Освен това положителната му клема се беше разцепила с едва забележима кръгообразна фуга, в която вътре леко искреше. Диаметъра на здравата вътрешна част на клемата беше равен на диаметъра на долната й част, намираща се под капака на акумулатора. Пукнатината бе много тънка и отвътре се бе доста окислила, затова обелих външната й част и клемата стана по-тънка от отрицателната и така лесно може да се сбърка поляритета. Но гледам че се продават втулки за по-тънки нестандартни клеми , но не знам с какъв диаметър са и дали ще паснат на разцепената клема. Но да се върна на темата.
Новият акумулатор е с гел и не става просто да му долея вода, а и не ща да го скапвам. За разлика от автомобилният, който успях да заредя с малко по-голям ток и на който токоизправителя беше филтриран с кондензатор, което е опасно и за самият кондензатор, когато е с недостатъчен капацитет, но и самият акумулатор в процес на зареждане играе ролята на филтров кондензатор. Ето защо много техници допускат грешката при сглобяване на самоделен токоизправител, да вдигнат изходното му напрежение над максималното, това на акумулатора, което е около 16V в момента на кипенето. Така те изчисляват трансформатора да подава 16-17V и изправителя да го смъкне с 1V, което също е много опасно и бързо ще повреди акумулатора и токоизправителя, ако той няма регулатор на зарядният ток, поради причината която споменах, че акумулатора също представлява филтров кондензатор и той ще вдигне напрежението 1,41 пъти, т.е. 16х1,41=22,5V. Така и аз по погрешка като бях по-малък поправих един токоизправител като пренавих трансформатора му, но напрежението му излезе доста по-ниско 11V. След което за мое разочарование и за да отбия номера му свързах един малък филтров кондензатор който да го вдигне и се чудех как този малък кондензатор е успявал да зареди акумулатора. Но ето че грешката е била вярна и кондензатор изобщо не е трябвало да му слагам. Учили сме също че акумулатори можели да се зареждат и с еднопътен изправител, а дали просто може или е по-добре? Сулфатизирани акумулатори с фабричните зарядни се зареждат с пулсиращ ток, така и еднопътния токоизправител ще създаде по-големи пулсации, а изходното напрежение на токоизправителя на празен ход ще е със средна стойност 16х0,637=10V. А трансформатора трябва да е с напрежение не по-високо от 12Vпри еднопътния и двупътния токоизправител.
Въпросният акумулатор съм опитал да заредя с напрежение, измерено на клемите на акумулатора 17V, подадено през крушка 12V 20W, която едва се зачервява, но акумулатора не успява да се зареди. Но понеже крушката не е достатъчно чувствителна и не може да покаже как тече процеса по зареждането, затова вместо последователно с акумулатора да свържа крушка, свързах такава последователно на зарядното 220V 100W, която вече по динамично да отчита промяната в зарядния ток. Това напрежение излиза че не е достатъчно високо за да пробие кората от сулфат върху плочите на акумулатора, но и не вярвам чак толкова да е дебела пред вид че не е бил използван или пък просто гелът да е изсъхнал. Регенерирал съм такъв тип гелови акумулатори с доливане на вода, но не съм ги пробвал продължително време, други пък само кипят, но не се зареждат. Следва да опитам с еднопътен изправител, както и с по-високо напрежение и задължително през крушка, която в последствие ще сменям с по-мощна. Ако не стане и така, ще търся някое фабрично зарядно, а преди да купувам акумулатор задължително ще го меря, и ще гледам срок на годност, ако го пише.
