Рекламата на битова електроника в България 1930-1945

Антон Оруш

Научната статия на Сандъците – Sandacite за рекламата на битова електроника в България 1930-1945.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Да, като казваме, че е научна статия, наистина е такава! 😀 Води ни се научна публикация, излезе в сп. Nota benе – онлайн списание на Благоевградския университет – брой 32 с водещ броя Гергана Попова. Списанието май вече дори го рецензират в научни бази данни! 🙂 Статията ни си има и библиографски апарат с цитирания по т.н. Харвардска система (май така се казваше?), въобще доста се старахме да я изпипаме! 🙂

Пълното заглавие е ,,Рекламата на битова електроника в България 1930-1945 г. Аспекти на въздействията“. Поводът да я напишем беше желанието да хвърлим един философски и културологичен поглед върху начина, по който са били рекламирани нашите любими сандъци в българските книги и печат в периода 1930-45 г.

Мдааа… айде сега да четем! 🙂


Настоящето изследване проследява различни страни на българската печатна реклама в периода 1930-1945, като фокусът е поставен върху рекламата на битова електроника (радиоприемници и грамофони). Езикът, образите, комуникацията с реципиента, представянето на изделията, символите, някои похвати – всичко това е много по-различно в сравнение с рекламната среда, с която сме свикнали в днешно време. Талантливо съставените български реклами на техника отпреди 80 г. изграждат интересна комуникация, говорейки по друг начин с потребителя.

Тези реклами могат да бъдат намерени на следните места:

– книги, посветени на радиотехниката, електротехниката, телеграфната техника и електрониката въобще (напр. тези на инж. Ангел Петров – 1925-1929 г.)

– научнопопулярни и технически списания (масови или браншови)

– някои други вестници или списания

За да се подбере материал в изследването, беше прегледан корпус от над двеста печатни реклами, почерпани от пълните годишнини на 9 различни периодични издания между 1929-1944 г., от 9 книги, издадени в периода 1925-1943 г., и от рекламни каталози от 1937/8 г. По национален признак рекламите могат да бъдат разделени на такива за българска и за чуждестранна техника. При втория вид търговските марки биват изписвани отначало на кирилица, но след края на 1930-те г. започва да се наблюдава стремеж към все повече изписване на латиница.

Въведение

През втората половина на ХХ век някои широко популярни в Европа достижения на електрониката като радиоразпръскването например започват бавно, но уверено да навлизат в българския бит. През 1927 г. ХХІ Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото. Дотогава в България съществува малко и ограничено производство на единични самоделни радиоприемници, изработвани на основата на опростени схемни решения на западни фирми. През 1927 г. в Областния съд в Бургас е регистрирана първата българска модерна радиофабрика ,,Тулан“, а през същата година работа започва и софийската ,,ВЕВО Радио Етаблисман“, помещаваща се на ул. Леге.

Началото на общественото радиоразпръскване в България датира от 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

Някои предприемачи се специализират във вноса и продажбата на чуждестранни радиоапарати, а един след друг никнат и българските радиопроизводители. Те започват да поместват рекламите си по страниците на българските радиотехнически и научно-популярни списания. Първите такива са ,,Радио Универс“, излязло само в един брой (двоен) в Плевен през 1926 г. и софийското ,,Радиолюбител“ (1927-1933) с подзаглавие – ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“. От началото на 1930-те г. се появяват и други радиотехнически списания, а и внушителен брой научно-популярни, които също пишат за различни аспекти на радиотехниката и също отпечатват реклами. Тези списания изглежда са намирали добър пазар, тъй като с малки изключения повечето от тях успяват да издадат (до средата на 40-те г.) поне 12-15 пълни годишнини, а някои оцеляват чак до насилствената национализация през 1947/8 г. Радиотехническата тематика се приема добре и от по-стари научно-популярни списания – като легендарното ,,Природа“ например. То отпечатва статии и реклами на тема радио и дори телевизия (вж. Христович 1938: 8-10 ). През 1936 г. ,,Електрическото дружество за България и София“ започва да издава и специално списание ,,Спеда“ (,,Списание за пропагандирането на електродомакинските апарати“, но то успява да излезе едва в 5 книжки – до 1937 г., след което престава да съществува.

