Антон Оруш

За първи път в Интернет – българския комуникационен процесор ЕС 8371, представен от Sandacite.BG!

Комуникационен процесор ЕС 8371

Комуникационен процесор ЕС 8371

Разглеждайки една по една частите на най-големите български компютри – серията ЕС от 70-те и 80-те години – вече стигнахме и до комуникационните процесори. Затова седнете удобно, вземете нещо за хапване/пийване и вижте какво им е забележителното пък на тях.

Вероятно мислите, че свързаността в мрежа е характеристика преди всичко на персоналните компютри от последните 20 – 30 г., че огромните едностайни машини не са имали нещо такова… Само че нещата въобще не са така. Знаете ли, че първата българска компютърна мрежа влиза в редовна употреба още в средата на 70-те години? Тя се нарича ЕСТЕЛ, тия дни я разгледахме по-подробно ТУК и ТУК , комуникационни процесори като този сега са ѝ жизнено необходими, за да си върши работата – да свързва компютри и терминали за достъп до тях.

Досега в уебпространството можехме да видим само общи снимки на машинната зала с грамадния компютър ЕС, но благодарение на тази наша статия за първи път имаме в едър план цял комуникационен процесор, в случая ЕС 8371. По времето, за което говорим, тази част на компютъра е наричана ,,процесор за телеобработка“, а представяният днес от нас модел е сред най-използваните в изгражданите тогава мрежови конфигурации!  Този метален шкаф има габарити 1400 х 800 х 1600 мм (височина/широчина/дълбочина) и тежи над 140 кг. Тук шкафът е един, но могат да бъдат и два! Не е истина просто…

Процесорът е произвеждан в софийския Завод за изчислителна техника, днес до бул. Цариградско шосе. Сега ще разгледаме подробно какво има в шкафа, а ако в някой момент подробностите ви дойдат в повече, просто прескочете и продължете надолу. :) Ние просто искаме да сме подробни, защото досега нищо за този процесор не е публикувано у нас. Важно е да видим с какъв хардуер българите преди 40 години са си осигурявали компютърна мрежа!

Процесорът представлява програмируемо устройство, което се грижи за комуникацията между компютъра, служителските (операторските) терминали и други компютри, включени в мрежата. Архитектурата му включва няколко части, които са разделени на различни модули, за да се увеличи гъвкавостта на сглобяването на системата и нейното обслужване. Тези части в шкафа са главно управляващо утройство, команден панел, канален адаптер, различни линейни адаптери, комуникационни скенери, оперативна памет и бази за интерфейса. Вижте как са разпределени:

Комуникационен процесор ЕС 8371 - блокова схема

Комуникационен процесор ЕС 8371 – блокова схема

Ето и какво прави всяка една от тези части.

Централното управляващо устройство дешифрира и изпълнява различните инструкции и управлява паметта, скенерите и каналния адаптер.

Командния панел го виждате тук. От него можете да задавате запис напр. запис на информация в паметта и регистрите, а също така следите показващата се информация за работата на всички части, намерени грешки от самодиагностиката…

Комуникационен процесор ЕС 8371 - команден панел

Комуникационен процесор ЕС 8371 – команден панел

Оперативната памет се състои от модули. Основният е с обем 32 кб, а цялата памет може да се разширява най-много до 256. Един цикъл четене-запис отнема около 1000 наносекунди, а времето за достъп е около 400. Тя е доста умна, тази памет – по-точно в нея е записана програма, чийто алгоритъм може да коригира единична и да самоустанови двойна грешка. В нея е записан управляващият софтуер на процесора.

Каналният адаптер тук е от типа КА-1 и чрез него ЕС 8371 се включва към байт-мултиплексорния канал на големия компютър – неговия ,,шлюз“ за външни цифрови връзки.

Комуникационният скенер е от тип КС-1 и е отговорен за връзката между линейните адаптери и централното управляващо устройство. Скенерите предимно обслужват заявките, които постъпват от терминалите по комуникационните канали, и към този процесор може да се включат най-много четири скенера. Всеки поддържа обмен по асинхронни и синхронни полудуплексни линии със скорост от 50 до 4800 бода (англ. baud)

(Ако сте любознателни, да уточним също така, че специална управляваща програма контролира инициализацията на линията за всеки адаптер, дължината на символите, скоростта на приемането и предаването и неговия приоритет между това по останалите линии (ако са включени повече от една).)

Т.н. бази на интерфейса осигуряват интерфейса между скенерите и линейните адаптери (а също така стробирането – т.е. избирането, селектирането – на най-малките единици информация). Адаптерите присъединяват външните линии към базите на интерфейса. Към една база може да се включат до осем линейни адаптера от типа 1А, 1Д и 2А. Ако се чудите каква е разликата между тези модели адаптери, то тя е в броя на линиите, които управляват, и възможностите, които ви дават. 1Д управлява две старт-стопнии или синхронни линии със скорост на обмена до 9600 бода/сек. 1Е управлява две устройства за автоматично повикване по комутируеми канали. 2А пък може да управлява до две телеграфни линии и туйто. Има сведения за още един използван тук адаптер – 1В. Като умножим всичко по всичок, ще видим, че към една база на интерфейса могат да се включат най-много 16 линии.

Както операторските терминали, така и комуникационният процесор ЕС 8371 има няколко режима на работа – емулационен, управление на мрежа и частично емулационен:

  • емулационният се осъществява под управлението на програма и емулира в големия компютър един или няколко мултиплексора. Те могат да са ЕС 8401, ЕС 8402, ЕС 8403 или ЕС 8410. Ако помните, споменахме ги в статията за терминала ИЗОТ ЕС 7925.М1;
  • режимът на управление на мрежата се осъществява също чрез такава програма. Тя разширява функционалните възможности на ЕС 8371, като разтоварва централния процесор на големия компютър ЕС. Това прави, като освобождава метода за достъп (работещ в ЦП) от множество функции по управлението на мрежата. При този режим обаче трябва да сте инсталирали в комуникационния процесор памет поне 64 килобайта.
  • частичната емулация е нещо като комбиниран режим между двете едновременно. За него също е нужна мрежова управляваща програма и в такъв случай се емулират едновременно мултиплексор за предаване на данни, а същевременно и управление на мрежата.

В режим на емулация комуникационният процесор работи с известните операционни системи ДОС 2.2 и ОС 4.1, а също и с методите за достъп ВТАМ и ОТАМ, за които казахме повече ТУК. В режимите на управление на мрежата и на частична емулация  процесорът работи с операционните системи ДОС 3 и ОС 6.1 и метод за достъп ВТАМ.

Компютър ЕС 1035

Компютър ЕС 1035

Някъде тук в залата се спотайва и техният ЕС 8371…

Управляващите програми на ЕС 8371 също са разработени на модулен принцип, като модулите се подбират според конкретната конфигурация на мрежата за телеобработка и в какъв режим ще я използваме.

Процесорът е снабден от завода с комплект тестови програми, които дават възможност за правилно функциониране и работа не само на самия ЕС 8371, а и на свързаните с него модеми, линии за връзка и терминали – това е т.н. група програми ,,он-лайн“. Много от диагностичните функции могат да се изпълняват динамично, без да се нарушава нормалното действие на останалите части на контролера.

Разглежданият от нас процесор може да работи с 51 инструкции, а дължината на машинната дума може да е 16, 18 или 20 бита. Към него могат да се включат между 2 и 352 външни комуникационни линии с дуплексен или полудуплексен вид обмен и полудуплексен режим на работа (от тях дуплексните могат да са най-много 176). От информацията горе за адаптерите разбрахме, че линиите за връзка могат да са няколко вида: телефонни некомутируеми, комутируеми, телеграфни некомутируеми и комутируеми. Методът на предаване на данни пък е старт-стопов или синхронен. В интерес на истината, има и още подробности, които могат да се кажат, ама в такъв случай със сигурност няма да ни отворите вече, съвсем ще ви досадим…

След всичко това веротно ви е ясно, че ЕС 8371 харчи доста и затова използва трифазно напрежение 380 волта, потребявайки около 2 киловата мощност.

Комуникационният процесор ЕС 8371, също както много други български компютърни части, е широко изнасян, най-вече в бившия СССР.

А това е нещо, което също помага в междукопютърния обмен на данни…

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005 от 1974 г.

Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>