Антон Оруш

Появата на термина ,,телевизия“ в България успяхме да открием в началото на 30-те години, и то в няколко различни и интересни употребления.  Изданията са давали сведения както за механичната, така и за електронната телевизия.

Преди всичко, през 1934 г. преподавателят от Телеграфопощенското училище Марко Манчев издава специална книга с интересното заглавие ,,Радиотехника и далечно виждане с 103 чертежи в текста“, одобрена от Министерството на народното просвещение, в която надълго и нашироко развива теорията и практиката на радиотехниката, а накрая цялата трета част (около 20-ина страници) посвещава на ,,далечното виждане“. Това е първата книга за телевизия, издадена в България. Характерно за Манчев е, че той предпочита да превежда термина ,,телевизия“. В книгата има кратък исторически преглед, в който са споменати заслугите на руския учен Борис Розинг (за него сме писали в друга своя статия – бел. ав.) и на ,,австрийския изобретател Михали, който през 1918 г. изпита на дело първия апарат за далечно виждане“. Първото нелабораторно излъчване обаче се приписва на  американския учен Дженкинс, ,,който предаде и прие образи по радиото на едно разстояние от десет километри“. Един от най-сериозните дейци на механичната телевизия Джон Лоджи Беърд е споменат като усъвършенствовател,  – ,,англичанина Бърд“. След това надълго и нашироко се описва действието на Нипковия диск. Това устройство е изобретено през 1883 г. от германския студент от полски произход Паул Нипков. То може да се оприличи на сърцето на господстващите тогава механични телевизори. Представлява бързо въртящ се дървен или метален кръг е задвижен чрез електродвигател и се върти пред прожекционен апарат, който осветява една сцена. Зад високооборотната шайба тази сцена се разгражда на светли и тъмни точки чрез фотоклетка, поставена зад диска. Така вече е по-лесно тази светлинна серия чрез телеграф да се изпрати на зрителя. За да я види, той трябва да преобразува постъпващите точки в „начален“ образ, което става чрез апарат, оборудван с бързовъртящ се диск като първия.
Та ето, значи, как е обяснено действието на Нипковия диск в първата българска книга за телевизия:

дискова-механична-телевизия (1)


дискова-механична-телевизия (2)

дискова-механична-телевизия (3) дискова-механична-телевизия (4)

Нататък се описват другите главни елементи на механичния телевизор – фотоклетката и как се извършва синхронизацията на образа обратно в приемника, след като образът веднъж е бил предаден.

телевизор-telefunken

Квалифициран като ,,модерен“ в статия в научно-популярното списание ,,Природа“ от 1938 г., този ,,телевизен апарат“ притежава естетически издържано оформление. Няколкоинчовият екран е единственото, което се вижда, когато капакът се вдигне.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на товото техническо откритие:

история-на-телевизията-в-българия

Това обаче не са първите български телевизори – знам, и ние настръхнахме! 🙂

Първата голяма обзорна статия за телевизията, до която успяхме да се доберем, е в споменатото сп. ,,Природа“ от 1938 г. Тя е от Константин Христович – сина на основателя на списанието – който я е озаглавил ,,За най-новото техническо чудо“. ,,В 1934 г. Германия построи една предавателна телевизна станция, принадлежаща на Министерството на ПТТ“. След първите няколко абзаца, издържани в характерния за епохата дитирамбичен стил, който величае гениалните достижения на човешката мисъл, идва ред и  на техническата част. Мощността на тази станция е около ,,40-50 клм в радиус“. Отбелязана е и първата телевизионна станция в Англия, създадена през 1932 г.

,,Принципът на телевизията е много прост. Той изхожда от снемането на изображението точка по точка с помощта на една много сложна фотоелектрическа камера. Когато тази камера ,,види“ едно светло място, тя предизвиква появата на електрически ток сравнително силен, а напротив, когато ,,погледът“ на камерата се спре на тъмни места от изображението, появява се ток много по-слаб“.

Ние нямаме намерение да преразказваме цялата статия, а само искаме да дадем представа за съдържанието и стила. Можете да откриете тук – http://www.sandacite.bg/1938-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F/

По-нататък се говори за принципа на ,,предавателната камера“ и вътрешното устройство на ,,телевизния приемник“:

принцип-на-телевизията фотоелемент

Показаната камера видимо е на Philips:

стара-телевизионна-камера

Ето и телевизор на Philips от 1935-36 г.:

телевизори-philips

,,Телевизия“ е заглавието на ,,месечно списание за техническа просвета“, излизало в София през 1938-39 г. Помества различни научнопоулярни материали из приложната електротехника, изобретенията, неформалното радиотехническо образование (как работи радиолампата напр.), новости в  електрониката… Между тези неща са поместени и две статии за телевизяия. Това списание е интересно и според нас заслужава отделна публикация. Показателно е, че единствената заглавна дума е именно ,,Телевизия“ – тоест, списанието заявява намерението си да осведомява за всичко най-ново от света на електрониката. Все едно сега някой да направи списание 5D или Artificial Intelligencе напр.

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Списание Телевизия

Съществувало е и техническо списание със заглавие ,,Радио и телевизия“ – броеве 1 и 2 от 1939 г. Такова има и от 1946 г., но с име,,Телевизия и радио“. Тези думи ясно говорят за силното желание на издателите и въобще предприемачите тогава да показват продукция в крак с последните технически новости.

През ноември  1941 г. е осъществена първата в България демонстрация на работата на телевизор. На ул. Раковски е поставена телевизионна камера германски модел, която заснема движението. В един от салоните на БИАД е инсталиран също германски телевизионин апарат, на който посетителите наблюдават в реално време заснетото от камерата. Това събитие обаче заслужава една истиска отделна статия, каквато в скоро време обещаваме че ще Ви дадем. 🙂

Следващият етап от историята на телевизията в България е свързан с опитите в лабораториите на ВМЕИ. Решихме, че това е вече предмет на отделна статия:

[1951] Началото на телевизията в България

 

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url