Антон Оруш

Опаа, Sandacite.BG ви показваме първия киноусилвател на Елпром Ворошилов…

Лампов киноусилвател Елпром Ворошилов

Лампов киноусилвател Елпром Ворошилов

Киносалоните са места, в които трябва добре от всички страни да се чува звукът на филма, който зрителите отиват да гледат. За тази цел възпроизвежданият от грамофони и микрофони звук минава през усилватели, а след това те го предават вече усилен към високоговорителите, разположени в салона.

Въпреки че усилватели са произвеждани още в епохата на Царство България, не ни е известно сред тях да присъстват такива за киносалони. Не сме срещали (макар че може и да има…). Поначало обаче кината тогава внасят апаратура от чужбина, главно Германия, и усилвателят се купува наедно с цялата останала техника. Затова най-вероятно производството на този вид акустично оборудване у нас започва след създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ (1949), а този модел тук е от 1951 г., вкаран е в производство тогава. Дали наистина не е първият български киноусилвател? Нека го разучим подробно.

Както виждате, усилвателят е поместен в масивна кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина с широки отвори за охлаждането. Тя тежи около 15 кг. Двата входа, които виждате отпред, са отгоре грамофонният и отдолу микрофонният. Горният е с чувствителност 2 миливолта, а вторият – 5 миливолта и е високоомен. Има и два входа за фотоклетки с отделни потенциометри (виждате ги в средата), които регулират правото напрежение от 0 до 250 волта.

За момента не разполагаме, за съжаление, със схемата му и затова ще се опитаме поне да ви го опишем. Този киноусилвател, разбира се, е лампов. Микрофонното му стъпало е изградено със съветския пентод 6Ж7. На него се подават сигналите от двата входа за фотоклетки и сигналът от микрофоонния вход. Следващото стъпало работи с триода 6С5. В него попада сигналът от микрофонното стъпало, а също и този от грамофонният вход. Драйверното стъпало пък е със същия триод в трансформаторна връзка. Крайното спъпало е с лампи 6П3 и работи в пуш-пул режим в клас АВ1.

Токоизправителят за електрозахранването на усилвателя е разчетен по обикновената двупътна изправителна схема и се състои от две лампи 5Ц4. От тях едната захранва анодите на крайното стъпало, а другата – ширма на 6П3 и останалите стъпала.

Изходите пък предвиждат употреба на два вида говорители – тези в самата кинозала и един контролен, който е в стаята на кинооператора. Изходът за салонните е 24 ома, за контролния – 3.

Неравномерността на честотната характеристика в пределите 40 – 12 000 херца не превишава +/- 2 децибела. При пълна употреба на тонблендата имаме затихване от 16 децибела при 12  000 херца.

Коефициентът на хармоничните, измерени при 400 херца и номинална мощност на усилвателя, е не повече от 6 %.

Равнището на собствения шум към номиналното изходящо е 47 децибела.

Това е, което досега знаем за него. Тука обаче има едни още по-стари български усилватели:

Стари български лампови усилватели от Царство България!


Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>