телефон-кредитна-карта

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

При телефонния апарат за обществено ползуване, работещ с кредитни карти, са избягнати неудобствата на телефонните апарати, които ра­ботят с монети или жетони. Използуването на микропроцесор позволява да бъдат добавени и качествено нови функции на апарата, напр. усъвършенствуване на таксуването; бърза и лесна промяна на тарифите; автодиагностика; провер­ка на картата против фалшификация, изтриване на картата при опит апаратът да бъде „излъган“.

В ДСО ИЗОТ от колектив под ръководството на инж. Иван Въчовски е разработен телефонен апарат за об­ществено ползуване, работещ с кредитни карти. Апаратът работи със специално изработени за целта карти, които се закупуват от клиента. При вдигане на слушалката се чува сигнал и на спе­циален панел на апарата светва 00.00. При това положение апаратът е готов за работа, но не мо­же да се избира номер (освен номерата на спе­циалните служби). Номер може да бъде набран и може да се проведе разговор при поставяне на карта, върху която е записана някаква сума. Таксува се чрез таксуващи импулси от АТЦ, модулирани с честота 16 kHz и с продължител­ност от 70 до 320 ms. Междуградските и между­народните разговори се таксуват по време на разговора, като на цифровата индикация се наблюдава намаляването на сумата. За между­градските и международните разговори е необхо­дима минимална начална сума, без която раз­говорът не може да се проведе. Селищните разго­вори се таксуват в края на разговора. При пос­тавяне на микротелефонната гарнитура апаратът изтрива от картата старата стойност и презаписва останалата след разговора стойност.

Функционално апаратът се състои от следните блокове: микропроцесорен блок, блок бутони и индикация, устройство за четене/запис на кар­тата, детектор на таксуващи импулси 16 kHz, те­лефонна разговорна част, захранване.

Всички блокове с изключение на част от захран­ването са поместени в обща кутия, обособени в отделни модули за лесна проверка и ремонт. Мре­жовият трансформатор и акумулаторите са помес­тени в отделна кутия, която се монтира на раз­стояние от апарата, така че до него се подава на­прежение, по-ниско от 36 V.

Микропроцесорният блок се състои от микро­процесор, постоянна памет, оперативна памет, управляващи устройства (контролери) за другите блокове на апарата. Всички блокове на апарата с изключение на телефонната разговорна част са под управлението на микропроцесора.

Устройство за четене запис на картата се състои от двигател и съответна механика за дви­жение на картата, глава за четене запис на кар­тата, усилвател за четене, цифров регулатор на оборотите на двигателя и фотодатчици за место­положението на картата.

Детекторът на таксуващи импулси се състои от режекторен и лентов филтър за 16 kHz, усил­вател и формировател. Той може да бъде управ­ляван програмно от микропроцесора, така че да е нечувствителен определено време към постъп­ващи таксуващи импулси.

Захранването е импулсно и дава стабилизирани напрежения +5 V, —5 V и +12 V, необходими за работата на останалите блокове. То може да се включва и изключва програмно. За да не се още­тява клиентът при отпадане на мрежовото захран­ване по време на разговор, то е резервирано с акумулатори, които поемат натоварването, докато се презапише картата на говорещия в момента клиент. След това апаратът не може да се изпол­зува, докато не се възстанови мрежовото захран­ване.

Блокът бутони и индикация се състои от стан­дартен бутонен номеронабирател, четири цифрови индикаторни лампи ИВ-3 и необходимата елек­троника за свързването им към микропроцесора. Бутонното номеронабиране се управлява от мик­ропроцесора. Не е използувана специализираната интегрална схема за бутонно номеронабиране, която се вгражда в телефонни апарати с бутонно номеронабиране. Бутоните и индикацията са офор­мени конструктивно върху платка и се разглеждат като един блок.

Микротелефонната гарнитура и телефонната разговорна част са заимствувани от монетен те­лефонен апарат.

телефон-кредитна-карта

На фиг. 1 е дадена блокова схема на апарата. Чрез периферни интерфейсни адаптери PIA са реализирани управляващите устройства (контро­лери) за отделните блокове. Контролерът за ин­дикация е реализиран без използуване на PIA — само със схеми с ниска степен на интеграция, за­това на схемата блокът за индикация е свързан директно към микропроцесорните шини.

На базата на този апарат предстои да се създадe апарат, който посредством вграден мо­дем ще влиза във връзка по телефонната линия с централен диспечерски пункт, където ще предава информация за броя проведени разговори, набрани суми и др. Ще има възможност сумата за разговори­те да се отнася към сметката на клиента за домаш­ния му телефон или към текущата му сметка в ДСК. В тозн случай картата ще бъде само иден­тификационна.

Сп. Електропромишленост и приборостроене 12-1983

 

Share this post

Comment (1)

Вашият отговор на Първият български фонокартен телефон от 1983 г. – ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *