Едропанелно строителство

Информация, теми и документи за историята и бъдещето на архитектурата, проектирането и оразмеряването на сградни конструкции, градоустройството и селищното строителство

Едропанелно строителство

от alpha_adversativum » Нед Дек 30, 2012 3:01 am

През последните години съм публикувал тази информация в една тема във форума за градски транспорт (http://forum.gtsofia.info). С течение на времето обаче информацията стана твърде разпокъсана. Тук ще си позволя да обобщя и систематизирам до известна степен публикуваното до момента, за да стигне до повече читатели, на които би било полезно.

Всички знаем, че след края на Втората световна война България навлиза в период на ускорена индустриализация. Това неминуемо довежда до огромен прилив на население в градовете, което от своя страна води до задълбочаваща се жилищна криза. Поради тази причина държавните органи и научните звена, занимаващи се с изследвания в областта на строителството, започват за търсят начин за бързо и сравнително евтино задоволяване на жилищните нужди. Най-перспективни за тази цел се оказват едропанелните сгради. Първите експерименти със строителство на едропанелни жилищни сгради в България са проведени в периода 1959-1961 г. от Института за типизация и индустриализация на строителството (НипроИТИС) под ръководството на инж. Георги Бранков. През 1958-59 г. е построена първата едропанелна жилищна сграда у нас, намираща се на ул. "Найчо Цанов" 192 в София. Снимки:
Изображение
Изображение
Изображение
С опита, получен от нея, са проектирани добре познатите ни блокове в ж.к. Толстой (експериментални номенклатури “Толстой” - първи и втори тип), няколко блока на ул. Траен мир, в които са използвани готови обемни елементи, както и експериментални едропанелни сгради в гр. Русе).
Експериментална серия "Толстой" - първи тип:
Изображение
Изображение
Изображение

Серия "Толстой" - втори тип:
Изображение
Изображение
Изображение

Експериментална серия "Траен мир" на големи междуосия (6 м):
Изображение
Изображение
Изображение

След тях е проектирана серията Бс-3-61, от която са построени няколко десетки сгради в София. Почти всичките са в ж. к. "Надежда 2".
Изображение
Изображение
Изображение

След приключването на експерименталния стадий започва етапът на масово производство на номенклатури от елементи (иначе казано, серии или типове жилищни сгради). Ето кратък хронологически преглед на сериите, произвеждани в София.

Серия Бс-2-63 (обединена). Това е първата номенклатура, предвидена за индустриално производство. Разработена е съвместно от ИПП “Софпроект”, НипроИТИС и Районната проектантска организация в Русе през 1963 г. Сградите изглеждат така:
Изображение
Изображение
Производството започва в края на 1963 или началото на 1964 г. в новосъздадения тогава Домостроителен комбинат (ДК) №1 (тогава все още ДИП "Вибробетон" - Военна рампа – Илиянци), чийто капацитет е 6000 апартамента годишно. Сградите са с от 4 до 6 етажа при надлъжно междуосие (ширина на помещенията) 3,6 м и напречно (дълбочина на сградата) 2х5,1 м. Блокове от тази серия са строени в редица изграждани по онова време жилищни комплекси – Свобода, Сухата река, Дружба 1 и др. През 1968 г., след като е предадена първата част на ж.к. Дружба 1, Бс-2-63(обединена) е снета от производство.

Серия Бс-2-64. През 1966 г. започва работа Домостроителен комбинат № 2 (Земляне) с инсталация, внесена от СССР, която има капацитет 6000 жилища годишно. За нуждите на този домостроителен комбинат от НипроИТИС е разработена номенклатурата Бс-2-64 за сгради от 6 до 8 етажа. Главната външна отличителна черта на тези сгради е издадената напред стълбищна клетка, в която е поместен асансьорът, който спира на площадките между етажите. Първоначално подпокривното пространство е ниско, а около 1970 г. се преминава към високо. Покривът се отводнява вътрешно.
Ето две снимки на бл. 45 в Младост 1, който е от тази серия:
Изображение
Изображение
Ндлъжното междуосие тук е по-малко (3,2 м), а напречното е 2х5,76 м. Сгради от тази серия могат да се видят в Младост 1, Мусагеница, Хаджи Димитър и др.

