Антон Оруш

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

Статията е ценен извор за историята на българската телевизия, защото представлява ,,моментна снимка“ на положението с телевизионните предаватели в България, такова, какното то е било в началото на 1963 г. Приятно четене!

,,Телевизията навлезе здраво в на­шия бит. Гората от телевизионни ан­тени над покривите на къщите става все по-гъста. И хората, които все още не могат да гледат програмите на телевизията, се запитват: „Кога мал­кият екран ще дойде и при нас?“

За да снишат телевизионните про­грами до всяко кътче на нашата страна, ще бъдат необходими някол­ко районни предавателни станции.

Най-важният телевизионен предава­тел с излъчвана мощност около 240 киловата ще бъде построен на връх Ботев през следващите три години (1964-1966).

Той ще предава за по-голямата част от Северна България (ограничена приблизително на запад от река Скът и на изток от река Малки Лом) и част от Южна България (Подбалкан­ската долина. Пазарджишки, Плов­дивски, Старозагорски и Ямболски окръзи). Предавател, от който ще се излъчва програма за Източна Бълга­рия и Черноморското крайбрежие, ще бъде построен в същия срок на височините северно от курорта „Слън­чев бряг“. Той ще обхваща Бургаски, Варненски и части от Коларовградски и Ямболски окръзи.

Едновременно с тях ще бъде по­строен и предавател на Витоша, кой­то ще излъчва телевизионна програ­ма за Нападна България.

Останалите телевизионни предава­тели, които ще предават за Югоза­падна и Северозападна България и за окръзите Смолянски, Кърджалий­ски и Хасковски, ще бъдат изграде­ни през следващите години почти едновременно.

До пускането в действие на редов­ните телевизионни предаватели со­фийската телевизионна програма ще бъде препредавана чрез ретрансла­тори за някои окръзи и райони, съ­гласно приложената карта.

Първият телевизионен ретрансла­тор, получен от Съветския съюз, бе­ше пуснат в пробно действие през 1961 година на връх Ботев. Използвайки този ретранслатор като образец, колектив от научни работници при НИИС разработи модел на телевизионен ретранслатор. По него Управлението на съобщенията изра­боти останалите предвидени ретран­слатори. В края на 1961 година мо­делът беше пуснат в действие на 11-я телевизионен канал на връх „Зелена глава“ и сега обслужва Михайловградски и част от Видин­ски и Врачански окръзи.

Ретранслаторът на връх „Братия“ в Средна гора работи на 10-и теле­визионен канал и осигурява телеви­зионна програма за Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Поради наличие­то на доста силни промишлени сму­щения в района на ‘рад Пловдив тук работи друг ретранслатор на 6-и телевизионен канал.

На връх „Ботев“ работи ретрансла­тор на 12-и телевизионен канал, който препредава за Казанлъшката
подбалканска долина в посока на град Ямбол. На връх „Ботев“ работи и втори ретранслатор на 11-и теле­визионен канал, който излъчва про­грама в две основни направления: Га­брово — Търново — Русе и Ловеч — Плевен. Това дава възможност на всички райони на север от Стара пла­нина, ограничени между долните те­чения на реките Искър, Черни и Ру­сенски Лом, които имат пряка ви­димост с връх Ботев, да приемат телевизионна програма. Поради не­благоприятното разположение на град Русе телевизионният сипнал в не­говия район е много слаб. Ето защо тук работи друг телевизионен рет­ранслатор на 8-и телевизионен ка­нал. Поради същите причини за гр. Плевен е монтиран ретранслатор, из­лъчващ на 6-и канал.

Телевизионни предаватели в България Televizionni predavateli v Balgariya

Телевизионни предаватели в България Televizionni predavateli v Balgariya

Следващият ретранслатор се монтира на височините северно от Ста­ра Загора и работи на 9-и теле­визионен канал. Той покрива Старо­загорски и част от Хасковски окръзи.

Последният ретранслатор, който е на височините източно от Ямбол, осигурява телевизионна програма за града на 8-и телевизионен канал.

Ще бъде монтиран ретранслатор и на връх „Черни връх“, който ще работи на 11-и телевизионен канал и ще излъчва телевизионна програ­ма по посока на Самоков и Ихтиман.

Същевременно бе подменен с ре­довен опитният ретранслатор, който е монтиран на Витоша и препредава за района на гр. Перник, Този рет­ранслатор работи на 12-и канал.

Поради малката излъчвана мощ­ност на ретранслаторите (около 500 — 600 вата) добра телевизионна кар­тина може да се приеме само в онези райони, които имат пряка ви­димост с мястото, където е монтиран съответният телевизионен ретрансла­тор, и не са отдалечени от него на повече от 80—100 км. В зависимост от отдалечеността на ретранслатора и месторазположението на приемана­та телевизионна антена обикновено са необходими три-или петелементни приемни антени за съответния теле­визионен канал. Разбира се, приема­не е възможно и на сравнително по-големи разстояния, когато съществу­ват благоприятни за това условия (антена е голямо усилване, разполо­жена на сравнително голяма височи­на, и чувствителен телевизионен приемник).

Трябва да се отбележи, че каче­ството на приеманата чрез ретран­слаторите картина не може да бъде такава, каквато се приема от Софий­ския телевизионен предавател. То ще бъде влошено поради това, че про­грамата се подава на ретранслато­рите чрез директно приемане от етера. Обикновено ще бъдат разли­чими от 300 до 350 линии и четири степени на тоновата градация. Поради посочените причини обикновено се избягва ретранслиране на телевизи­онна програма повече от един път, защото качеството на картината се влошава значително.

За да се излъчват качествени те­левизионни програми, са необходими солидна техническа база, опитни спе­циалисти и големи програмни въз­можности. Основното, което е нужно, са специалните телевизионни студиа, разполагащи със сложна и разнооб­разна техническа база. Така напри­мер, за да имаме ежедневни преда­вания с продължителност от 5—6 ча­са, което се смята за нормална рабо­та на една телевизионна станция, са необходими 4—5 студиа със снимач­на площ от 150 до 600 квадратни метра. С такива студиа нашата теле­визия ще разполага след 2—3 годи­ни.

Засега Софийската телевизионна станция има на разположение две временни малки 80 и 150 м2. Възможностите на тези две студиа са много ограничени, по­ради което подготвяните в тях поста­новки са малки и се дават рядко. По тази причина през следващите две-три години предавания ще има средно четири пъти седмично, с про­дължителност по 3—4 часа. Обемът на телевизионната програма до извест­на степен се увеличава благодарение на двете подвижни телевизионни апа­ратни (ПТС), с които се разнообразява про­грамата чрез външни предавания (от театри, спортни площадки, търже­ства и др.).

В заключение трябва да отбеле­жим, че още в началото на 1963 г. нашите зрители ще получат възмож­ност да наблюдават чрез Софийската телевизионна станция и програмите на телевизионните станции в СССР и социалистическите страни. Апара­турата, чрез която ще бъде поддър­жана радиорелейната връзка за раз­мяна на телевизионна програма меж­ду София и Москва, е вече получена от Съветския съюз и понастоящем се монтира.“

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1963

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url