Антон Оруш

Появата на термина ,,телевизия“ в България успяхме да открием в началото на 30-те години, и то в няколко различни и интересни употребления.  Изданията са давали сведения както за механичната, така и за електронната телевизия.

Преди всичко, през 1934 г. преподавателят от Телеграфопощенското училище Марко Манчев издава специална книга с интересното заглавие ,,Радиотехника и далечно виждане с 103 чертежи в текста“, одобрена от Министерството на народното просвещение, в която надълго и нашироко развива теорията и практиката на радиотехниката, а накрая цялата трета част (около 20-ина страници) посвещава на ,,далечното виждане“. Характерно за Манчев е, че той предпочита да превежда термина ,,телевизия“. В книгата има кратък исторически преглед, в който са споменати заслугите на руския учен Борис Розинг (за него сме писали в друга своя статия – бел. ав.) и на ,,австрийския изобретател Михали, който през 1918 г. изпита на дело първия апарат за далечно виждане“. Първото нелабораторно излъчване обаче се приписва на  американския учен Дженкинс, ,,който предаде и прие образи по радиото на едно разстояние от десет километри“. Джон Лоджи Беърд е споменат като усъвършенствовател,  – ,,англичанина Бърд“. След това надълго и нашироко се описва действието на Нипковия диск:

дискова-механична-телевизия (1) дискова-механична-телевизия (2)

дискова-механична-телевизия (3) дискова-механична-телевизия (4)

Нататък се описват другите главни елементи на механичния телевизор – фотоклетката и как се извършва синхронизацията на образа обратно в приемника, след като образът веднъж е бил предаден.

телевизор-telefunken

Квалифициран като ,,модерен“ в статия в научно-популярното списание ,,Природа“ от 1938 г., този ,,телевизен апарат“ притежава естетически издържано оформление. Няколкоинчовият екран е единственото, което се вижда, когато капакът се вдигне.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на товото техническо откритие:

история-на-телевизията-в-българия

Това обаче не са първите български телевизори – знам, и ние настръхнахме! 🙂

Първата голяма обзорна статия за телевизията, до която успяхме да се доберем, е в споменатото сп. ,,Природа“ от 1938 г. Тя е от Константин Христович – сина на основателя на списанието – който я е озаглавил ,,За най-новото техническо чудо“. ,,В 1934 г. Германия построи една предавателна телевизна станция, принадлежаща на Министерството на ПТТ“. След първите няколко абзаца, издържани в характерния за епохата дитирамбичен стил, който величае гениалните достижения на човешката мисъл, идва ред и  на техническата част. Мощността на тази станция е около ,,40-50 клм в радиус“. Отбелязана е и първата телевизионна станция в Англия, създадена през 1932 г.

,,Принципът на телевизията е много прост. Той изхожда от снемането на изображението точка по точка с помощта на една много сложна фотоелектрическа камера. Когато тази камера ,,види“ едно светло място, тя предизвиква появата на електрически ток сравнително силен, а напротив, когато ,,погледът“ на камерата се спре на тъмни места от изображението, появява се ток много по-слаб“.

Ние нямаме намерение да преразказваме цялата статия, а само искаме да дадем представа за съдържанието и стила. Можете да откриете тук – http://www.sandacite.bg/1938-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F/

По-нататък се говори за принципа на ,,предавателната камера“ и вътрешното устройство на ,,телевизния приемник“:

принцип-на-телевизията фотоелемент

Показаната камера видимо е на Philips:

стара-телевизионна-камера

Ето и телевизор на Philips от 1935-36 г.:

телевизори-philips

,,Телевизия“ е заглавието на ,,месечно списание за техническа просвета“, излизало в София през 1938-39 г. Съществувало е и техническо списание със заглавие ,,Радио и телевизия“ – броеве 1 и 2 от 1939 г. Такова има и от 1946 г., но с име,,Телевизия и радио“. Тези думи ясно говорят за силното желание на издателите и въобще предприемачите тогава да показват продукция в крак с последните технически новости.

През ноември  1941 г. е осъществена първата в България демонстрация на работата на телевизор. На ул. Раковски е поставена телевизионна камера германски модел, която заснема движението. В един от салоните на БИАД е инсталиран също германски телевизионин апарат, на който посетителите наблюдават в реално време заснетото от камерата.

Следващият етап от историята на телевизията в България е свързан с опитите в лабораториите на ВМЕИ, но мислим, че това е вече предмет на отделна статия.

 

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url