Български фарове за автомобили в Сандъците – Sandacite!

Днешните ни герои са три модела фарове – два  за автомобили и един за електрокар – произвеждани в завод Светлина Стара Загора от 1963 г. С тях са комплектувани не само български, а понякога и вносни моторни превозни средства (автомобили, камиони, влекачи) – напр. когато не се намира оригиналната част, за да се извърши подмяна и ремонт.

Първият модел, който ще Ви представим, е 180-милиметров, означен като 23901 (горната снимка).

Корпусът е от стоманена ламарина, боядисан вътрешно и външно с черен алкидемайллак. Рефлекторът е алуминизиран. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, която е никелирана и гланцирана. Стъклото, както писахме по-горе, има диаметър 180 мм. Фарът е снабден с фасунга за електри­чески крушки с цокъл BA-20d — 25 — 35/35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става с помощта на винт и гайка, които се намират в предната долна част на корпуса.

Ето една табличка с технически характеристики:

Освен него, произвеждал се е и 200-милиметров модел 23902, предназначен обаче да служи като осветително тяло на автомобили от тежък тип. Корпусът му е от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с черен алкид-емайл-лак. Рефлекторът е алуминизиран. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, боядисана с черен алкид- емайл-лак. . Диаметърът на стъклото е 200, мм. Старозагорското осветително чудо е снабдено с фасонка за електрическа крушка с цокъл BA-20d — 25 — 35/35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става също чрез винт и гайки, монтирани в предната долна част на корпуса.

Като знаем, до 1990 г. България е била световна сила в производството на електрокари. Това производство е било силно и развито, с много износ за повече от един континент, а след него са останали множество нерешени загадки (напр. тук). Логично е при толкова много готова продукция да има и подходящи резервни части за нейния ремонт. Едно малко изделие от тази група са челните фарове за електрокари, модели 23933 и 23937.

Корпусът на тези фарове е направен от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с черен алкидемайллак.

Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, която е никелирана и хро-мирана. Рефлекторът е направен също от стоманена ламарина, има форма на парабола и вътрешно е алуминизиран за по-добро насочване на светлинния поток към осветяваната площ.

Фаровете са снабдени с бакелитова изолационна фасонка с цокъл BA-20d. Разликата между двата модела е тая, че модел 23933 има сенник към шийката на рефлектора и служи да насочва светлината само нагоре, а стъклото я насочва само надолу и на близко разстояние. Комплектува се с електрическа крушка с цокъл ВА-20с1—25—35 вата, 6 и 12 волта.

Модел 23937 няма сенник и насочва светлината на голямо разстояние, за което той се комплектува с електрическа крушка с цокъл BA-20d— 25-35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става с помощта на кух винт, две гайки и федершайби.

И обобщаващата табличка с всичко най-важно:

Такааам… засега няма повече неща от този тип. Затова Вие разгледайте нещо друго в сайта, а ние продължаваме напред със следващата статия, която ще бъде посветена на няколко български фара за мотоциклети. :)

Чао и доскоро!