Популярен български радиокасетофон.
Произвежда се от 1975 г. в Завода за радиоприемници Велико Търново и по-късно – в Електроакустика Михайловград (дн. Монтана). Първо ще дадем тухнически данни за него, а по-надолу – спомени за производството му от човек, участвал в него. Най-долу пък имате документация, която можете да изтеглите.
Радиокасетофонът „Октава“ е предназначен за прослушване на радиоразпръсквателни станции в обхвата на ДВ и СВ, а с помощта на вградения касетен магнетофон може да се прослушват записи, да се правят директно записи от вградения радиоприемник и записи от външен източник — микрофон, грамофон, радиоприемник или магнетофон. Кратка техническа характеристика а) обхвати на приеманите честоти ДВ 150–260 кНz СВ – 520– 1600 кНz б) реална чувствителност ДВ < 3 mV m СВ < 1.5 mV m в) изходяща мощност Ризх.>0,5 W. г) стойност на междинната честота 468±2 kHz д) номинална скорост на движение на лентата 4,76 см/сек е) честотен обхват в режим запис възпроизвеждане. 125-:- 4000 Нz ж) честота на тока на нодмагнитванe и изтриване 55±10 кНz з) размери: 305X242X83 мм и) тегло 1,8 кг.
Първата снимка е от корица на списание РТЕ, а останалите са от колегата origo.
А ето и спомените на инж. Цоньо Цонев за този радиокасетофон.
,,През януари 1975 година непосредствено след уволнението ни от казармата с Григор Григоров започнахме трудовата си дейност в Старият Радиозавод като монтьори(ел поправчици) във II-ри монтажен цех на първият български преносим радиокасетофон
,,Октава“. Началник цех тогава ни беше Борис Йорданов от Дебелец. Отначало изделието се изработваше с механика, произведена и закупена от Италия. Радиото изцяло се зареждаше, спойваше и настройване в цеха. Говорителите се доставяха от Благоевград, а кутиите от Белица. С колегите си събирахме(сглобявахме) механиката и радиото(след настройка) в пластмасовата кутията и готовото изделие вече го давахме за проверка от ОТК. Показалите дефект изделия ги отремонтирахме и огново ги предоставяхме за проверка. Колеги ми бяха Иван Гаджев( сега е собственик на Рибния магазин в Пазара), Пенчо Дренката, Пеньо Шашмата, Димитър Пангелов, Мишо Чуков, Тодор Пушкаров, Зуката, Доката и др. ОТК ни бяха Георги Радайски и Митка, а описваща Бисерка Войнова. В настройката работеха Маргарита Лечева(майка на ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА), Драган Драганов, Свилен Гачков, Мирослав Проданов, Иван Колев, Владимир Начев(живее в Австрия от 1987г) и др. Особено колоритна личност беше сменният ни майстор Бастата(бивш вратар на Етър). Дневно произвеждахме около 200 броя, като първоначално цената за брой беше 300 лв. Месечните ни заплати бяха порядъка на 140-190 лева и ни стигнаха. Настройчиците вземаха малко по-високи заплати. Почти всяка вечер след работа отсядахме в някоя механа, ресторант ,,Балкан“,
или Кафе ,,Полтава“. Тогава ,,Полтава“ беше много вървежно заведение, защото тъкмо беше открито, имаше добра акустика и пускаха само хубава музика. По това време там се правеха и абитуренските балове.Въпреки внушителните си размери(на 4 нива) и капацитет, винаги беше пълно, защото бяхме млади, на първо ниво можеше да се танцува и вечер ставаше нещо подобно на дискотека. Алкохолът беше истински и най-важното…евтин. С една банкнота от 5 лева можеше да се заплатят пет коняка ,,Слънчев бряг“ и пет броя безалкохолни напитки. Иначе през деня на работа по цял ден въртяхме механиките(правехме им изпитания и проверка) с музика записани на аудиокасети BASF и TDK, с които се продаваха тогава готовите изделия. Една аудиокасета струваше 5 лева. В продължение на цяла година в цехът постоянно звучаха песните на Дийп Пърпъл и Бийтълс(бяха на мода тогава). Бяхме млади, харесвахме и слушахме
,,западната“ музика. Никога и никой не ни е забранявал в цеха да слушаме,или записваме, каквато и да е била музика. Качеството на радиокасетофон
,,Октава“ беше относително добро до момента, в който механиките започнаха да ги правят по лиценз в завод ,,Електроакустика“ от град Монтана(Михайловград“) . След доста рекламации производството му в края на 1975 година беше спряно. Радиоприемникът беше само със СВ и ДВ, но имаше много добра селективност. С него на средни вълни много добре се хващаше радио ЛАКСЕНБЕРГ и редовно си слушахме най-новите хитове по това време. Става въпрос за хората, които тогава си харесаха тн ,, западна“ музика.
Известно време по складовете имаше залежала стока , но бързо бе изкупена на занижени цени главно от меломани, точно заради качеството на радиото. VEF 201 с късовълновите обхвати се появи по това време, но все още имаше много голям дефицит, а хората искаха да си слушат всекидневно по радиото директно в ефир най-новите хитове, а не от пиратски записи. Истинските ценители на качествена музика си купуваха контрабандно грамофонни плочи от Югославия, като цената на една такава плоча бе 20-25 лева. С радиокасетофон
,,Октава“ започна постепенното преминаване към нов етап в развитието на радиопроизводството в завода, като качеството на новите HI FI изделия вече не отстъпваха на световните стандарти.“
Ръководство за употреба – касетофон-октава-ръководство
Схема – октава-схема
Повече коментари, въпроси и мнения можете да пускате в темата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10
Comment (1)
Im thankful for the article. Awesome.