Антон Оруш

Вижте първата българска духалка в Сандъците – Sandacite!

Първата българска духалка

Първата българска духалка

Вентилаторната печка, известна още с неформалното ,,духалка“, е безспорно популярен уред през месеци като този. Затова какво по-подходящо за тези дни от това да си седнете някъде на топло с чаша чай и да четете за първата българска духалка?

Първата българска вентилаторна печка започва да се произвежда вероятно през 1960 г. в завод Елпром Варна. Тя има ламаринен корпус, който се състои от два капака, влизащи един в друг. В него е поместен цилиндричен кожух, в едната страна на който са радиално монтирани керамични носачи. Върху тях са закрепени две нагревателни спирали от по 1000 W. Именно те дават топлото.

Печката е предназначена за отопля­ване на помещения с обем до 35—40 м3. Особено е удобна за бързо локално отопление. Тъй като въздухът бързо циркулира в нея, стаята се затопля сравнително бързо с еднакви температури по целия й обем. За разлика от строгите указания за отражателните печки, близо до вентилаторната може да има предмети, тъй като излизащият през нея въздух е с ни­ска температура. Този уред може да се използва и за бързо подсушаване на дрехи, коси и др., А през горещите летни дни можете да пуснете само вентилатора и така да се разхлаждате! :)

Гледайте, има и версия  с надпис, а не с ромбчето – елпромската емблема:

Първата българска духалка

Първата българска духалка

Пе­чката обаче не трябва да се употребява в помещения, съхраняващи запалителни и взривоопасни мате­риали, а също където има запалим прах, като дърводелски работилници, мелници и др. Когато работи, тя трябва да бъде така поставена, че въз­духът да може свободно да навлиза в нея.

За да се разсейва топлината по-бързо из цялото помещение, срещу спиралите на скоба е захванат вентилатор. На цилиндричния кожух са монтирани електрически превключатели 15 А и стопяем топлинен предпазител или терморегулатор (в първите производствени серии) В случай че вентилаторът престане да работи, предпазителят се разтопява или пък терморегулаторът ограничава температурата.Така печката се предпазва от повреждане.

Помислено е и за Вашата безопасност – двата отвора (за влизане и излизане на въздуха) са преградени с решетки, които предпазват от случайно докосване на вентилатора и намиращите се под напрежение нагревателни спирали. На долната страна печката има крачета и заземителна шпилка с гайка, а на горната — удобна дръжка за носене. Към нея има вграден (неснемаем) шнур с дължина 2,5 м и сечение 2 х 1,5 мм2.

Тази духалка има две модификации (варианти). Първия го виждате на първата снимка. Вторият се появява около 1964-5 г. и е известен под индекса 73101. Той не се различава от първия вариант нито по схема, нито по каквото и да било друго. Единствената разлика е в разположението на регулаторния ключ – както виждате, той вече е отпред, вместо отстрани. Може би са смятали, че така е по-удобно за ръката:

Първата българска духалка

Първата българска духалка

Най-важните технически данни на Първата духалка: номинална мощност 2000 W; номинално напрежение 220 V/50 Hz; мощност на вентилатора 25 W; дебит (прибл.) 150 м3/час.

Ето и схемата на духалката, където се вижда кое какво е:

Първата българска духалка

Първата българска духалка

Както сте видели вече, отдясно на печката е поместен терморегулатор. Работните му положения са:

0 – изключени нагреватели и вентилатор

В – включен само вентилаторът

1 – включен нагревател 1000 W и вентилаторът

2 – включен нагревател 2000 W и вентилаторът

Като всяко устройство и Първата духалка може да се повреди. Най-характерните повреди са спиране на електро­двигателя на вентилатора и прекъсване на предпа­зителя. В такъв случай вентилаторът трябва да се демонтира, да се отстрани повредата му от квалифи­циран специалист и чак след обратното му монти­ране и изпробване да се залепи със поялник пре­къснатият топлинен предпазител. Сплавта, с която е запоен той, е специална —с точка на топене 72° С. Залепването се прави задължително със същата сплав.

Самият демонтаж на печката е много лесен. Раз­виваме малките винтчета, намиращи се от долната страна, а също и това под дръжката. С леко почук­ване изваждаме задния капак. С това имаме вече до­стъп до всички части. Отвиваме винтчетата, затя­гащи двата проводника на вентилатора, след това и винтовете, придържащи последния за скобите. Монти­рането става по обратен ред. Това е!

Между другото, ето и табелката на втория модел – произведена 1964:

Първата българска духалка

Първата българска духалка

За разлика от разните му там котлони, електрически тенджуря и каквото разгледахме там в прежните статии, тук прегаряне на спиралите се случва много рядко. Ако все пак се наложи да ги сменим, демонтираме печката по гореописания начин и изваждаме цилиндричното тяло чрез отвиване

Още коментари за духалката можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=2552&p=11648&hilit=%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0#p11648

Ако сме Ви заинтересували, ще се радваме да харесате и нашата Фейсбук страница, за да продължим да бъдем заедно – https://www.facebook.com/sandacite

2 Comments

  1. petar kormushev
    petar kormushevОтговор
    04.11.2015 at 22:23

    Притежавам същата печка Работи все още безупречно!

    • Антон Оруш
      05.11.2015 at 7:41

      То кое ще работи на тези години, ако не тази печка :) Сега на теория пак ги имиа, но не знам дали са със същото качество – не съм ползувал от новите производства.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url