Антон Оруш

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

Днес ще Ви запознаем с още един български котлон от 1950-те години, но вече от втората им половина и като така – по-съвременен. На първо време, той е със закрити нагревателни плочи и доста по-безопасен за употреба в сравнения с Първия.

Този котлон се състои от ламаринено тяло, оформено като паралелепипед. Има две нагревателни чугунени плочи — едната  800 Вт и другата  1200 Вт. Изводите на всяка от тях завършват върху съот­ветен електрически превключвател, посредством които се включват различни мощности (тристепенно регулиране). Има вграден двужилен кабел със сечение 2 x 1,5 мм2 и дължина 1,6 м, снабден с щепсел 10 А. Електри­ческата инсталация, към която ще се включва котлонът, трябва да има проводници със сечение над 1,5 мм2, електромер 10 А и предпазители 15 А. Разходът при пълна мощност е 0,04 лв час (по тарифа, валидна към 1962 г.). Тежи близо 9 кг.

Капаците са черно емайлирани, тялото е боядисано с печена алкидна боя, а дъното е бронзирано, за да отражава топли­ната и да предпазва опорната площ от силно за­гряване. Закрепването на плочата се осъществява по след­ния начин. Върху капака симетрично на средата под 120° един спрямо друг са затегнати три болта, всеки с помощта на две гайки така, че главите им отстоят на еднаква височина (около 20 мм) от по­върхността му. Плочата се поставя върху болтовете, като тънката й периферия влиза в специал­ните канали на главите им, а дългата й шпилка надолу през отвора па капака. Върху нея се нанизва продълговата скоба с дължина, по-голяма от диаметъра на отвора, след коего се патяга чрез гайка. Подпряна върху болтовете и притисната със скобата към капака, плочата е здраво закрепена, като едновременно отстои на известно разстояние от него По такъв начин е избягнато излишно пре­даване на топлина към тялото на уреда.

стар-котлон

стар-котлон

Този тип котлони вследствие на възмож­ността за регулиране на мощността и оттам на температурата са много добри за готвене и пържене. Могат, разбира се, да се употребяват и за загряване на течности. Имат значителна инертност (т.е. загряват бавно, защото плочите им са много дебели – около 2,5 см), което ги прави не­удобни за бързо нагряване. Съдовете, които се по­ставят върху плочата, трябва да имат равно дъно.  Могат да работят на всяка жилищна инсталация, снабдена с електромер 5 А и предпа­зители 10 А. Електротехнически недостатък на тези котлони е, че нямат заземяване.

Повредите в тези котлони са много редки и се състоят предимно в изгаряне на нагревателя, който не може да се поправи освен при заводски условия. Смяната на повредена плоча става по стедния начин: снемаме дъното, като развиваме четирите винтчета, които го прикрепят. Освобождаваме изводите от прев­ключвателя и след като развием гайката на шпилката, снемаме скобата и плочата се изважда нагоре. Поставянето па новата плоча става по обратен път.

Котлонът се употребява предимно за готвене и пържене, но може да се употреби и за други цели. Техническите му данни са дадени в долната таблица. Нарочно сме заградили неговия индекс, защото таблицата поначало се отнася за повече български котлони от 1950-те г. и като така тя показва как той се разполага между тях:

стари-котлони

стари-котлони

А, и накрая да отбележим, че този котлон има и версия с една нагревателна плоча (т.н. ЕКЧП), с която ще Ви запознаем друг път. :)


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url