Здравейте, реставрирането на стари и сулфатизирани акумулатори е доста труден процес. Аз имах проблем с един доста стар акумулатор 60A/h, беше поне на 15г. и ми беше нужен за захранване на инвертор 500W, но в него нямаше никакъв ток и от киселината беше останало само вода. Заредих го с много голям ток и електролита възстанови киселинната си основа, но последната клетка беше тотално изсъхнала и се беше образувал дебел налеп върху плочите, а положителната плоча си беше възстановила характерния сивкав оловен отенък. Но отново чрез голям заряден ток, тя бързо се окисли и доби обичайния кафяв цвят, киселината също се концентрира и после тази клетка остана най-стабилна. Така акумулатора успя да захрани инвертора на пълна мощност за няколко минути, а това са над 30A, около 5 пъти над допустимия разряден ток, е автомобила няма да запали, но на мен ми свърши работа. Проблемът е, че когато една от килийките е повредена, тя се превръща в проводник и целия заряден ток отива към здравите кутийки и може да ги разруши. Тогава се налага да заредим само дефектната. Ако акумулатора бързо губи напрежение, както беше при мен, значи положителните плочи са се разпаднали, тогава трябва да се излее електролита и да се прецеди добре от оловния прах и кутията да се изплакне обилно с вода, препоръчително е да заредим акумулатора преди изплакването. Ако и тогава не се оправи, значи положителните плочи са се разпукали или някои от връзките им са разрушени. Друг необичаен дефект е и отцепването на плюсовата клема, която остава проводима само в центъра, а периферията буквално се е отделила от средата. В такъв случай може с нож да разкъсаме образувалият се пръстен и към изтънелият извод да закачим по-малка щипка. Понеже процепът в оловото е много тънък и не се вижда с просто око, лесно се проверява като свържем мощен консуматор, например халогенна крушка 100W по външната обвивка и после в центъра на клемата, ако в първия случай тя свети слабо, а в средата работи на пълна мощност и се забелязва искрене във вътрешната страна, това означава че действително клемата се е разцепила. За да се избегнем тази повреда, можем да пробием няколко дупки в кутията, около плюсовият извод, но не много близо, за да отвеждат изпаренията навън, както и да пробием малка дупка върху тапите и да покрием акумулатора с влагоустойчива хартия или вата, например за абсорбатори. Но купешките токоизправители не осигуряват такъв голям заряден ток, затова е по-удачно да си направим сами. Мойто зарядно сам съм го сглобявал, а зарядния ток го увеличавам чрез свързване на допълнителна намотка, като изходното напрежение трябва да е над 16,2V (2,6 до 2,75V на клетка, по време на кипенето), измерено в процес на зареждане, като това е максималната стойност на един добре зареден акумулатор, веднага след изключването напрежението бързо спада до 14V, а след няколко часа до 13,2V. Един силно сулфатизиран акумулатор (плочите се сулфатизират, когато напрежението спадне под 10,8V или 1,8V на клетка), първоначално трябва да го заредим с недопустимо голям ток, над максималния 1A/дм./кв. или 1/10 от капацитета, т.е. ако акумулатора е 60A/h, то максималния заряден и разряден ток не бива да е над 6A, но когато той е сулфатизиран се допуска ток 1/5 от капацитета, но само в началото, докато поожителната плоча стане кафява и електролита се сгъсти до 1,1 - 1,4 г/см/куб. и после намалим тока. По време на кипенето температурата на електролита не бива да надвишава 40 гр. Гъстотата на електролита можем да измерим с ареометър, но само в краен случай трябва да доливаме електролит, понеже бързо ще сулфатизира плочите, налива се дейонизирана вода, продава се по хипермаркетите и бензиностанциите. При изплакването не бива да тръскаме акумулатора, защото плочите допълнително се разронват. Не трябва и да се обръща зареден акумулатор, тъй като оловния прах ще проникне между електродите. Затова на дъното на съда, във всяка кутийка са поместени по-малки килийки, в които се събират утайките. Но нали улиците ни са на дупки, и после китайците са ни виновни за краткия живот на акумулаторите. Е, вече има решение, в новите акумулатори вместо киселина добавят гел, но става и с вода, за целта с макетен нож отлепяме горната плочка (при малките акумулатори за шир потреба) и сваляме гумените тапи, ако плочите са покрити с бял налеп и са сухи трябва като за начало да му долеем вода, но да не се заблудим защото между плочите е, поместена бяла влагоустойчива хартия, напоена с електролита. Ако след зареждането киселинността е много слаба, тогава вече може да долеем малко електролит. Ако търсим нов акумулатор е препоръчително да изберем такъв с гел и ако имаме нов електролит, можем да го налеем с него за да може след време да го изплакнем и да не хабим тубичките с гела, а да ги запазим за резерва за следващия акумулатор, който ще закупим по-нататък. Ако акумулатора след зареждането покаже добри резултати, добре е да излеем електролита от всички клетки и да ги смесим и да го прецедим с фуния и памук, това ще ни гарантира, че плътността във всички килийки ще бъде еднаква. Но най-добре да си купим нов разтвор, цената е около 1-2лв. на литър, като за 60A/h ще е необходимо 2л.
Важно: Не бива да стоим над акумулатора, когато той се зарежда, тъй като изпаренията са силно отровни, но не по-отровни от киселинния флюс с който понякога запойваме, желателно е когато работим в такава среда да си поставяме маска за лице и помещението редовно да се проветрява.