Серия Бс-VІІІ-Сф. През 1964 г. ИПП “Софпроект” започва разработката на нова серия жилищни сгради, базирана на Бс-2-63 (обединена), за нуждите на ДК1. Това е номенклатурата Бс-VІІІ-Сф. Нейното производство започва през 1966 г.
Снимки на блокове от тази серия:
Изображение
Изображение
Бс-VІІІ-Сф притежава същите характерни особености като предходната серия, но етажността е увеличена (до 8 етажа), от фасадите са премахнати лоджиите, а фасадните панели са с характерно мозаично покритие. Подобрена е и вътрешната планировка на сградите. До 1968 г. Бс-2-63 (об.) и Бс-VІІІ-Сф се произвеждат паралелно. Серията Бс-VІІІ-Сф е снета от производство в ДК1 през 1972 г. Такива блокове има в Младост 1, Света Троица, Дружба 1, Илинден, Красна поляна и др.

Серия Бс-2-69. По време на производството на сгради от Бс-2-64 е отчетено, че вътрешната планировка не е оптимална и че често пъти ширината на помещенията (3,2 м) не е достатъчна. Затова през 1969 г. от НипроИТИС е извършена преработка, резултат от която е серията Бс-2-69. Външният вид на сградите от тази серия почти не се различава от този на предходната Бс-2-64 (варианта с високо подпокривно пространство). Единственият нов елемент е междуосието 3,6 м, което се появява наред със старото 3,2 м и така някои помещения стават по-широки.
Снимки:
Изображение
Изображение
Серията е внедрена в производство в ДК2 около 1971 г. Такива сгради има в много райони на София (разширенията на Младост от 70-те, най-вече Младост 2, всички микрорайони на Люлин без 4 и др.). Производството е прекратено през 1980 г.

Серия Ос-68-Гл. В края на 60-те години в ДК1 е организирана линия за производство на едропанелни общежития и жилищни сгради от оборотния фонд за новобрачни семейства. Във връзка с това от КНИПИАТ “Главпроект” е разработена серията Ос-68-Гл, по която са изградени много общежития в Студентски град и другаде.
Снимка на общежитие от тази серия:
Изображение
Снимка на жилищна сграда за новобрачни семейства:
Изображение
Тази серия е снета от производство в края на 70-те години (най-вероятно през 1978 или 1979 г.).

Серия Бс-69-Сф. През 1969 г. ИПП “Софпроект” завършва разработката на поредната номенклатура, предназначена за ДК1, която трябва да замени Бс-VІІІ-Сф. Бс-69-Сф е внедрена в производство през 1972 г. Тази серия (заедно с модификациите си) е най-дълго и най-масово произвежданата в историята на българското панелно строителство. След внедряването й в ДК1 по нея започва работа и новообразуваният през 1975 г. ДК3 (Гара Искър), а през 1980 г. – и ДК2, като по този начин постепенно заменя всички предишни серии, произвеждани в София. На практика няма софийски жилищен район, в който да няма сгради от тази серия. С течение на времето тя е усвоена и в много други градове на страната (Пловдив, Добрич, Кюстендил и др.).
Ето една “класическа” снимка от 1974 г. (бл. 331 в Люлин 3):
Изображение

Серия Бс-69-Сф заслужава специално внимание поради изключително широкото си разпространение както в София, така и в други градове. Засега ще се спра на първото десетилетие на нейното производство (от 1972 до 1982 г.).
Както вече споменах, тази серия е разработена през 1969 г. от “Софпроект” за нуждите на ДК1, с цел да замени произвежданата там Бс-VІІІ-Сф. Разбира се, при всяка смяна на номенклатурата едно от основните изисквания е било пренастройването на производствените мощности да е възможно най-малко, затова Бс-69-Сф запазва голяма част от елементите на Бс-VІІІ-Сф, както и някои основни показатели като надлъжното междуосие, размерите и оформлението на стълбищната клетка и др. Спрямо предходната номенклатура обаче са внесени и редица подобрения (напречната ос е увеличена от 5,10 на 6,30 м, а това позволява оформянето на лоджии вместо дотогавашните външни балкони; въведено е вътрешно отводняване на покрива, както в Бс-2-64/69 и др.).
Производството на Бс-69-Сф започва в ДК1 през 1972 г. Тогава серията съдържа следните типови проекти (ще давам снимки на съответните секции и общи схеми на разпределението им, които съм нахвърлял :) - на чертежите съм сгрешил единия размер - вместо 6,60 да се чете 6,30) :

- 312. Както се вижда от означението й, тя се състои от един тристаен, един едностаен и един двустаен апартамент на етаж. Среща се много често - като самостоятелна секция или обединена в едно тяло с 222. Има огледален вариант 213, който е доста по-рядък и мисля, че се среща само в комбинация с 222. (Тук, както и по-надолу, при наличие на два огледални варианта на дадена секция ще давам снимки и схема само за единия).
Изображение
Изображение
Изображение

- 222. Първоначално тази секция се е строяла само в комбинация с 312 и/или 213, но по-късно започват да я строят и самостоятелно
Изображение
Изображение
Изображение

- 33-322. Тези две секции са винаги обединени в едно тяло, защото част от помещенията на едната навлизат в обема на другата. По мое мнение това е едно от най-добрите решения, защото предлага доста по-голямо количество тристайни апартаменти, но за съжаление не получава много голямо разпространение поради по-малкия брой на жилищата (едната половина е само с два апартамента на етаж). Има и огледален вариант 223-33.
Изображение
Изображение
Изображение

Този проект има и още един, троен вариант – 33-323-33. При него от другата страна има още една секция 33, огледална на първата, което позволява още един апартамент от средната секция да стане тристаен. Този вариант, разбира се, е още по-рядък.
Изображение
Изображение
Изображение

- 1211. Това е секция с четири апартамента на етаж. Има прекалено много едностайни апартаменти. Среща се или самостоятелно, или по двойки в общо тяло – 1211-1211. На теория е възможен и огледален вариант 1121, но поне аз никъде не съм виждал.
Изображение
Изображение
Изображение

- Крайна секция 322-Ю/дясна. Очевидно при разработването на серията е отчетено, че голите калкани не са най-приятната гледка и поради това за първи път се появява обособена крайна секция. Като недостатък на разпределението може да се посочи това, че три от помещенията на тристайния апартамент гледат в една и съща посока. Секцията има и огледален вариант за изложение изток – 223-И/лява.
Изображение
Изображение
Изображение



До втората половина на 70-те години се е установил около 5-годишен ритъм на смяна на произвежданите серии жилищни сгради. Затова тогава се повдига въпросът за разработването на следващата серия. Съвсем правилно се е смятало, че ако се разработи нова номенклатура, тя трябва да следва принципите на отворената типизация, за да се разширят значително възможностите за разнообразие във външния облик на сградите. Въвеждането на такава нова номенклатура обаче би означавало реконструкция и пренастройване на всички производствени мощности, което би довело до сериозно намаляване на производството или даже до пълното му спиране, а това никак не е било желателно (би означавало неизпълнение на плана, изоставане в строителството на големите комплекси и др.). Освен това е решено трите домостроителни комбината да се обединят в един и да произвеждат една и съща номенклатура, като всеки от тях се специализира в определени елементи. Тъй като ДК1 и ДК3 вече са работели по Бс-69-Сф, взето е решение тя да послужи като база за предстоящата унификация. Поради тази причина е възложено на “Софпроект” да преработи старата серия, вместо да разработва нова. Преработката е готова през 1977 г. Добавени са някои нови елементи и определен брой типови проекти. Така обогатената Бс-69-Сф получава индекс “усъвършенствана и допълнена” (УД). Старите секции не излизат от каталога и продължават да се строят наред с новите. Новите секции са:


- Крайна секция 1212-Ю/дясна. В така допълнената серия особено внимание е обърнато на крайните секции, тъй като старата номенклатура има само една. Тази нова секция има четири апартамента на етаж, два от които едностайни и два двустайни. Има и огледален вариант 2121-И/лява.
Изображение
Изображение
Изображение