Независимо от това обаче съвременни уреди навлизат в българския бит. Механичните грамофони са в България още от началото на 30-те години на ХХ в. Повечето от българските грамофонни фирми са създадени точно тогава от предприемчиви музиканти. До 1945 г. в България са съществували поне 11 различни търговски марки и най-малко девет производители, от които по-известните са Арфа, Балкан Кристал, Лондон рèкорд, Медея, Микрофон, Орфей (търговска марка на „Симонавия акц. д-во“). Електрически и механични грамофони се сглобяват в България с чуждестранни части и се продават под търговски марки като ,,Клингзор“ (фирма ,,Радио Електрик“) и ,,Орфей“. Грамофонни плочи могат да се закупят от цитираните фирми, от представителния магазин на американския гигант ,,Зенит“ със звучното название ,,Океана на плочите“ и от други вносители като ,,Гадев и Стаевски, Алабинска 31, София“ и др. Маркетингът също е бил доста добър – фирми като ,,Радио Електрик“ редовно издават каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е ,,Купете отъ нас и пестете разликата!“ (Радио Електрик 1938: 3)… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Тъй като голямата част от техническата литература – книги и периодика – през 20-те, 30-те и 40-те г. в България работи на частни начала, а списанията са в конкуренция и трудно набират нови абонати, всеки опит за спонсорство е добре дошъл. От това се възползват търговските представителства на световните марки електронни части, които поместват реклами в книгите или списанията. В броевете на популярното ,,Наука за всички“ напр. широко се рекламира фотографска техника и принадлежности, а в професионално-браншови списания като това на Българското инженерно-архитектурно дружество – различни видове професионално оборудване от области като машиностроене и силова електротехника, главно германско производство.

Водещ текст

Обикновено рекламата представлява черно-бяло или разноцветно каре, разграничено от околния текст с различен вид рамка – обикновена, пунктирана, точкова, поредица от наклонени линии. Главният текст, който се очаква да привлече вниманието на читателя, обикновено е фрагмент от по-дълго изречение, но самият той има от една до три думи са изписани с по-едър шрифт, така щото да привлекат вниманието на читателя. Напр. в ,,Нов тип радиоапарат ТЕЛЕФУНКЕН!“ [Нов 1936: 30] най-долу следва дълъг обяснителен текст, но той е с обикновен шрифт, с малко по-голям са думите „нов тип радиоапарат“, а самата марка е с най-голям. Посланието е ясно – първите три думи привличат вниманието на реципиента, а то вече е окончателно грабнато, щом стане ясно чие производство е апаратът – през 1937 г. ,,Телефункен“ вече отдавна е заслужил доверието на българските потребители. Този мотив е ясен и при реклама на същата фирма от 1934 г., където в прав текст е заявено: ,,Покупката на радиоприемник е въпрос на доверие. ТЕЛЕФУНКЕН е световна фирма от 34 г., която държи на реномето си“ (Манчев 1934: 144).

Текстът при тези реклами е емоционален, но не фамилиарен. Емоционалността обикновено е предизвикана от искрено възхищение пред качествата на рекламираното изделие (,,Каква красота на тона и на трите вида вълни!“ [Телефункен 1940: 30]), от радостта от придобиването му (,,Завистта на съседа! Гордостта на всеки притежател!“ [Цонев 1968: 256]) или от учтивата, но все пак категорична препоръка към потребителя да избере точно това и нищо друго (,,Идеалното приемане става само с радиоприемник, ползващ Телефункен лампи!“ [Идеално 1933: 30]).

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Характерна особеност на тези реклами е, че при тях не съществува постоянен рекламен девиз/слоган/лозунг в съвременния смисъл на думата. Послание на отликата може да е обособено с едър шрифт – ,,Повече издържливост, тон, яснота – американски лампи ПУРОТРОН!“ (Радио 1938: 4). Звучи логично, тъй като все пак на латински purus означава ,,чист“. Дори в случая ключовите характеристики (,,издържливост, тон, яснота“) са изписани с още по-едър шрифт в сравнение с думата ,,повече“. Тоест не само че е повече, но и ето какво точно е повече.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

В някои случаи водещият текст привлича вниманието на читателя, но той е фрагмент от по-дълъг разказ и послание, защото сам по себе си не е достатъчен да изкаже докрай великолепните качества на рекламираното устройство и от читателя се очаква да се запознае с рекламата докрай. Текстовете на тези реклами са дълги, те очакват, че потребителят ще има време да ги чете (на този аспект ще се спрем подробно по-нататък). Такъв е, например, долният случай от 1939 г. Както нашето информационно съвремие се опитва да измери и подреди всичко, за да намери човеку ,,десет причини да дишате“, така в тази реклама на реципиента са предоставени три причини да си закупи радиоапарат ,,Телефункен“ (Алтънков 1939: 70).

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Между другото, третата точка на тази реклама ще е интересна и за хора, които, под влияние на съвременните реклами, често смятат, че лизингът като метод за продажби се е появил в България едва след 1990 г.

В отделни случаи се намират и обособени еднофразни рекламни послания: ,,Чухте ли новия модел на Шауб, който няма съперник по тон?“ [Чухте 1936: 6]. Тук очевидно се разчита на силата на ясното, кратко и отчетливо послание.

Език

Списанието обикновено е четиво за свободното време и това също е причина за по-дългите рекламни съобщения и техните многословни изречения. Сп. ,,Труд и радост“ помества дълга реклама-възхвала на научноизследователската дейност на ,,Телефункен“ в областта на електрониката под заглавие ,,ТЕЛЕФУНКЕН и РАДИО – това са две думи, изразяващи едно и също понятие!“ [Телефункен 1940: 41]. Рекламата-разказ за изделието е сравнително лесна за създаване, тъй като в нея просто се описват качествата на рекламирания продукт по начин, достъпен за незапознати с конкретната техника реципиенти, отбелязват се и предимствата му пред евентуалната конкуренция.

Характерно за тези рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е експресивен, свободен и богат, лесно се обобщава (,,превъзхожда по качества всичко, виждано досега“ (Алтънков 1939: 2). Изреченията са дълги и изобилстват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Това е явление въобще в европейската реклама от този период. Подобно нещо забеляза и И. Кошарова: ,,Тогава повечето европейски рекламодатели залагат на на т.н. информационна реклама. Тя разчита не толкова на непосредственото емоционално въздействие, колкото на постепенното осъзнаване на необходимостта от покупката. (…) Потенциалният потребител е призоваван да купи продукта преди всичко заради неговите качества, които са описани твърде обстоятелствено“ (Кошарова 2001: 162). Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава стремежът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят. Така е например в рекламата на суперхетеродинния радиоприемник Телефункен 975GWK от 1939 г. В дълги съобщителни изречения е описано предназначението на различни елементи от конструкцията, като навсякъде в изреченията частите са в ролята на подлог. Така акцентът е по-силен.

Българското и чуждото

Българските технически реклами до 1945 г. могат да ни послужат и за наблюдения върху начина на представяне на българската и чуждата продукция. Обикновено чуждестранният апарат е този с най-добрите технически характеристики и експлоатационни качества. Характерен пример е горецитираната реклама на Телефункен, където в сравнително малко текст са употребени множество прилагателни, носещи идеята за превъзходност (,,съвършен„, ,,идеален„, ,,безкомпромисен„, пак ,,идеален“ и дори ,,най-съвършен„).

