Антон Оруш

[1968] Първите камери за видеонаблюдение в София

[1968] Първите камери за видеонаблюдение в София

[1968] Първите камери за видеонаблюдение в София

Докато за управлението на процесите в живите същества се е погрижила природата, като е създала една почти съвършена нервна система, правилното организиране на градския транспорт е една от най-тежките проблеми на хората.

Осъществяването на такова управляване е извънредно сложна задача. Потокът от пешеходци и частни превозни средства е безреден, случаен и затова силно затруднява точното спазване на граьфика на обществения транспорт и равномерното натоварване на градските артерии.

Първото и най-важно условие за доброто „командуване“ на градското движение е наличието нa непрекъсната информация за обстановката по улиците и особено в невралгичните пунктове — оживени кръстопътища, важни магистрали и площади. Тук на помощ ни идва промишлената телевизия.

Телевизионни диспечерски системи за контролиране на градския транспорт вече са изградени в някои от големите европейски градове. Разбира се, тези системи не могат да решат всички проблеми в управлението на движението, но те са абсолютно необходими за правилното функциониране на градското „кръвообращение“.

Подобна телевизионна уредба — част от една по-обща диспечерска система — вече се изгражда и в София.

На около 30 места в столицата (пресечки, площади), очертали се като нев-ралгични пунктове, ще бъдат монтирани миниатюрни телевизионни камери. „Наблюдаваната“ от тях картина ще се предава по коаксиални кабели до централния диспечерски пункт, разположен в най-горния етаж на високото здание на пресечката при Халите (сградата, в която се намира магазин „София“). Там са наредени един до друг 30 телевизионни приемника, на чиито екрани главният диспечер следи състоянието на движението в столицата. Главният диспечер седи пред команден пулт, посредством който може да насочва и фокусира от разстояние всяка една от камерите. Когато в някоя пресечка се създаде ненормална ситуация, той чрез специални клавиши на командния пулт прехвърля телевизионното изображение към един от двамата оператив¬ни диспечера, които се намират в друго помещение. Пред всеки от тях са разположени няколко телевизионни екрана, на които те наблюдават изпратената от главния диспечер „ненормална ситуация“. Именно оперативните диспечери осигуряват обратната връзка в системата — с помощта на радио¬телефони се свързват с лостовите милиционери и дежурните коли, като по този начин се грижат занормализиране на обстановката в най-кратко време.

Телевизионната система е разработена от секция „Приложна телевизия“ при Научно-изследователския институт по радиоелектроника. Известна част от работата е извършена и от Базата за техническо развитие по съобщителна техника.

Трудностите, които трябва да се преодолеят при създаването на такава телевизионна система, не са малко. Не е лесно да се предава по кабели на голямо разстояние видеоинформация, при това в условията на силни смущения, предизвикани от телефонните, осветителни и трамвайни мрежи. При далечно предаване на телевизионни изображения по кабели затихването на сигнала е значително, а изкривяванията могат да влошат катастрофално качеството на картината в приемника.

Вторият труден проблем е свързан с управлението на телевизионните камери. До тях трябва да стигат повече от десет различни команди. Използуването на класическото средство за връзка — многожилен кабел — би довело до разкопаване на десетки километри улици и изразходването на стотици хиляди левове.

Проблемът за управляването на камерите е решен по един неочакван и извънредно рационален начин. За подаването на командите ще се използува не отделна мрежа, а вече съществуващата телефонна система в столицата. В командния пункт на главния диспечер се намира миниатюрен предавател, който изпраща сигнали с различна честота до камерите. На всяка определена комбинация от честоти отговаря дадена команда. Комбинацията се получава от приемника, монтиран до камерата, дешифрира се и се преобразува в движение на камерата в желаната посока или в промяна на фокусирането и блендата й.

Разбира се, всичко това е сведено до натискането на няколко клавиша. Останалото се извършва от електронните схеми. Те са изградени изцяло с транзистори, което позволява обема на съоръженията да бъде извънредно малък и консумацията на електрична енергия да е нищожна.

Първите изпитания на телевизионната диспечерска система за движението в София вече са проведени. Работата по изграждането й е в пълен ход. Няма съмнение, че когато влезе в действие, тя ще допринесе съществено за подобряването на градския транспорт в столицата.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1968

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url