Антон Оруш

Стахановското движение в България – кратки щрихи

Стахановското-движение-в-България-кратки-щрихи

Стахановското-движение-в-България-кратки-щрихи

Повечето хора знаят за възникналото в Съветския съюз през 1935 г. Стахановско движение – начинание на последователи на миньора Алексей Стаханов, новатори в производството, които си поставят за цел да увеличат производителността на труда, превишавайки установените норми на производство.

Днес в Сандъците – сандъците малко по изключение няма да пишем за сандъци. В тази статия ще се опитаме да хвърлим светлина върху това как стахановската инициатива е прилагана в България, и то не къде да е, а в практическа дейност, ключова за властта през 1950-те г. – строителството.

Както е добре известно, 50-те са време на масови строежи в България. Тогава страната е усилено електрифицирана, радиофицирана и също така са започнати и завършени страхотно много хидротехнически съоръжения – язовири и други – които ползваме  и до днес, а така също и големи заводски сгради. Повечето от тях – изоставени и вече отдавна не действащи – могат да се  видят, пътувайки из Родината. Тогава е изграден и Димитровград.

Основен принцип на т.н. социали­стическото стопанство става непрекъсна­тото повишаване производителността на труда. От втората половина на 30-те г. (а в страните от източния блок – след 1945 г.) Стахановското движение е взето на въоръжение като една от формите за прилагането на този принцип на прак­тика. ,,Чрез научно организиране на труда, чрез правилно използване квалификацията на работника, чрез обстойно запознаване с оръдията на производството и уместни рационали­зации стахановското движение доведе до неколкократно увеличаване произ­водителността на труда, без с това да се пресилва трудещият се“ – четем в статия от ,,Наръчник на пропагандиста“, издание 1952 г.

Стахановско движение Stahanovsko dvizhenie

Стахановско движение Stahanovsko dvizhenie

Стахановското движение намира широко приложение и в строител­ството при извършването на масовите работи, които не могат да се заменят напълно от машината. Особено добри резултати биват постигани при зидане­то, където производителността на труда нарастнала до 9 пъти. ,,Тези пости­жения не идват от прекомерни уси­лия на работника, а от правилната организация на труда“ – категоричен е текстът.

При стаханов­ското зидане всеки изпълнител в ко­лективния труд извършва работа спо­ред квалификацията, която има. Тук трудът се разпределя така, че май­сторът-зидар, който има най-висока квалификация, да нарежда тухлите, отвесира и контролира работата на другите членове от зидарското звено. Поставянето на тухлите и разтвора върху зида под ръка на майстора е работа, която не изисква квалифици­ран труд и се извършва от помощни­ците в звеното — общи работници. Преди, когато се е работело по стария метод, майсторът заделяше процент от вре­мето си за поставяне на тухлите и разтвора върху зида. Материалите се донасяли до работната площадка и се оставяли безразборно натрупани. Майсторът-зидар извършвал и всички манипулации на работното място — кляка, става, търси съответ­ната тухла или парче, взема и раз­стила разтвор и т. н. При този на­чин на работа майсторът иззидвал при нормални условия 2—3 куб. м зидария в зависимост от сръчността. Това прави 800—1,200 навеждания за вземане на тухли и още толкова за вземане на разтвор или 3 до 5 навеждания в минута. Естествено е, при такъв труд след завършване на работния ден зидарят да бъде уморен.

Стахановско движение Stahanovsko dvizhenie

Стахановско движение Stahanovsko dvizhenie

С прилагане на т.н. стахановското зидане при работата с двойка през ръцете на майстора минават 2,000 до 3,000 тухли и въпреки това майсторът не се изморява, понеже тухлите и разтво­рът му са под ръка. Правилното под­реждане на работното място и стахановските уреди спомагат също за запазване силите и на помощниците на зидаря. От медицинските наблю­дения, извършени през 1949 г. върху бригадата на първия в България скоростник-зидар Фердо Стоименов, се установява, че при ста­хановското зидане се изразходва око­ло два пъти по-малко човешка енер­гия. отколкото при обикновеното. (За незапознатите ще припомним, че награденият през 1950 г. строител Фердо Стоименов се сдобива с голяма популярност заради въведения от него метод на скоростно зидане и мазане, неговата бригада е зидала на смяна по 14 кубически метра, при норма от 2).

Стахановското движение намира широко приложение и в строител­ството при извършването на масовите работи, които не могат да се заменят напълно от машината. Особено добри резултати са постигнати при зидане­то, където производителността на труда нарасна до 9 пъти. Тези пости­жения не идват от прекомерни уси­лия на работника, а от правилната организация на труда. По стаханов­ското зидане всеки изпълнител в ко­лективния труд извършва работа спо­ред квалификацията, която има. Тук трудът се разпределя така, че май­сторът-зидар, който има най-висока квалификация, да нарежда тухлите, отвесира и контролира работата на другите членове от зидарското звено. Поставянето на тухлите и разтвора върху зида под ръка на майстора е работа, която не изисква квалифици­ран труд и се извършва от помощни­ците в звеното — общи работници. Преди, когато се е работело по традиционен метод, майсторът заделял % от вре­мето си за поставяне иа тухлите и разтвора върху зида. Материалите се донасяли до работната площадка и се оставяли безразборно натрупани. Майсторът-зидар извършвал всички манипулации на работното място — кляка, става, търси съответ­ната тухла или парче, взема и раз­стила разтвор и т. н. При този на­чин на работа майсторът иззижда при нормални условия 2—3 куб. м зидария в зависимост от сръчността. Това прави 800—1,200 навеждания за вземане на тухли и още толкова за вземане на разтвор или 3 до 5 навеждания в минута. Естествено е, при такъв труд след завършване на работния ден зидарят да бъде уморен.

Стахановско движение Stahanovsko dvizhenie

Стахановско движение Stahanovsko dvizhenie

При стахановското зидане при работата с двойка през ръцете на майстора минават 2,000 до 3,000 тухли и въпреки това майсторът не се изморява, понеже тухлите и разтво­рът му са под ръка. Правилното под­реждане на работното място и стахановските уреди спомагат също за запазване силите и на помощниците на зидаря. От медицинските наблю­дения, извършени върху бригадата на първия у нас скоростник-зидар Фердо Стоименов, се установява, че при ста­хановското зидане се изразходва око­ло два пъти по-малко човешка енер­гия. отколкото при обикновеното.

Като първо условие за прилагане на стахановското зидане е правилно­то подреждане на работното място. Изсипаните в безпорядък тухли пре­чат на зидаря, стесняват неговите движения, а това довежда до ниска производителност на труда. Ето защо тухлите трябва да пристигат на работ­ното място подредени. Това става още с пренасянето им. За целта се използуват рамки от бетонно желязо, или дъски, превозвани със специални колички (фиг. 1, 2, 3, 4 и 5). Раз­творът се поставя в корита, а разстилането му върху зида става с лопати, снабдени с дръжки, дълги 70—80 см (фиг. 6). Използването на тези ло­пати премахва навеждането на помощника и запазва силите му. Под­реждането на материалите на работ­ната площадка става така, че да се намаляват до минимум излишните дви­жения на зидарите. Тухлите и картата за разтвора се поставят по про­дължение на стената, която трябва да бъде изградена на разстояние от 60—70 см. Това е работната зона, която позволява свободно движение на зидарското звено и дава възмож­ност с едно обръщане да се поемат тухлите и разтворът. Масовият ма­териал — тухлите, се подрежда непосредствено срещу плътните ча­сти на зида, а коритата и разтворът — срещу отворите за врати и прозорци. По този начин се намалява преносно­то разстояние, печели се време и си­ли. Работата на зидарското звено за­почва, след като строителната пло­щадка е подредена. Разтворът се си­пва в коритата непосредствено преди зидането.

Стахановско движение в България Stahanovsko dvizhenie v Balgariya

Стахановско движение в България Stahanovsko dvizhenie v Balgariya

Стахановското зидане е колективен метод на работа. То се извършва от зидарски звена. Опитът на съветския скоростник-зидар В. В. Каральов и този на нашия челник в стахановско­то зидане — Фердо Стоименов, показ­ват, че най-подходящият състав на звената е от двама, трима или пет души — „петорката“ при нужда се разделя на една „двойка“ и една „тройка“. Това разбиване на звеното се предприема винаги, когато се за­бележи, че някои от хората му не уплътняват времето си. По този на­чин скоростният метод на зидане ста­ва много гъвкав и леко се приспосо­бява към различните условия на стро­ежа. При по-специални случаи се из­ползва зидане със звена от 4 до 6 души или пък зидане само от май­стор-зидар.

Стахановско движение в България Stahanovsko dvizhenie v Balgariya

Стахановско движение в България Stahanovsko dvizhenie v Balgariya

Съставът на звената зависи от ха­рактера на зидарията. Нормално сил­но разчленените тънки стени се зидат от майстор-зидаря сам или пък от „двойка“. При по-малко разчленените и по-дебелите 25 и 38-сантиметрови зидове е на място „тройката“. Непре­къснати дебели зидове с дължина над 6 м нормално се зидат с „петорка“ и „шесторка“, по поточния непрекъснат метод.

Основен принцип при скоростното стахановско зидане е освобождаване на майстора-зидар от всички излишни движения, които могат да се извършват от по-неквалифицирани работници. Нор­мално лицевите редове на стената се зидат от майстора, а разстилането на разтвора и пълнежът на зида се из­вършва от помощниците му. Самото зидане започва с укрепване на колеца, определящ правата линия на сте­ната. Майсторът иззижда първия ли­цев ред. През това време помагачът разстила разтвор и подава тухли. Раз­творът се разстила 60 см до 1 м, а тухлите се поставят върху иззидана­та част от зида под ръка на майсто­ра. След полагането на първия ред, майсторът и помагачът преместват конеца и иззиждат вътрешния лицев ред. При направата на откоси, ниши, пиластри и други зидарски работи, при които майсторът се забавя, по­мощникът прави пълнежа на стената. Щом майсторът се освободи, той уча­ства в довършването на пълнежа. Вторият ред се извършва в същата последователност. Очукването на тух­лите, необходими за свръзката на зи­дарията, се прави в процеса на рабо­та от майстора или помощника му. Така се зида с „двойка“. При „трой­ката“ майсторът зида лицевите редо­ве и проверява правилността на зи­дарията. Разстилането на разтвора се извършва от първия помощник, а по­даването на тухлите от втория.

Стахановци Stahanovci

Стахановци Stahanovci

При зидове с просто архитектурно очертание, без детайли и много отво­ри за врати и прозорци поточният метод на зидане е най-подходящият. При него няколко звена с различна квалификация вървят едно след дру­го на разстояние 2—4 м, като пър­вото зида външния ред, второто въ­трешния, а третото прави пълнеж. В зависимост от състава на зидарските звена се получава четворка, шесторка и т. н. При фугирана зидария зи­дарските звена се увеличават с още един човек, който прави само фугировката.

Стахановци Stahanovci

Стахановци Stahanovci

До края на 40-те г. в България се твърди, че стахановският метод на зидане не е нещо универсално и все пак не може да се приложи навсякъде. След идването на съветския зидар-скорост­ник В. В. Каральов у нас тези твър­дения биват опровергани. Командированият в България съветски строител показва нагледно, че по стахановски може да се работи на всич­ки зидове и по всички строежи чрез прилагане различните методи на ско­ростно зидане. Така той предава своя опит на българските първенци-зидари и увлича в това движение и редица млади и надеждни работници. През 1952 г, награденият със звание Герой на социалистическия труд Фердо Стоименов, приложил за пръв път у нас през 1948 г. ско­ростното зидане, не е вече сам. След него са стахановците Васил Гигов, Коста Кипров, Никола Чолаков, Тодор Бошняков и редица други наши първенци в строителството.


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url