 2. потоци – Анализатор на нискоенергиийни протони и електрони (АНЕПЕ), Спектрометър протонни потоци (ПРОТОН-1 – на снимката горе); 3. ел. и магнитни полета – Електростатични полета (ИЕСП), Магнитно поле (ИМАП); 4. оптични – Ултравиолетова спектрометрична система (ФОТОН-1), Спектрофотометър за видимата област (ЕМО-5) и 5. геодезични измервания – Оптическа лазерна светлоотражателна система (ОЛСС).

И сега може да следим ИК-Б-1300 – оттук ==> https://www.n2yo.com/?s=12645. До ~14 хил. г. той вероятно ще изчезне, така че е добре някога да си го приберем.

,,СПЪТНИК“ – българската космическа пералня

 

 

 

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *