Антон Оруш

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

старо-радио-концерт

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

радиоприемник-концерт

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема – радиоапарат-концерт-схема

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url