Антон Оруш

[1969] Българското КИТУ – пазителят на качеството!

[1969] Българското КИТУ - пазителят на качеството!

[1969] Българското КИТУ – пазителят на качеството!

Ако за телевизионните приемници да попаднат в рая означава да отидат в домовете на хората, то безспорно чистилището за тях ще бъде конвейерът, на който се извършва последната и най-отговорна проверка на работата им.

При производството на телевизионни приемници контролът на качеството се прави непрекъснато в продължение на целия технологичен процес. Проверява се и работата на всеки възел или блок преди да постъпят за монтаж. Накрая готовият и вече работещ телевизор попада на конвейера за окончателна настройка и проверка — минава през „чистлището“. Тук главна законодателна и пазителка на качеството е контролно-изпитателната телевизионна уредба или както всички за краткост я наричат: КИТУ. Тя представлява един имитатор на национален телевизионен предавател и работи по всички канали от приетия за страната стандарт. От КИТУ до конвейера за настройка се изпращат по магистрални коаксиални линии високочестотни сигнали, които носят в зашифрован вид изпитателните програми, необходими за проверката на телевизионните приемници.

Ето и някои от по-важните проверки, които се правят тук.

Една от тях е оценката на разрешаващата способност — най-малкото разстояние, на което могат да бъдат разположени две черно-бели точки, без да се възприемат като една. Разрешаващата способност е показател за детайлираността на образа. Нейната оценка се извършва с помощта на набор от клиновидни или успоредни линии, които са включени в изпитателната таблица, предавана от КИТУ.

Градацията на яркостта от черно до бяло е също твърде важна за доброто качество на образа. Проверката на градацията се извършва по елементи с различна яр-кост, които са. включени в таблицата.

Навярно мнозина знаят, че „моливът“, с който се изписва изображението върху екрана, е тънък електронен лъч. С помощта на електромагнитна отклоняваща система лъчът бива заставен да се движи хоризонтално отляво надясно, докато изпише реда, след това да се премести надолу и да започне изписването на следващия ред и така нататък. От неиз¬правности, свързани с управлението на лъча, могат да се получат два вида изкривявания, които се проявяват по еднакъв начин: кръгът се превръща в круша, пъпеш или някаква неназоваека фигура, квадратът — в правоъгълник, ромб и прочие. Първият вид изкривявания се дължат на производствени дефекти и лошо монтиране на отклонителния блок, вторите — наречени нелинейни — се предизвикват от променливия ток, захран¬ващ отклонителната система. Този ток има по-особени свойства. Кривата, по която се изменя, не е плавна, подобна на вълна синусоида, а трионообразна. Когато „зъбите“ на трионообразния ток са „изхабени“ — с една дума, нямат необходимата форма — се получават и нелинейните изкривявания. Разбира се, при настройката всички тези дефекти се отстраняват. За целта КИТУ предава специална таблица — квадратна мрежа, формирана по електронен път. Електронният лъч може да причини още една неприятност — когато не е добре фокусиран там, където пада върху екрана, ще се получи не малка точка, а широко размазано петно. Ако този дефект не бъде отстранен, образът губи своята яснота и контрастност.

Телевизионни предаватели televizionni predavateli

Телевизионни предаватели televizionni predavateli

Качеството на телевизионното изображение се регламентира от съответните стандарти на различните страни. В България през 1969 г. се работи по OIRT — телевизионен стандарт на страните от Източна Европа и СССР. До 1968 г.  внесената малко преди това от Съветския съюз КИТУ по OIRT задоволява нуждите на нашето производство. Но нарасналите възможности на Слаботоковия завод в София и отличното качество на българските телевизионни приемници правят реално проникването им на пазарите в страни, където се използуват други стандарти. Така възниква проблемата да се организира производството на телевизионни приемници по другите два най- разпространени стандарта: CCIR — Западно-европейски стандарт и FCC — Американски стандарт. За новото производство трябваше да се внесе и КИТУ, работеща по тези два стандарта. От направените проучвания се разбра, че фирмата „Роде-Шварц“ (ГФР) може да внесе апаратура, работеща само по стандарта FCC — срещу скромната сума от 250 000 долара. Тук трябваше да се прибавят и значителните разходи за заплащане на специалистите от фирмата, които щяха да пуснат апаратурата в действие. Излиза ни скъпичко, а въпросът се решава само наполовина.

Именно в този момент постъпва и едно друго предложение — апаратурата да бъде конструирана и изработена в Слаботоковия завод от социалистическа бригада за технически прогрес. Трябва да се признае, че ръководството на завода се изправя пред труден проблем. От една страна стоеше реномирана фирма (която обаче искаше твърде много пари), от другата страна — бригадата, значително по-скромна в претенциите си, но пък без реноме зад гърба си. Много дълго е да описваме всички перипетии, важното е едно: и ръководството, и  бригадата се оказват на висота. За това най- добре говорят резултатите. Само за година и половина социалистическата бригада за технически прогрес, съставена от 18 члена и ръководена от инж Николай Коралов, конструира, изработва, изпивта и внедрява в експлоатацията КИТУ, работеща и по двата стандарта CCIR и FCC. Качеството на апаратурата е отлично, работата й задоволява най-високите изисквания. Приятно впечатление прави и добрият външен вид, Що се отнася до цената, то окончателната цена е само 53 400 тогавашни лева! Печатна грешка няма. Икономическият ефект се равнява на 668 000 валутни лева.

Зад този успех не стоят някакви загадки или тайни. В целия свят уникални апаратури, подобни на КИТУ се изработват в единични бройки. Тук не може да се приложат методите на поточното производство, а обратното — дялът на конструкторския труд и работите, извършвани на ръка, е почти 100 процента. Следователно, щом една апаратура ще се изработва на ръка, това можем да сторим и ние у нас. Проблемът се заключава само в качеството на проектно-конструкторската работа, т. е. въпросът опира в творческите възможности на българските специалисти: инженери, конструктори, технолози, а именно тук ние сме достатъчно силни. Нашата техническа интелигенция с редицата си постижения на световно ниво, отдавна е доказала, че успешно може да се състезава със специалистите от най-напредналите страни.

В конкретния случай има и две щастливи обстоятелства: инж. Николай Коралов още със своята дипломна работа започва да решава твърде сложните проблеми, свързани с формирането на изпитателни изображения по електронен път; и второ, ръководството на завода не се е побояло, че участващите в бригадата „ще вземат много пари“ и правилно е използувало възможностите за материално стимулиране. Резултатите убедително потвърждават правилността на такава позиция.

Контролно-изпитателната телевизионна уредба се използува от 1969 г. нататък в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Произведена е и първата серия телевизионни приемници по стандарта CCIR. Що се отнася до бригадата — тя е готова да изработи и втора КИТУ, ако е необходима за нуждите на слаботоковата ни промишленост.

–-

Статията е публикувана в сп. Наука и техника за младежта, бр. 8-1969 г.

Автор: Иван Вълчев


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url