Не , яко товароподемни , да , едно колело да пропадне , и мърдане няма докато не изсипе товара А сега си представи размерите на ,,багерчето'' , което с едно загребване на кофата товари такъв мастодонт А по- горе Ясен е писал ЛУАЗ , за УАЗ ли става въпрос
Ма сега ми стана ясно - става въпрос за джипето на Запорожец ! За първи път видях това чудо 1974г във Лвов - гледам вие като рожко някаква ръбеста тенекия , кокоря се , а то било това ! Сега порових из нета и - па то имало и с дизелови моторета , италиански даже Интересна машинка , ама рядка В 1971 (по другим сведениям — в 1969) году были решены проблемы с поставками нужных агрегатов, и автомобиль был запущен в серию в полноприводном варианте, который обозначался как ЛуАЗ-969 или ЗАЗ-969, — без литеры. В те годы ЛуАЗ был включён в единое производственное объединение с Запорожским заводом, и его продукция некоторое время носила обозначение «ЗАЗ» (не путать с опытной партией ЗАЗ-969 образца 1964 года).
Ей , да не обиждате марката! 82-83 г. на миналия век съм се учил на майка ми на ЗАЗ-а да ставам шофер........и една интересна случка да ви разкажа от нейния шофьорски стаж. 968 модела както се знае е с едни странични въздухозаборнизи на задните калници, та кара си нащта от В.Търново до Дебелец , там живеехме тогава и тръгва да изпреварва една Ифа- камион, бордовак , не преценява обаче при изпреварването разстоянието до камиона , започва рано да се прибира в нейното си платно и откъртва дясното "ухо" в края на бронята на Ифата. Обаче не забелязва и продължава да си кара.Щофера на камиона обаче настъпва газта и я настига, задминава и й прави знаци да спре .Междувременно "ухото" е хвръкнало в канавката по време на откъсването. Спира тя на банкета, спира и камиона , тя в колата се чуди що я спря тоя.Идва човека и се заформя следния диалог: Той - "Другарко ти кво направи сега"? Тя - Нищо, що ме спираш? Той - Я слез да видиш да не си загубила нещо.... Слиза и оня я води отзад в дясно..... Тя - това пък кога ми е паднало? Та обяснява и той какво се е случило, казва й да се върне назад и да си прибере "тенекето' и накрая се разделят по живо по здраво. Като се прибра в къщи и като го разказа това , докато не видях заборника откъртен и хвърлен на задната седалка , не повярвах. После естествено оправихме заборника и си отиде на мястото. След време , взех книжка , купих и аз кола и като съм я возил насам-натам и ми е правила забележки за карането ми и т.н. напомнях и за "ушото",прихвахме да се смеем и спираше да ме "яде" , возеше се като куфар при мене .....