Антон Оруш

Вижте историята на Първия български игрален филм „Българан е галант“ в Sandacite.BG.

Българан е галант - филмът се проявява на тавана на  "Модерен театър"

Българан е галант – филмът се проявява на тавана на „Модерен театър“

Наскоро Ви разказахме за първите кинопрожекции, които навлизат в България през последните години на ХІХ век. Вестник от онова време ентусиазирано рекламира т.н. жива фотография, а първите градове, в които се провеждат ,,кинематографическите сеанси“, са София и Русе. Ако трябва да определим кои са най-успешните киножанрове у нас само 2- години по-късно, то със сигурност това са мелодрамата и комедията. Изключение не прави и Първият български игрален филм.

На   12   януари 1915 г. в елитното софийско кино „Модерен театър“ (сградата стои и днес на бул. „Мария Луиза“ №26) се състои шумна премиера на филм, който обаче не е поредната вносна смехория или сантиментална прабаба на латиносапунките, а „нова българска кинематографическа комедия“ с ироничното заглавие  „Българан е галант“. „Сензация в Модерен театър!“ – няколко дни тръбят всекидневниците   „Пряпорец“, „Дневник“ и „Мир“. Кратките реклами информират, че „…комедията е снета в София и играна от българските артисти при Народния театър г-жа Мара Липина и г-н Васил х. Гендов“.

СЕНЗАЦИОННА НОВОСТ

Историята във филма силно наподобява хитовите тогава чуждестранни градски комедии. Тя няма особени художествени качества, но тук важна е – както отбелязва киноисторикът проф. Александър Грозев – „сензационната новост, че това е български филм, с български сюжет и български актьори“. Ето и какво се случва на екрана.

Елегантен и обичащ приключенията  франт,  наречен  Българан, среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където купува скъпи продукти. По някое време, изненадана, тя открива, че е забравила парите си вкъщи, и моли ухажора да й даде назаем. Той, разбира се, се съгласява.

Костюмът на Гендов в Българан е галант (из пробните снимки)

Костюмът на Гендов в Българан е галант (из пробните снимки)

Дамата води Българан по магазините, той заплаща непотребните й покупки, а тя го натоварва да ги носи. Сетне го завежда в едно от най-скъпите и луксозни заведения тогава – „Градското казино“ – и започва да поръчва скъпи напитки и закуски, отново за негова сметка. После го повежда към дома си, но по пътя среща своя съпруг и му предлага да изви- кат файтон и да освободят Българан, наречен насмешливо „носача“. Двамата съпрузи потеглят и оставят шашардисан донжуана, който получава дребна монета от 50 ст. за услугите си. Българан остава като статуя с парите в ръка и смаян гледа подир файтона. Главните герои във филма са Българан и ухажваната от него дама, а второ- и третозначителни – съпругът, един клиент в ресторанта и двама  минувачи, появяващи се в действието.

Кадър от римейк на филма от 1998, режисьор Юлиан Минков

Кадър от римейк на филма от 1998, режисьор Юлиан Минков

Фабулата на „Българан е галант“ и решенията в нея са типични за западноевропейското комедийно кино по това време. Хуморът извира от действията на желаната, но недостъпна красавица, която дързък ухажор решава да завладее, а за известно време дори изглежда, че не е много далеч от това. Накрая обаче комичната кулминация идва изневиделица с нещо, което плейбоят и зрителят изобщо не са очаквали. А героят, на когото публиката ще симпатизира и ще стиска палци, е, разбира се, злополучният Българан!

Един такъв филм трябва да се снима в блестящ свят, по елегантните и луксозни места в тогаваш- на София – пред къщата на богатия търговец Димитър Съселов на улица „Славянска“ № 19 и централната „Леге“, сред красивите витрини на скъпите магазини и край шикозни- те заведения… а героите са облечени по последна мода.

БАЩАТА НА БЪЛГАРАН

„Българан е галант“ няма претенциите да създава нещо ново в тогавашното кино, а да покаже, че нашата страна също може да направи свой собствен игрален филм – затова и рекламите му акцентират най-вече на страната производител, а не на друго. Иначе дори може да се каже, че създатели- те нарочно са използвали елементи, които са любими на зрители- те и са вече познати от отдавна гледани заглавия. Новото тук е, че „Българан“ е – както пише неговият режисьор и сценарист Васил Гендов – „Български филм! Български артисти, под българско небе!“.

Васил Гендов в нач. на 40-те г.

Васил Гендов в нач. на 40-те г.

Но всъщност кой е този човек? Май трябваше да започнем с него, защото Васил Гендов е първият български кинорежисьор и киносценарист, наречен „бащата на българското кино“. Роден е на 24 ноември 1891 г. в Сливен. От 1905 до 1907 г. е стажант в Народния театър и „Сълза и смях“, а сетне учи във Виена и в Берлин. „Българан е галант“ е първата му кинотворба, последвана от още 10, като сред тях е и първият наш „говорящ“ филм – „Бунтът на робите“ от 1933 г., разказващ за Васил Левски. Гендов основава и „филмопроизводствена  кооперация „Янтра филм“ – продуцентска къща, подобна на днешните такива.

Васил Гендов

Васил Гендов

Отдаден на работата си, създателят на „Българан е галант“ твори в трудните условия на тогавашна България, когато киното прохожда. Гендов е „човек оркестър“– във всичките си филми (без един) е едновременно сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля! Основава няколко организации за киноизкуство, както и Музея на българската кинематография. Оставил ни е своите мемоари, разказващи за тогавашното кино и за създаването на „Българан“. Макар че съдържат и неточности, спомените му са ценен източник за детските стъпки на българския филм.

УНГАРСКА ВРЪЗКА

Още докато учи във Виена (1908 — 1909 г.), Гендов решава да създаде кинотворба. Но вече знае, че за целта ще са му нужни доста пари. Затова по-късно, в София, режисьорът обикаля няколко търговци, индустриалци и богаташи, но получава отказ. Вероятно през 1914 г. напористият младеж се среща с оператора на киносалона „Модерен театър“ — испанеца Гаетано Пиа де Флорес. Той го насочва към предприемчивия унгарец Аладар Оттай – съсобственик на „Модерен театър“, който веднага се запалва по идеята и предоставя на Гендов снимачна техника, пари и своя оператор Гаетано. Това е и целият екип на първия български игрален филм.

Васил Гендов снима филм през 1920-те г.

Васил Гендов снима филм през 1920-те г.

По това време в нашата киноиндустрия не съществува днешното стриктно „разделение на труда“ и за един директор на киносалон е нещо нормално да финансира производството на филм – разбира се, срещу привилегията творбата да бъде показвана именно в неговото кино.

Откъде обаче идва закачливото  име  Българан?  Както  Гендов споделя в спомените си, той видял брой на хумористичния вестник „Българан“ с карикатурата на Александър   Божинов,  озаглавена „Галантният  Българан“.  На  нея елегантен  господин  поднася  теменужки на своята възлюбена. А дамата отговаря с думите, че е приятно изненадана, защото не е предполагала, че ще получи букетче, и то от 5 стотинки! Наистина съкрушително.

Всъщност „Българан“ през 1914 вече не излиза, но карикатурите остават популярни и са дали името на героя.

ОМАСКАРЕНАТА КАПЕЛА

Освен  Гендов,  на  снимачната площадка присъства и ангажираната от него актриса от Пловдивския театър Мара Миятева-Липина, станала и първата българска киноактриса с ролята си на Младата дама.

Мара Миятева-Липина

Мара Миятева-Липина

Голяма трудност се оказва обаче подборът на другите актьори за „Българан“. Театралните звезди отказват да се снимат заради лошото мнение за киното по онова време. Докато театърът вече  е  станал  част  от  елитарните забавления на бомонда, то „живата фотография“, представяна от скитащи „палаткаджии“, се смятала за простонародно зрелище. Известната актриса Елена Снежина, братовчедка на Гендов, отклонява поканата му за снимки, защото съпругът є нямало да позволи тя да се „резили“! Накрая актьорският състав е попълнен със служители на „Модерен театър“ и други любители актьори, нахъсани да се снимат в новото за България изкуство.

Липина е работила без хонорар, защото бюджетът на „Българан“ е бил нищожен. Поради тази причина проблем има и с реквизита – дрехите струват скъпо, а парите едва покриват и наема за тях „от частни лица за временно ползуване“. Заради лошия имидж на кинаджиите никой не желае дори да заема дрехите си за по- добни „маймунджулуци“. Любопитен е случаят със собственичката на шапка, която режисьорът убедил, че капелата е нужна за… благотворително представление за Червения кръст. Всичко уж минава добре, Гендов взима реквизита, но в деня след началото на снимките дамата идва и си я иска обратно. Разбрала за какво всъщност са я ползвали, в пристъп на гняв извикала: „Как ще сложа аз утре тази шапка, когато така я омаскарихте?!“. Киногафът е налице – героинята на Липина влиза в луксозен магазин с една шапка, а на излизане вече е с друга. Е, може да си я е купила отвътре…

Също от римейка

Също от римейка

Външните снимки на „Българан“ разгневяват и собственици- тена къщи и магазини, пред които се снима филмът, защото гражданите не желаят имотите им да се използват за декор и яростно гонят пионерите на българската киноиндустрия. Един собственик на магазин дори заплашва екипа с полиция, ако в заснетия кадър е попаднала табелата на дюкяна му – това би било лоша реклама за търговията! А днес компаниите хвърлят огромни пари за продуктово позициониране, и то за няколко секунди на екран…

ПИРОНИ И КОРИТА

„Българан е галант“ се снима около 15 дни и трае 1 час. След снимките предстои филмът да се прояви и пренесе върху прожекционната лента. Това свещенодействие се случва… на тавана на „Модерен театър“. Човекът оркестър пише: „Големите прозорци щяхме да затъмним с черги и хартия. Няколко корита щяха да се използват като вани за промиването, а пирони по стените щяха да служат за сушилня за окачване на филмите“ (лентите). Нужната вода пък кинаджиите наливат в тенекии от близката бирария.

Работата по проявяването трае до три часà след полунощ. Понеже вносните филми носят емблемата на продуцентската си къща, и нашият не прави изключение – композирано е лежащо лъвче с триъгълен надпис: „ГЕНДОВЪ ФИЛМЪ СОФИЯ“. Изглежда внушително – нищо че това е, както бихме казали днес, „фирма фантом“. Но като е гарга, да е рошава!

РЯДЪК СЛУЧАЙ

Следващата работа е да се направят плакатите и да се разпратят анонси за събитието по вестниците. Ето какво гласят те: „Очаквайте най-голямото събитие! Български филм!“ и едва отдолу, за да се подчертае, че това е комедия – „Смях до сълзи!“. „Интересно е всеки един да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България… Днес е редкият случай“ – призовава пък в. „Пряпорец“.

Премиерата, състояла се на 12 януари 1915 г., се превръща в събитие. От сутрин до вечер два или три дни поред зрителите пълнят „Модерен театър“. Сетне филмът заминава за Русе, където на 17 — 18 януари гастролира в театър „Аполо“. Септември 1915 г. лентата отново е показана в „Модерен театър“, а през август 1916 г. – и в Одрин. Последната прожекция на „Българан“, за която знаем със сигурност (отразена е в три вестника), проведена на 1 юни 1917 г., е благотворителна. Такъв е редът на прожекциите на първия наш игрален филм, подредени от най-съвестния му изследовател д-р Петър Кърджилов.

Също от римейка

Също от римейка

ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ

Зрителите приели с интерес и  задоволство  лентата,  която „бе сърдечно аплодирана и по- срещната с обяснимо въодушевление. Възторжената публика… остана доволна от постигнатия относителен успех, изпрати с бурни ръкопляскания комедията“ – четем в тогавашните вестници.

В  спомените  си  обаче  Васил Гендов споделя и нещо тъжно — Аладар  от  „Модерен  театър“ не  му  отделил  нито  стотинка от   приходите.  Бюджетът на „Българан“ не само е изхарчен до шушка, но дори Гендов продава своя часовник, за да услужи с пари на Мара Липина, когато престоят є в София се удължава и тя остава без средства. Въпреки това режисьорът е заплатен… „с възторзите на публиката, което за начало все пак беше най-голямата награда“.

ИЗГУБЕНИЯТ ,,БЪЛГАРАН“

Сетне „Българан“ потъва в тайнственост и има няколко версии за съдбата му. Най-вероятната е, че Аладар Оттай, след като напуснал „Модерен театър“ (към втората половина на 30-те), е отнесъл филма в Будапеща по правото на силния човек, финансирал и подкрепил създаването  му.  Засега  това е най-убедителната  версия,  поддържана  и  от  изпълнителя  на една от второстепенните роли във  филма  Методи  Станоев  в материал за БНФ от 1960 г.

Методи Станоев

Методи Станоев

Дали това е вярно и къде се намира първият български игрален филм, вече на 104 години, все още не знаем. Може би някой достатъчно съвестен, търпелив и отдаден ч век ще успее да издири наследниците на Аладар Оттай и да открие онова старо копие върху позитив.

Дотогава оставаме само със запазените 2 -3 пробни снимки на Гендов в костюми на Българан. Можем единствено да се надяваме смятаният за изгубен първи български игрален филм все още да ни чака нейде в столицата на Унгария…


Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 7-2019.

1896 г. – първите кина в България и първите български филми

Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>