Антон Оруш

Радиоапарат Бралт – това е български радиоапарат отпреди Вторатасветовва.

Бралт е поредният гранд в българската радиопромишленост преди 1945 г. Фирмата е основана от Сава Алтимирски в Русе през 1936 г.

Повече за историята можете да научите от  текст на нашия колега PDM, публикував в темата му с връзка към нея по-долу.

Историята на фирма „Бралт” и нейния основател Сава Алтимирски е разказана от неговия син Емил Алтимирски пред Гергана Семерджиева и публикувана в Интернет. Сава Алтимирски е вторият син на семейство със седем деца. Излагам я тук с незначителни съкращения. Роден е през 1907 г. в Русе. За да преживее, фамилията се мести в Бяла. Първите години там са изключително трудни. Баща му умира след Балканската война от болести и рани, придобити на фронта. Майката на Сава постепенно продава всичко, за да нахрани децата си. Преди войната съпругът и е бил представител на “Сингер”. Останали са няколко шевни машини на склад, които вдовицата продава. Когато собствениците установяват липсата, дават ги на съд. На делото адвокатът на майката представя пред съда седемте гладни деца. Тогава “Сингер” оттеглят иска си и опрощават дължимата сума. Нещо повече, отпускат и еднократна помощ, за да си стъпи на краката. Междувременно Сава и по-големият му брат Петър започват работа в една тухларна още като деца. Собственикът е доста богат. Негов приятел вижда потенциала у двамата братя и им прави необикновено предложение – да им купи едно шаси от “Форд”. Те се съгласяват и с него започват да извозват хора от гарата до Бяла. След една година вече са се издължили напълно и имат не едно, а четири рейсчета за превозване на хора. Поддържат автобусен транспорт до Русе и Свищов. Същевременно Сава Алтимиров усвоява и фотография. Доста хора по това време заминават за Америка, за което са им необходими експресни снимки. Той усеща пазарната ниша и се специализира в тази насока. Автобусните линии също вървят добре. Братята събират достатъчно капитал, за да закупят в Русе една хубава сграда, която правят хотел. Сградата се намира до старата поща на Русе. В края на 1934 г., без да предупреди никого от семейството си, Сава Алтимирски заминава за Америка. Отива в Чикаго и се записва в професионалното училище “Коен”. Учи радио и телевизионна техника. Работи извънредно, за да се издържа. Завършва през 1937 г. със златен медал като абсолютен първенец на випуск от 1800 души. Веднага му предлагат работа от най-голямата тогава фирма за радиотехника RCA. Сава Алтимирски приема предложението с уговорката, че няма намерение да остава завинаги в Щатите, а ще работи само докато събере необходимите средства, за да се върне в родината си. И наистина, след десет месеца той се връща в родния Русе, вече дипломиран специалист. Отваря дюкян в центъра на града и започва да разработва собствени модели радиоапарати.
Сава Алтимирски си поставя амбициозната цел да развие цяла индустрия. Първоначално започва да произвежда различни модели, както сам ги нарича “за бедни и за богати”. Големият му удар са радиоапарати специално за селата. По това време почти всички села в страната са без електричество. Той разработва батерийни апарати. Новото, което прави е, че замества сложната дотогава батерия с опростен модел, който има само едно напрежение от 120 волта. Това е много удобно, защото хората от селата не са затруднени при ползването на радиоапаратите си. “Селското” радио на Сава Алтимирски става номер едно по продажби в страната за периода 1938-1939 г. Той практически остава без конкуренция. Радиоапаратите се казват “Бралт” /съкращение от братя Алтимирски/. Сава Алтимирски разработва още модели и развива производство от 5000 апарата годишно /струва ми се доста преувеличена цифра/, което е невиждано дотогава за България. Наема голяма къща и започва серийно производство на такава техника в България. Тъй като са по-евтини, “Бралт” са предпочитани. Като кумира си Форд, който иска да постави света на четири колела, амбицията на Сава е: „Аз искам да поставя радиоапарат в дома на всеки българин.” Синовете му още пазят грижливо изработен надпис, който е стоял на видно място в дюкяна на Сава. “Страна без собствена индустрия е колония”, гласи той. Показателен е фактът, че Сава Алтимирски е бил в първата десетка на най-надеждните хора, на които Народната банка в Русе е била готова по всяко време да отпусне неограничен кредит. В есента на 1939 г. директорът на русенския клон на Народна банка кани радиоспециалиста на среща и му предлага да му отпусне кредит, за да се подготвите за трудностите на започващата война. Сава приема предложението и прави огромна доставка на резервни части и материали за радиотехника от Германия и Италия. Директорът на банката предоставя на Сава Алтимирски безвъзмездно последния етаж от своята сграда, където да се съхранява доставката. Благодарение на тази прозорливост, през цялото време на Втората световна война Сава Алтимирски не престава да развива своята индустрия.
Радиоапаратите “Бралт” остават една от най-добрата техника на пазара по време на цялата война. Сава Алтимирски най-после намира време да се ожени. Жена му Елена му ражда двама синове – Веселин и Емил. Към края на войната семейството е със стабилно финансово състояние и нещата изглеждат добре. Но идва Девети септември и обръща живота наопаки. Новата власт национализират всичко, което Сава е успял да съгради. Семейството му се мести в Търново и започва всичко от нулата. Тъй като Сава не желае да влезе в държавния сектор, единственото, което му позволяват да прави, са радиопоправки. Работи за жълти стотинки. Принуждава се да обикаля селата вечер, за да ремонтира своите модели. За семейството му настават тежки дни. Местят се от град на град, докато най-сетне се установяват в София. И досега по-старите софиянци помнят работилницата на Савата, защото, особено след 1980 г., тя е била единствената, където са се ремонтирали лампови радиоапарати. Въпреки всичко, той продължава да работи до последно. Не спира да изучава новите неща в радио-телевизионната техника. Синът му Емил разказва, че и на 70 години той е научил всичко за транзисторите и УКВ апаратите, на 80 години е изучил цветната телевизия. До последно е разработвал най-различни устройства за поправка. На 93 години Сава най-после решава да спре активна работа и година и половина по-късно, през февруари 2002 г. майсторът умира.

От  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249

А що се отнася до снимки на техни експонати – заповядайте Бралт с 4 потенциометъра:

Снимки на други модели на Бралт можете да разгледате в специалната ни тема във форума – http://www.сандъците.net/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

One Comment

  1. инж.Божидар Щерев
    инж.Божидар ЩеревОтговор
    01.12.2014 at 2:52

    Браво за статията!
    Познавах бай Славе Алтимирски и неговата работилничка близо до църквата „Св.Георги“ !
    Изключителен Човек и ерудит!

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url