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Това предпоследното всъщност няма как да бъде, тъй като ,,съвършен“ и ,,идеален“ е едно и също, а ако достигнем корена на понятието, ще видим, че ,,идеален“ е този, който е тъждествен с идеала, а не с реала. Идеалът е това, което човек носи в себе си като невеществена и неосъществена представа за нещо, а реалът е физическата, осъществената, несъвършената. Етимологията на думата е свързана с стгр. глагол eido – ,,виждам“ – който пък е сроден с индоевропейския корен Fιδ-, а той е налице и в бълг. ,,видя“ – т.е. значението на думата ,,идеал“ е ,,това, което човек вижда в съзнанието си като съвършена, недостижима представа за нещо“, тъй като тя не може да бъде достигната поради влиянието на множеството (реални) обстоятелства. И когато в крайна сметка човек се опита да я осъществи, неизбежно ще получи ,,реала“, тоест физически моделираната и обстоятелствено опредметена проекция на идеала.

Но да се върнем към сравнението. Ако чуждестранните изделия (и особено германските) са показвани като най-добри, съвършени, великолепни и т.н., българските производители обикновено добавят към изброяването на техническите характеристики на продукцията си и отликата ,,най-ниска цена“. Това е забележимо при поне три реклами, като долните например на софийска фабрика (Алтънков 1939: 4 и Динамични 1937: 30)=

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Български фирми като Тулан и Радио-вести ООД (марката Силвания) също така предлагат и възможност за дългосрочно изплащане на закупените радиоапарати, но е трудно да се определи кой пръв е въвел тази практика – дали те или ,,Телефункен“, за чиято подобна реклама писахме по-горе.

Рекламирайки продукцията си като ценово най-изгодна, българските производители обаче съвсем не работят с идеята за локалност – напротив, емблемата на Тулан изобразява земното кълбо, обхванато от стилизирани ленти ТУЛАНЪ, което според нас може да се тълкува по два възможни начина: чрез закупения радиоапарат световните събития ще влязат в радиофицирания дом и чрез своята първа радиофабрика България вече е приобщена към развитите в това отношение народи.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Първият мотив е налице и в реклами на чуждестранни радиоприемници. Те, освен носител на високо качество, са и прозорец към света, свързващото звено между България и останалите страни и континенти. Това се потвърждава от няколко реклами на ,,Телефункен“, въоръжени с почти еднакъв девиз – ,,С Телефункен Вие ще имате целия свят“, ,,С Телефункен в цял свят“ [Телефункен 1936: 13].

Комуникация

Във всяка една от прегледаните над двеста реклами обръщението към потребителя е винаги в учтивата форма на 2. л. мн ч. Това е съществена разлика спрямо съвременните реклами, където изключително често се използва свойската форма за ед. ч., а лицата на рекламата обикновено са млади хора, които общуват по-свободно помежду си. Съвременната реклама обикновено се обръща към младежта. При българските реклами на техника отпреди 80 г. това не е така. Най-често в домовете е имало само един радиоприемник, купуван от главата на семейството, а то в часовете на радиопредаванията е сядало около апарата и е следяло излъчванията. Потенциални реципиенти на техническата реклама обикновено да са улегналите и стабилни хора над 35-40 г., защото се предполага, че само такъв човек може да си позволи скъпия (най-често) радиоприемник и също така по-скоро тези хора ще могат обективно да оценят обществено-политическата информация, която радиото ще донесе в дома им. Също така, само зрял човек ще може да оцени необходимостта от закупуването на радиоприемник. Именно поради тази причина обръщенията в тези реклами в ед. ч. обикновено са към мъже – ,,Доволен ли сте от Вашия стар радиоапарат?“ [Доволен 1935: 32].

Макар и рядко, срещат се и реклами, насочени към децата. Такъв е случаят с твърде интересно описания германски детски фотоапарат Baby Box от 1934 г. С реторични въпроси, зададени уж от желаещите го деца, и с метафори (,,Но ще кажете ,,Нашите кесии са още малки и слаби като нас“ [Апаратчето 1933: 32]) е разкрит начинът на действие на фотоапарата, изгодността на консуматива му, получаващата се крайна цена на една снимка и общата ,,костуема стойност“ на всичко това.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Понякога в тези реклами се използва и речевият контраст (напр. ,,Телефункен“ ,,стар опит – млада кострукция“ [И в селото 1940: 32]).

Когато става дума за реклама на представяна като ,,съвършена“ техника, композицията е така оформена, че изображението не само да е най-големият обект в пространството, а и да е нарисувано в перспектива, да изглежда колкото се може по-живо. Понякога радиолампите се изобразяват наклонени, подобно на летящи ракети, те са носители на сила и мощ (думата ,,сила“ се споменава два пъти в долната реклама – Шопов 1933: 152). Тук според нас е видна идеята за идващото отдалеч техническо чудо, което улеснява живота на хората и чрез знание, а защо не и оръжие. Някаква модерна проекция на митологичния културен герой?

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Патриотизъм

Можем да откроим още един застъпен мотив: патриотичният. През 1934 г. излиза вероятно първата книга в България, задълбочено разглеждаща проблема за телевизията (и то написана от българин). Това е ,,Радиотехника и далечно виждане“ на преподавателя в Телеграфопощенското училище в София Марко Манчев. Освен че терминът ,,телевизия“ е преведен (калкиран с ,,далечно виждане“), на втората корица на книгата е отпечатан емоционален призив: ,,Чрез радиото към национално обединение!“ (Манчев 1934: 142) Според нас, ясно е защо призивът е отпечатан точно на тази книга. Идеята е, че радиото и телевизията – тогава последните победи на човешкия технически гений – ще помогнат ако не за политическо, то поне за духовно освобождение на откъснатите от Царството ни българи в Македония и Западните покрайнини. Слушайки своята родна реч, те ще бъдат в течение на всичко ставащо в България, ще имат досег с нейната култура и няма да е лесно да им се насади сръбско национално съзнание.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие – телевизията. Новите постижения в дадена техническа област винаги са били любими на маркетолозите и рекламистите, тъй като, поради лесно създаващата се митология около тях, новият термин придобива ореола на нещо с изключителни качества и става за ,,добавяне“ към почти всичко в известен период. В случая става дума за реклама на радиоапарати ,,Телевизия“, която намираме за забележителна в няколко аспекта и ще я анализираме по-подробно.

Преди всичко, забелязваме отново икономическия маркер – ,,цени народни“ [Гетов 1939: 265]. Но не стига това, а тук е отпечатан и може би най-пламенният и непосредствен текст на патриотизма в прегледаните от нас реклами до 1945 г. Български радиоапарати отдавна вече има, те са пазарно достъпни и с добри конкурентни качества. Но тази реклама поставя ударението върху необходимостта в България да се развива този вид високотехнологично за времето си производство, което да стимулира националната икономика. Рекламният текст коментира крайната цена на радиоапарата по следния начин: имената на родните производители са по-малко разпространени и затова при тях се плаща толкова, колкото е нужно за съответното качество – липсва завишаване на цената поради известността на търговския бранд (какъвто е случаят с много от вносните). Независимо от това обаче техническите им качества са същите и успешно биха заместили скъпата вносна стока. Подобни патриотични послания са съвсем в духа на времето, но днес изглеждат като екзотика. Радиоапаратите марка ,,Телевизия“ обаче никога не стават особено разпространени, тъй че патриотичните призиви може и да не са достигнали напълно до сърцето на българския потребител.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Персонификация и стихове

В редки случаи при старите български реклами се наблюдава персонификация на неодушевени предмети, обикновено тя е придружена с въздействаща графика. В онази епоха всичко е рисувано на ръка, без дизайнерски помощни средства. Художникът от 1935 г. чудесно е изобразил тази болна и ,,пресипнала“ лампа на Telefunken (вероятно с намалена емисия на електрони от катода), а съпътстващият текст гласи: ,,Когато радиоапаратът Ви пресипне, подновете го с нови Телефункен лампи!“ [Доволен 1935: 32]. За разлика от рекламите на нови изделия, където се предполага, че потребителят ще пожелае да се сдобие с най-актуалното, тук радиоприемникът е представен като възрастен, но скъп болник, чието здравословно състояние изисква грижи. Сред прегледаните реклами това е единствената, в която се наблюдава персонификация на техническо изделие. Какъвто и да е моделът на приемника, вероятно лекарството – новата Telefunken лампа – ще му се отрази най-добре. И преди 80 г. обаче в българската реклама е имало ,,текст с малки букви“ – отпечатан е в последния ред [6]:

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Както и сега, така и преди 80 г. в рекламите често се използва стихът, най-често това са два римувани реда с различен брой срички, които се запомнят лесно (както е в първите два реда на горния пример). Това е елемент и от съвременната реклама, но тук стиховете са по-непосредствени, с използване на речеви контраст и звучащи по-категорично и дори лозунгарски, като напр. ,,И в селото, и в палата ,,Телефункен“ е мечтата!“ [И в селото 1940: 32]. Търговската марка е изписана с най-едър шрифт, а остър пръст натиска клавиш. Под него – друго изречение: ,,С един пръст само улавяте желаната станция!“ [И в селото 1940: 32]. Посланието е ясно, заявително – колкото пръстът е остър и се цели право ,,в десетката“, толкова тази десетка е само ТЕЛЕФУНКЕНЪ. Тук образ и звук носят внушение за единственост, за непогрешимост. (Друг е въпросът, че, чисто технически погледнато, единият пръст улавя желаната станция просто защото при изключването си радиоприемникът е бил настроен последно на нея и затова е нормално при следващото включване да зазвучи именно тя). Стиховете се запомнят лесно, звучат и по радиото и така се запечатват в съзнанието на потребителите. Възрастни софиянци още могат да припомнят следната прословута реклама заедно с мелодията й: ,,Има само един/ музикален магазин/ ,,Българска лира“ на [ул.] Леге!/ Чудно хубав тон/ има всеки камертон/ и всяка тромба – балон!“ От сегашните реклами не можем да си спомним за девизи, полетели толкова надалече. ,,Оо, Пепи!“, сравнено с горецитираните, според нас изглежда направо карикатурно.

Крайно дясно?

Някои производители на грамофонни плочи използват открито аималистичната символика в изображенията си, като търсят и внушения отвъд нея. През 1934 г. е основана най-голямата фирма-производител на грамофонни плочи в Царска България – ,,Симонавия“ АД, притежание на летеца Симеон Петров. Тя развива две търговски марки – ,,Орфей“ и ,,Патриа“ с сходно визуално оформление. Цялата горна половина на правоъгълната обложка е заета от орел с разперени криле, дръзко и предизвикателно гледащ наляво и разтворил клюна си с изплезен език. Пропорциите са равномерни, ръбовете на крилете са наравно по хоризонтала. Под главата на орела е изписан надпис, заемащ около ¼ от обиколката на окръжност – ОРФЕЙ. Постига се внушение за стабилност, мощ и величие. Повърхностни наблюдатели биха открили тук допирни точки с нацистката символика, но това няма да е съвсем вярно. Вярно е, че в основата на нацисткия т.н. Reichsadler действително е традиционният черен пруски орел, но тук птицата е зелена и освен това гледа наляво, а хитлеристкият орел след 1936 г. винаги се изобразява с глава надясно. Изображението се повтаря и върху етикета на самите плочи, но там орелът е златен, а фонът – черен.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Грамофонната фирма ,,Балкан“ също използва орела, макар и в съвсем различно изображение. Традиционната обложка на плочата показва идилична зимна картина над заспало планинско селце, а единственото живо същество в пейзажа е силен орел, разперил крилете си и захапал в клюна си грамофонна плоча. Надписът е в долната половина на плика и е водоравно изписан – БАЛКАНЪ. Според нас тук всякакви крайнодесни конотации са абсолютно неуместни.

Реклами битова електроника България

Реклами битова електроника България

Тук отново се забелязва експлоатация на идеята за мощ и сила, като по наше мнение това е културата – тя може да проникне и до най-затънтените краища. Друг е въпросът доколко това е ставало в действителност, при положение, че много от селата не са били въобще електрифицирани, камо ли обзаведени с грамофон ,,електроавтоматъ“.

Заключение, наблюдения и изводи

Въз основа на обработения корпус от над двеста печатни реклами от периода 1925-1944 могат да се направят следните обобщения:

– адресантите на посланията са главно вносители и търговци на чуждестранна техника, но и производители на българска такава.

– те се стремят да доближат непознатите до момента устройства към българския потребител, като подробно и обстоятелствено разясняват качествата им, ограмотяват ги технически и използват възможностите на словото и образа. Притежават аналитично чувство и това личи особено в избора на предложените образи;

– адресантите разбират често ограничените финансови възможности на своите клиенти и им предлагат богат избор от стоки на достъпни цени;

– рекламодателите проявяват вярно чувство за предвиждане нуждите на потребителя, т. е. дават си сметка, че чрез радиото и вестниците той ще разбере какви технически чудеса работят по широкия свят и ще пожелае и той да ги притежава.

Също така можем да видим ясно, че широко се използват възможностите на ,,насочената реклама“, напр. в научно-популярни списания и книги се рекламира най-вече техника, а реклама на детски изделия има само в списания, специално подготвяни за юношите (,,Наука за всички“ напр.).

Обработените за нуждите на изследването реклами съвсем не изчерпват многообразието от похвати и символи, които могат да се намерят в българската печатна реклама от изследвания период. Напротив – надяваме се настоящата публикация да е начало на поредица, която да се опита да разкрие още по-пълноценно културният арсенал на старата българска печатна реклама.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алтънков 1939: Алтънков, Д. Радиоабонаменти. Наръчник за радиоабонатите. София: Печ. Камен дел, 1939.

Апаратчето Baby Box 1933: Апаратчето Baby Box // Наука за всички, г. І (1933), кн. 3.

Гетов 1939: Гетов, Г. Пълен курс по радиотехника. Ч. І-ІІ. София: Печ. Военно-издателски фонд, 1939.

Динамични 1937: Динамични високоговорители… // Радиото днес, г. І (1936), кн. 4.

Доволен 1935: Доволни ли сте от Вашия стар радиоапарат? // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 3.

И в селото 1940: И в селото, и в палата… // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 9.

Кошарова 2001: Кошарова, Илиана. Европейски модели в българскапа печатна реклама в края на ХІХ и нач. на ХХ век. // Научни трудове на РУ ,,Ангел Кънчев“, т. ХХХVІІІ, сер. 1. Русе, 2001.

Манчев 1934: Манчев, М. Радиотехника и далечно виждане. Общедостъпно изложение. София: Печ. Кехлибаров, 1934.

Нов 1936: Нов тип радиоапарат Телефункен. // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 5.

Радио 1938: Радио Електрик. Общ илюстрован каталог. София. Радио Електрик, 1938.

Телефункен – идеално приемане 1933: Телефункен – идеалното премане става само с Телефункен лампи. // Наука за всички, г. ІІ (1933-4), кн. 2.

Телефункен 1936: С Телефункен в цял свят // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Телефункен 1940: Телефункен 975GWK. // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 10.

Телефункен 1940: Телефункен и радио… // Труд и радост, г. І (1940-1), кн. 2.

Цонев 1968: Цонев, М. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. София: Нар. младеж, 1968.

Чухте 1936: Чухте ли новия модел… // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Шопов 1933: Шопов, Д. А. Обща теория на радиото. Ч. І. София: Печ. Радикал, 1935.


Статията е публикувана за първи път от автора в сп. Nota benе, бр. 32 (2016 г.) с водещ броя Гергана Попова.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url