Страница 1 от 1

Някои пояснения за неелектролитните кондензатори

МнениеПубликувано на: Съб Дек 01, 2018 3:29 am
от sawow
Искам да дам няколко допълнителни пояснения за неелектролитните кондензатори,
защото забелязвам, че тук във форума малко се знае по въпроса.
По начало, до днешна дата в света, "Не-кръглите" кондензаторчета се произвеждат във няколко вида, а именно

1. MULTAIR кондензатори
2. MER Полипропиленови кондензатори
3. MPX (X2) кондензатори
4. STIROFLEX кондензатори
5. PLASTIC FILM кондензатори

Световните производители на елементи ги произвеждат ГЛАВНО по поръчка на световните производители на електроника, било то военна, професионална или битова. За нашего брата - Реставратора на стари Радиоапарати и стари Телевизори е почти без значение кой вид ще употреби. Но това касае само сигналните вериги. По отношение на силовите стъпала, там където токовете са по-голями, подборът на това какво да се сложи трябва да бъде с допълнително (не само по стойност и макс. напрежение) разузнаване какъв ток ще издържи новопоставения кондензатор. И понеже за тока, както писах по-горе стойности няма, работата става "на късмет". Ако стане, добре. Ако изпляска, е ще сложим друг вид.

Всеки един вид от горните, се употребява според случая. Но главна слабост на всички тях е голямата паразитна индуктивност.
При дисковите кондензатори тази паразитна индуктивност е нищожно малка и стойността и в зависимост от стойността на капацитета му клони към нула.
Производството на видовете кондензатори не зависи от мнението на производителите, а то се диктува от изискванията на техническата революция в областта на електрониката. Дисковите кондензатори с металокерамичен изолатор са едно от най-големите технологични постижения в областта на електрониката на 20 век. Те са незаменими главно в няколко случая - малки и много малки капацитети, високи напрежения, необходимост от липса на паразитна индуктивност и други. Прехвалените от колегата SMD кондензаторчета са евтиния, употребявана главно в битовата техника. Те и техните "качества" въобще не могат да участват в "състезания". Въобще не само кондензаторите, но и всички елементи в електрониката си имат своето место. Никакви видове няма да бъдат спирани, намалявани и т.н., както се вижда от горните видове, които съм показал. Напротив, с времето ще се появяват още нови видове. Всеки вид с качествата и недостатъците си има своето конкретно приложение в съвременната гигантска електроника.
По въпроса на колегата за "Кръглите кондензатори" -
те са с плосък еднослоен изолатор от така наречената "металокерамика". За сравнение на нейните качества ще дам пример с параметъра "епсилон" - характеризиращ изолационното качество на материала. Водата има епсилон равен на единица. Порцелана (един чудесен изолатор) има епсилон около 80 (осемдесет). А металокерамиките имат епсилон от 300 (триста) и повече. Металокерамичните изолатори имат приложение не само в кондензаторите от дисков тип, те са основата на Високочестотната Техника. Там, без тяхните високи изолационни качества науката ВЧТ или ВЧУ не може да съществува.
Още малко за "кръглите" кондензаторчетата - повърхността на металокерамиката може да бъде направена грапава (не се сещам в момента друг подходящ термин), с което площта и се увеличава многократно (до стотици пъти) и което дава възможност с малък диаметър да се получи голяма площ, а оттам и голям капацитет (този трик се използва и в електролитните кондензатори). А максимално допустимото работно напрежение естествено се определя от дебелината на плочката.

Оставам с уважение към четящите ме колеги
инж. Григор Савов
0885 077 650