- Крайна секция 3111-Ю/дясна. Тук тристайният апартамент е като в старата 322-Ю, но останалата част от пространството е разделена на три едностайни апартамента, вместо на два двустайни. Има огледален вариант 1113-И/лява.
Изображение
Изображение
Изображение

- Крайна секция 322-З/дясна. Понеже в стария вариант на серията има само една крайна секция и тя зависи строго от ориентацията на блока (десният вариант се строи само от южната, а левият – само от източната страна), блоковете винаги остават с по един калкан (съответно от северната или от западната страна). За да се реши този проблем, е разработена крайна дясна секция 322-З (със съответния огледален вариант за изложение север – 223-С/лява). Разпределението й се отличава от това на 322-Ю само по това, че в тристайния апартамент две от помещенията са завъртени на 90 градуса към съответната по-слънчева страна.
Изображение
Изображение
Изображение

- Крайна секция 44-Ю/дясна. Това е добро решение с два четиристайни апартамента на етаж, но за съжаление се среща изключително рядко. Има и огледален вариант за източно изложение 44-И/лява. (Тъй като реших да давам схеми и снимки само на десни секции, за да могат да се сравняват по-лесно, но в западните райони на София намерих само две и те бяха леви, снимах едната от тях и я обърнах наопаки с графичен редактор :) ).
Изображение
Изображение
Изображение

- Ъглова секция 2212. С цел да се създават по-раздвижени сгради, е разработена ъглова секция с ъгъл 45 градуса и с четири апартамента на етаж.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

- 312(модифицирана). Разработена е модификация на старата секция 312, при която втората напречна ос е 5,10 м и някои помещения са по-къси, а само средният едностаен апартамент е на 6,30 м и има балкон пред хола. Като изключим балкона и междуосието, разпределението е същото, както при старата 312, затова няма да го давам отделно. Има огледален вариант 213 и много често двата огледални варианта се строят в обща двойна секция.
Изображение
Изображение
(Впрочем има и вариант изцяло на 6,30 м, който се отличава от старата 312 (213) само по балкона на едностайния апартамент).

- 3112. Това е секция с четири апартамента на етаж, състояща се от 6 надлъжни оси, вместо от 5. Две от помещенията са на ос 5,10 м (има и вариант само на 6,30 м, както и при горната секция). Давам снимки и разпределение на варианта с 5,10 м, защото е по-често срещан. Тази секция се строи или самостоятелно, или в едно тяло с огледалния вариант 2113. (Тук не съм съвсем сигурен за разпределението на тристайния апартамент – сметката излиза само, ако холът е преходен към коридор с банята и двете стаи. Ако някой живее или е ходил в такъв апартамент, да каже дали съм прав.)
Изображение
Изображение
Изображение


През 1977 г. ИПП “Софпроект” започва разработката на нова серия жилищни сгради, основана на отворената типизация, която дава възможност за много по-голямо разнообразие в облика на сградите. Разработката е завършена през 1983 г. и й е дадена сигнатура БП-83-Е-Сф (индексът Е означава "единна"). По различни причини тази серия така и не е внедрена в производство. В резултат на това Бс-69-Сф (в различни модификации – Бс-69-Сф-Уд-83/85, Бс-69-Сф-Уд-БП-87 и др.) не слиза от поточната линия в продължение на 20 години (до началото на 90-те).
Аватар
Administrator honoris causa
 
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Дек 26, 2012 6:08 pm

Re: Едропанелно строителство

от felicialx » Сря Яну 16, 2013 3:27 am

Ще си позволя да обогатя темата с автентични снимки на панелни блокове от строежа им.
Въпреки, че едропанелното строителство е огромно недоразумение особено по начина по който е изпълнено в БГ с много малки изключения, именно в такива жилища и до днес живее по-голямата част от градското население у нас. Хората обичат дома си защото там са родени и зарасли, там са спомените им.
Тук сигурно доста люлинчани ще познаят блоковете си.

жк Люлин бл. 318 1974г.
lulin 318 1974.jpg


жк Люлин бл. 319 и 320 1974г.
lulin 319 320 1974.jpg


жк Люлин бл. 322 и 323 1974г.
lulin 322 323 1974.jpg


жк Люлин бл. 322 1974г.
lulin 322 1974.jpg


жк Люлин бл. 407 1977г.
lulin 407 1977.jpg


жк Люлин бл. 424 и 423 1976г.
lulin 424 423 1976.jpg


жк Люлин бл. 424 и 423 1981г.
lulin 424 423 1981.jpg


жк Люлин бл. 429 1977г.
lulin 429 1977.jpg


жк Люлин бл. 515 и 516 1977г.
lulin 515q 516 1977.jpg



lulin.jpg
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Красотата се ражда в мъки
Аватар
Регистриран потребител
 
Мнения: 649
Регистриран на: Чет Ное 15, 2012 9:12 pm
Местоположение: София

Re: Едропанелно строителство

от Антон Оруш » Пет Яну 18, 2013 12:15 am

Това за преградните стени е вярно. От един материал, подобен на пенобетон са, и то не само в панелките. И в ЕПК-тата също.
1940 ==> 2010 | 1941 ==> 2011 | 1942 ==> 2012 | 1943 ==> 2013 | 1944 ==> 2014 | 1945 ==> 2015...
_________________
- МОИТЕ КОЛЕКЦИИ ==> РАДИОПРИЕМНИЦИ (клик!) | ТЕЛЕВИЗОРИ (клик!) | ГРАМОФОНИ (клик!) | БГ КОМПЮТРИ (клик!)
- ИЗТЕГЛИ БЕЗПЛАТНО СТАРОТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ==> (клик!)
_________________
! ==> КУПУВАМ ВСЯКАКВИ Б Ъ Л Г А Р С К И ТЕЛЕВИЗОРИ И РАДИА <== !
_________________
Антон К. Оруш - за връзка с мен:
e-mail: deltichko@abv.bg
Skype: respromcho
GSM: 0896 625 803
lat. 42° 41'; lon. 23° 18'
DIN, МС/ТС, 1942
1000 Sofia, Bulgaria
Аватар
Site Admin
Site Admin
 
Мнения: 3068
Регистриран на: Пон Дек 03, 2012 10:03 am
Местоположение: гр. Съндърланд, Царовището

Re: Едропанелно строителство

от alpha_adversativum » Сря Яну 30, 2013 11:07 pm

felicialx написа:Ще си позволя да обогатя темата с автентични снимки на панелни блокове от строежа им.
Въпреки, че едропанелното строителство е огромно недоразумение особено по начина по който е изпълнено в БГ с много малки изключения, именно в такива жилища и до днес живее по-голямата част от градското население у нас. Хората обичат дома си защото там са родени и зарасли, там са спомените им.
Тук сигурно доста люлинчани ще познаят блоковете си.

Тези снимки в Интернет съм ги качвал аз. :) Без последната, а тя със сигурност не е от София.
Според мен е твърде пресилено едропанелното строителство да бъде окачествявано като недоразумение. Няма убедителни доказателства, че начинът на изпълнение на едропанелни сгради в България е по-лош от този на която и да е друга строителна система.
Egoiz написа:Основно експерименталните блокове.
При някой от тях преградните стени са от подобно на Итонг блокче само че от гипс с значително по големи размери.

В експерименталните (до Бс-3-61) е възможно да са от такъв материал, в но в следващите серии неносещите преградни стени се изпълняват с по-тънки разпределителни панели от стоманобетон.
Аватар
Administrator honoris causa
 
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Дек 26, 2012 6:08 pm

Re: Едропанелно строителство

от felicialx » Сря Яну 30, 2013 11:54 pm

Снимките са ценни тук във форума и съответно в темата. Интернет си е отделно. Последната не е от София но това не е от значение защото панелки има в почти всеки град.

Преградните стени около сервизните помещение в повечето ЕПК блокове са изградени точно от този материал споменат по-горе. Според мой източник това са френски блокчета с название или марка "Промонт" или "Промонд". Дали е точно така не мога да гарантирам. (coco2)
Красотата се ражда в мъки
Аватар
Регистриран потребител
 
Мнения: 649
Регистриран на: Чет Ное 15, 2012 9:12 pm
Местоположение: София

Re: Едропанелно строителство

от felicialx » Чет Яну 31, 2013 1:57 am

Жилище в което не можеш да забиеш едно пиронче за картина в стената и чуваш съседа от партера когато си мие зъбите, или прави нещо "по-интересно" си е недомислица.
Красотата се ражда в мъки
Аватар
Регистриран потребител
 
Мнения: 649
Регистриран на: Чет Ное 15, 2012 9:12 pm
Местоположение: София

Re: Едропанелно строителство

от felicialx » Чет Яну 31, 2013 2:33 am

Дааа става много готино (coco47) . Аз не съм живял в панелно жилище, но заради работата съм се нагледал и отвратил от този тип строителство и в човешки и в професионален план. Може да прозвучи крайно и странно, но чувствам дискомфорт в такъв апартамент.

Относно преустройствата на изстрадалите панелки и по-конкретно в частта касаеща усвояването на балконите особено от типа "лоджия", ще споделя убеждението до което достигнах, а именно, че ако въпросните апартаменти бяха проектирани и изпълнени без балкони всички щяха да се чудят как да си направят балкони. (coco47) (coco47)
Красотата се ражда в мъки
Аватар
Регистриран потребител
 
Мнения: 649
Регистриран на: Чет Ное 15, 2012 9:12 pm
Местоположение: София

Re: Едропанелно строителство

от Антон Оруш » Нед Фев 03, 2013 9:54 pm

Общо взето, българинът винаги си е бил безотговорен човек без уважение към правилата, законите и онова, което казват специалистите. Той и самите тях не ги уважава много, защото за него работа е само физическият труд. ,,Деда ми само строителство е свършил, пък къща на два ката вдигнал". Ето защо прави без страх всякакви реконструкции по сградите. Все мисли, че точно на него белята няма да му се случи. Това, дето казват, че бил грижовен към дома си - ами знаете ли колко мръсни домове съм виждал. И още една характерна черта на българина - винаги се сеща да ,,гаси пожара" тогава, когато е станало твърде късно. Последните земетресения го показаха. То нещо може много време да не е станало, но в един момент става, нали така? Нищо, че Ганьо от всичко разбира - от футбол и жени, през търговия и правене на покриви, до международни отношения, а напоследък и ядрена физика.
При панелките пък най не е хубаво да се правят реконструкции и прекроявания, защото те не са предвидени за такива. Защото са строени в епоха, когато е имало много повече контрол върху всичко, и се е разчитало, че сградата ще остане в това си състояние. За жалост, останаха като наследство на демократурата, а нея пък си я знаем каква е...
1940 ==> 2010 | 1941 ==> 2011 | 1942 ==> 2012 | 1943 ==> 2013 | 1944 ==> 2014 | 1945 ==> 2015...
_________________
- МОИТЕ КОЛЕКЦИИ ==> РАДИОПРИЕМНИЦИ (клик!) | ТЕЛЕВИЗОРИ (клик!) | ГРАМОФОНИ (клик!) | БГ КОМПЮТРИ (клик!)
- ИЗТЕГЛИ БЕЗПЛАТНО СТАРОТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ==> (клик!)
_________________
! ==> КУПУВАМ ВСЯКАКВИ Б Ъ Л Г А Р С К И ТЕЛЕВИЗОРИ И РАДИА <== !
_________________
Антон К. Оруш - за връзка с мен:
e-mail: deltichko@abv.bg
Skype: respromcho
GSM: 0896 625 803
lat. 42° 41'; lon. 23° 18'
DIN, МС/ТС, 1942
1000 Sofia, Bulgaria
Аватар
Site Admin
Site Admin
 
Мнения: 3068
Регистриран на: Пон Дек 03, 2012 10:03 am
Местоположение: гр. Съндърланд, Царовището

Следваща

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта