България, СИВ и електрониката І част

България, СИВ и електрониката І част
5 | 4862
Антон Оруш

България, СИВ и електрониката е заглавието на две последователни статии в Сандъците – Sandacite,

България, СИВ и електрониката І част

България, СИВ и електрониката І част

в които ще се опитаме да осветлим картината на износа и международното сътрудничество между България и останалите страни-членове на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), по-точно през периода 1986-1990 г.

Както знаем, България е сред страните-основатели на СИВ, учреден на Московската конференция през 5-8 януари 1948 г. Малко по-късно България се специализира в производството (и съответно износа) на електронноизчислителна техника, която изнася за другите страни-членове, а в замяна получава друга приоритетно развита от тях продукция. Това презгранично сътрудничество се развива особено бурно през 70-те и 80-те години, когато България захранва с електронноизчислителна техника целия Източен блок, а произвежданите изделия са хардуерно и софтуерно съвместими с произвежданите и от други страни изделия (поради възприетата през 1969 г. т.н. Единна система от ЕИМ).

И така, нека дадем думата на статията от книгата ,,НРБ в отрасловата интеграция на страните-членки на СИВ“ с автор Атанас Ганев и издадена от БАН през 1990 г. Той ще ни даде интересна информация не само за това какво се е случило, но и за това какво е трябвало да се случи.

,,Електронизацията, автоматизацията и роботизацията са стратегически цели в развитието на икономиката на България и на останалите страни — членки на СИВ. Тази политика намери конкретен израз п в определените от Комитета за научно-технически прогрес приоритетни направления.

Електронизацията на народното стопанство е първото по значение при­оритетно направление, което е свързано пряко с всестранното развитие и прогреса на електронната и електротехническата промишленост в страни­те — членки на СИВ. От резултатите и успешното решаване на въпросите по разработването, внедряването и производството на необходимите за елек­тронизацията на народното стопанство технически средства до голяма сте­пен зависи и успешната реализация на останалите приоритетни направления. Без електронна, електронноизчислителна, интегрална и микропроцесорна техника, без създаването и развитието на съвременни електротехнически изделия и нови средства за предаване на информацията, е немислима ком­плексната автоматизация на производството, гъвкавите автоматизирани производствени системи и роботизацията. Немислимо е създаването и ефек­тивното функциониране на средствата за развитието на атомната енергети­ка, а така също и прецизният контрол и анализ на техниката и технологията по създаването на нови материали и технологии за тяхното производство и обработка, по създаването и развитието на биотехнологиите.

Междуотрасловият характер на продукцията, обекг на първото приори­тетно направление, обуславя комплексния подход при осъществяването на задачите за електронизацията на отделните народни стопанства. За маща­бите и практическата насоченост на работата, която осигурява всички сфери на производството и обществения живот с най-съвременни технически средства, свидетелствува фактът, че до 1990 г. предстои да се осъществят над 700 мероприятия, от които около 600 завършващи с внедряване в произ­водството.

От направлението електронизация вече са получени съществни резул­тати. Разработени, съгласувани и подписани са програми за сътрудниче­ство и генерални спогодби. Изясняват се потребностите и производствени­те възможности на отделните страни, които са в основата на подписаните договори за многостранна специализация и коопериране в разработването и производството на необходимите за народното стопанство технически сред­ства. Към края на 1986 г. от страните членки са подписани 32 спогодби и договора, 11 протокола за допълнение и уточняване на вече действуващи и около 40 контракта. В тях са залегнали най-важните задачи на сътруд­ничеството в областта на електронизацията, чиято цел е създазането на съвременни средства на електронноизчислителната техника (ЕИТ) и особено на минн- и микро-EИT, на персонални компютри с надеждно програмно осигуряване. Обект на спогодбите и договорите е и създаването на Единни системи — на средствата на комутационната техника (ЕС СКТ) – на средст­вата за цифрово предаване на информацията (ЕС СЦПИ) и на светопроводящите средства за предаваье на информацията (ЕС ССПИ), а така също и на фундамента, катализатора на НТП в електрониката, елементната ба­за — създаването на Единна унифицирана база на изделията на електрон­ната техника (ЕУБ ИЕТ). на микроелектронната, интегралната и процесор­ната техника.

България СИВ Balgariya SIV

България СИВ Balgariya SIV

Решаването от страните —членки на СИВ, на проблема за елементната база, за нейното перспективно развитие и равнище по същество е решава­не на изграждането на всички останали съвременни средства на електрон­ната и електронноизчислителната техника. В единната унифицирана номен­клатура на изделията са включени над хиляда вида, от които само инте­гралните схеми са 545[1] [2]. В рамките на спогодбата по микроелектроника са разработени и внедрени над 200 типа големи и свръх големи интегрални схеми, а до 1990 г. се предвижда създаването на още 160, включително 16- и 32-битови микропроцесорни, запомнящи устройства, програмируеми логически матрици и др.

През 1986—1990 г. значително нараства както обхватът на специали­зираната продукция, така и равнището на концентрацията на производ­ството спрямо нредшествуващата петилетка. Броят на произвежданите в страните членки интегрални микросхеми и полупроводникови прибори ще нарасне с 35% спрямо равнището на 1981—1985 г., като делът на изде­лията, произвеждани върху интеграционна основа — от 45% на 78%, а на изделията, от които са заинтересовани четири и повече страна— от 22 % на 55 %[3]. С реализацията на Генералната спогодба за Единната унифицирана база на изделията на електронната техника обемът на взаимните доставки между страните —членки на CИB, през 1986—1990 г. ще нарасне около два пъти в сравнение с предшествуващата петилетка, а на изделията на микро­електрониката почти три пъти.

От първостепенно значение за успешното осъществяване на направ­ление електронизация е ускоряването на разработката и на производство­то на съвременни електронноизчислителни машини (ЕИМ). Страните членки все още изостават от развитите капиталистически страни по изчис­лителна техника на 1000 жители и особено но битови и персонални микро­компютри. независимо че по технически възможности произвежданите ЕИМ Еече почти не отстъпват на съответните аналози. В СССР са разработени специални процесори, с помощта на които с мини-ЕИМ е постигната произ­водителността на суперкомпютър при много по-ниски, разходи. Моделирани са схеми с обем до 1 млн. елемента с производителност 1 млрд. операции в секунда. Това повишава 1,5 пъти аналогичния показател на американските машини[4]. Необходимо е да се постигне, от една страна, съществено нараст­ване обемите на произвежданата ЕИТ, а от друга, да се издигне нейното технико-икономическо равнище и качество.

Обемът на взаимните доставки само на средствата на изчислителната техника ще е около 25 млрд. рубли за 1986—1990 г. В хода на сътрудни­чеството са създадени и усвоени от промишлеността на страните — членки на СИВ, над 500 съвременни технически и програмни средства от Единната система на електронноизчислителните машини — големи ЕИМ, мини- и микро-ЕИМ, редица персонални ЕИМ. Разработва се и концепция за създа­ване на суперголеми ЕИМ, предназначени за решаване на особено сложни задачи в областта на науката, техниката и управлението. Определени са и сроковете за производството на електронноизчислителни машини и комплек­си с производителност до 1 млрд. операции в секунда, мини-ЕИМ с произ­водителност 5 млн. операции в секунда. Ще се разработват повече от 40 раз­лични вида персонални микрокомпютри, като някои от техните основни модули са в редовно производство от 1987 г.

Към разработването и произвдството на съвременните средства на ЕИТ и микроелектрониката страните —членки на СИВ, подхождат с ясното съзнание, че успехите и прогресът са свързани тясно с равнището на тех­нологичното оборудване, с качеството и чистотата на необходимите мате­риали. Това определя и политиката в тази насока — развитие и органично обединяване на елементите от системата технология — оборудване —мате­риали. В съвременните условия срокът на моралното остаряване на оборуд­ването в чистата електроника вече е 2—3 години, а цената на новите произ­водства непрекъснато расте. Една линия за производство на интегрални микросхеми в средата на 60-те години струва 0,5 млн. долара, в началото на 70-те години вече е около 2 млн. долара и дава продукция за 20 млн. до­лара, а в края на 70-те години стойността нараства на 10 млн. долара с обем на продукцията — 30 млн. долара. Аналогичен комплект оборудване сега струва 30 млн. долара с тенденция към 1990 г. да достигне 50 млн.8В също­то време стойността на логическите елементи за ЕИМ се снижава всяка годи­на с 25 %, а на паметта — до 40 %. Концентрирането на усилията на страни­те —членки на СИВ, в тази насока доведе до съществени резултати. От институтите и обединенията на страните в решаването на проблема за елек­тронизацията се създадоха 52 типа специално технологично оборудване за производство на изделия на изчислителна техника.

България СИВ Balgariya SIV

България СИВ Balgariya SIV

Нарастването на мащабите на производството на съвременна електрон­на и електронноизчислителна техника (ЕИТ) и на необходимото специално технологично оборудване и материали е само едната страна на проблема за електронизацията, с което ще се постигне по-висока степен на насищане на промишлеността, управлението, на отделните работни места и бита с необ­ходимата ЕИТ. Голямо внимание се обръща и на ефективното приложение и използуване на ЕИТ, без която е безпредметен количественият растеж.

Едно от най-важните направления е създаването на програмни средства за автоматизация на управлението на икономически и производствени систе­ми, на програмирането и обучението на кадри. В тази област на сътрудни­чеството вземат участие над 140 организации от България, УНР, ГДР, Куба, ПНР. СРР, СССР и ЧССР. За изтеклия период са изпълнени около 160 науч­но-методически работи и са разработени около 240 пакета приложни про­грами (ППП) с голям икономически ефект за съответните стопанства9.

В ЧССР например цената на един кг машиностроителна продукция с общо назна­чение е между 30 и 150 крони, докато цената на един кг на произвежданото в концерна „ТЕСЛА ЕЛСТРОЙ“ специално технологично оборудване достига в зависимост от типа до 1600—20 000 крони. .

Разработеният от България ППП за изчисляване на зъбни предавки е дал икономия от 100 хил.. рубли след приложението му в 5 съветски предприятия, а ППП „Сетор“, дело на съветски програмисти, се прилага в 20 български организации.

С развитието на мрежата на ЕИТ и с разширяването на сферите на при­ложението й, скоростта и обемът на обработката на социалната информация нараства много, но това влиза в противоречие с възможностите на съще­ствуващите сега средства за предаване на информацията. Системите, които са изградени преимуществено върху принципа на кабелните връзки, не могат да поемат обширния поток от информация и да осигурят необходимо­то съответствие между скоростта на обработката и нейното предаване. За­това в неразривна връзка с въпросите за количествения и качествения рас­теж на ЕИТ. Комплексната програма за научно-техническия прогрес поста­вя п задачата за всестранно развитие на съобщителната техника, на сред­ствата за предаване на информацията и за привеждането им в съответствие с новите изисквания.

Успешното развитие и равнището на микроелектрониката в страните — членки на СИВ, както и широкото навтизане на лазерната техника, опре­делиха основните насоки на сътрудничеството. Микроелектрониката позво­ли да се премине от аналогови към цифрови високоскоростни системи за обработка и предаване на информацията, а лазерната техника — към създа­ване на оптични системи и средства на съобщителната техника[5]. За осъще­ствяването в практиката на тези направления са подчинени и подписаните междуправителствени спогодби за многостранно сътрудничество между страните — членки на СИВ. Разработването и уточняването на подробни програми за създаване, изпитания и производство на различни системи, оборудване, модули и елементи върху основата на специализацията и коопе­рирането ма производството вече приключи. Ще бъде създадено необходимо­то комплексно оборудване от ЕС СЦПИ, което ще се експериментира на определен район от територията на СССР, като се предполага, че към 1990 г. средногодишният прираст на взаимните доставки между страните — член­ки на СИВ, ще достигне 25—30 процента[6]. С внедряването на единни състеми на средствата на комутационната техника и за цифрово предаване информаци­ята (в т. ч. по оптичен и космнчен път) ще бъде създадена и взаимосвързана автоматизирана комплексна система за свръзка на страните членки за предаване на всякаква информация, вкл. и пряк обмен на информация меж­ду електронноизчислителните машини и центровете в отделните страни.

България СИВ Balgariya SIV

България СИВ Balgariya SIV

От първостепенно значение както за разработването на КП НТП, така и за постигнатите в кратък срок след нейното приемане успехи в осъществя­ването на електронизацията е натрупаният организационен и практически опит. Ог значение са и равнището на НТП, и нарасналият икономически потенциал на отделните страни, а така също и разделението на труда между страните —членки на СИВ, върху основата на специализацията и коопе­рирането, координирано от Постоянната комисия по радиотехническа и електронна промишленост и Междуправителствената комисия по изчисли­телна техника.

От приемането на първите препоръки за специализация и коопериране на производството от Постоянната комисия по радиотехническа и електрон­на промишленост има повече от 20 години. Техният брой от 1965 г. до при­стъпването към оформянето им във вид на многостранни спогодби, подписвани от заинтересуваните страни, е 486. През този период България пое задълже­нието да организира самостоятелно или едновременно с други страни про­изводството на около 80 вида[7] радиоизмервателни прибори и устройства, електронни елементи — преди всичко гасивни (кондензатори, резистори, транзистори), радиолокационнн станции и др. Но приетите препоръки ус­тановиха, от една страна, фактически установените външнотърговски връз­ки между страните членки на СИВ, в т ч. и на България, а от друга, в преобладаващата си част засягаха продукцията на радиотехническата промиш­леност. В резултат на това до 1971 г. относителният дял на специализирана­та продукция не превиши 0,6 процента в износа и 1,2 % във вноса[8] [9]. В следващите години сътрудничеството и разделението на труда се развиваше върху осно­вата на 14 многостранни спогодби за специализация н коопериране на про­изводството. Важна крачка напред бе и разработването през 1977—1978 г на Дългосрочни програми за специализация и коопериране по съгласувана номенклатура, които впоследствие бяха обединени в Единна дългосрочна, програма за специализация и коопериране обхваща 2801 позиции, раз­четена до 1985 г., а по някои изделия и до 1990 г. Това доведе до качестве­ния прелом през 1981 —1985 г.. в който период специализацията и коопе­рирането на производството обхванаха как то продукцията на радиотехни­ческата, така н на електронната промишленост. В рамките на осъществе­ното разделение ка труда през този период България затвърди редица свои про­изводства и в същото време пое за специализация нови съвременни видове изделия: съвременни автоматични телефонни централи, уплътнителна апа­ратура, радио-и телевизионни прибори и устройства, електронни компо­ненти, полупроводникови прибори, интегрални микросхеми и други.

За периода 1986—1990 г. общият брой на специализираш те изделия ще нарасне със 17 % спрямо осмата петилетка, като в областта на радиотехническата промишленост с 8 %, а в електронната с 25 %. От спогодбите за специализация и коопериране отпаднаха повече от половината изделия пора­ди несъответствието им със съвременните изисквания за качество и технико-икономическо равнище[10]. На тяхно място са включени нови, конто ще определят НТП в близките години. Основното внимание сега е насочено към тези видове производства, които в най-голяма степен ще съдействат за осъществяването на електронизацията.

България СИВ Balgariya SIV

България СИВ Balgariya SIV

Необходимостта от разработване на единна концепция за съз щването, производството и приложението на ЕИТ в народните стопанства на страни­те—членки на СИВ, доведе до създаването на междуправителствена коми­сия по изчислителна техника през 1969 г. Дотогава в общността се произ­веждаха около 30 различни, несъвместими помежду си ЕИМ, което пречеше- за развитието на интеграционните процеси в тази област с всички отрица­телни последствия: невъзможност за организирането на ефективно разде­ление на труда, а оттук и за постигането на оптимални по размер произ­водствени мощности и предприятия в отделните страни, невъзможност за създаването и прилагането на единно програмно осигуряване, на приложни програми и не на последно място — невъзможност за ефективно протн – водействие срещу империалистическите държави които с цел да забавят развитието на ЕИТ в социалистическите страни, бяха я включили в списъка ка забранените за износ стратегически стоки.

За 10 години с общите усилия на страните —членки на СИВ, и с кон­кретното сътрудничество на повече от 100 национални научноизследовател­ски института, конструкторски бюра и завода, се създадоха 15 типа ЕИМ от Единната система „Ряд“, 4 типа мини-ЕИМ и около 300 други средства на изчислителната техника. Общият обем на производството нарасна повече от 6 пъти, а взаимните доставки 18 пъти, като достигнаха 9 млрд. рубли за 1976—1980 г. В рамките на Единната система България се насочи към про­изводство на едни от най-важните компоненти и устройства на ЕИМ: запом­нящи устройства на магнитни ленти и дискове, сменни дискови пакети, определени системи ЕИМ и централни процесори, системи за телеобработка на данни и други видове периферийни устройства. От изключително зна­чение за по-нататъшното развитие на ЕИТ както в България, така и в страните— членки на СИВ, като цяло, е и подписаната през 1982 г. Спогодба за мно­гостранна специализация и коопериране в разработването и производство­то на изделия на мнкроелектронната елементна база. специално техноло­гично оборудване и особено чисти материали за микроелектрониката. За кратък срок след нейното подписване се разработиха около 650 типа големи и свръхголемн интегрални схеми, в т. ч. 4,8 и 16-разредни микропроцесора, запомнящи устройства с капацитет 4, 16 и 64 Кбита, еднокристални 8 и 16-разредни микро-ЕИМ и други1.

Постигнатите успехи в осъществяването на голяма част от предвидени­те мероприятия по направлението електронизация е красноречиво дока­зателство -а единството във възгледите и целите на страните — членки на СИВ, за бъдещето на общността. Получените резултати щяха да са още по- големи, ако бяха преодолени някои от съществуващите недостатъци, свър­зани с цялостния механизъм на сътрудничеството и интеграцията и с уча­стието на отделните страни, ако по-открито и решително бяха поставени и решени върху съвместна основа редица от възникващите проблеми. Все още обект на разработените и подписани програми, а впоследствие и на спо­годбите и договорите за специализация и коопериране, е преимуществено раоработване на новата техника и технологии, параметрите и равнището на изделията, обемите на взаимните доставки. Недостатъчно внимание се об­ръща на наличието и мащабите на съществуващите производствени мощ­ности в специализиращите се страни. Въпросът е за развитието на произ­водствените мощности в страните членки като цяло, за съответствието им на необходимите мащаби на производството. Оттук възниква понякога несъответствието между потребностите от дадена продукция и мащабите на нейното производство.

България СИВ Balgariya SIV

България СИВ Balgariya SIV

Съществено влияние за несъответствието между потребностите и про­изводствените възможности има наследеният стремеж на страните да запа­зят определен периметър — поемане на задължение за специализация без да има необходимите производствени мощности за това. Понякога съще­ствува и обратната тенденция —дадена страна да се води каго единствен производител на определен вид продукция, а в същото време да не са заяве­ни и съответно оформени в договорите конкретни обеми за доставки в оста­налите страни. Слабост е и фактът, че последните се формират преимуществе­но след съгласуването и подписването на конкретните договори, а не пред­варително.

Независимо от приетите мерки за съответствие на подлежащата за спе­циализация продукция на съвременните изисквания по отношение на ка­чество и технико-икономическо равнище, все още в договорите се включват [11] и изделия, които не отговарят на условията. Причините тук са няколко. Понякога цените не стимулират както производителите, така и потребите­лите. В редица случаи самата промишленост не е подготвена за прилагането на конкретното ново изделие, което също така принуждава да се включват в номенклатурата по-стари изделия. За това съдействуват и недостатъците в стандартизацията в рамките на СИВ. При съществуващия подход да се разработват все още от момента на организирането на серийното производ­ство на продукцията и даже от началото на доставките те загубват основ­ното си поедназначение на стимулатор и утвърждават на практика достиг­натото равнище.

От разработваната предварително номенклатура на изделията незна­чителна част намира отражение в спогодбите и договорите за многостранна специализация и коопериране на производството. Както за 1981—1985 г., така и до 1990 г. е ярко изразена тенденцията на повишаване степента на концентрация на специализираното производство по многостранните спо­годби и договори. Тя е близка до желаната, т, е. в производството на кон­кретни изделия да се специализира преимуществено само една страна. Въ­преки че в спогодбите и договорите участвуват почти всички, средният брой на страните, конкретно заинтересовани от определени позиции спе­циализация за 1986—1990 г., не е повече от 4. Следователно избраната но­менклатура за специализация не отговаря на потребностите на всички стра­ни, след като показателят не отразява броя на участвуващите — за 1981 — 1985 г. той е 3,6 страни.

България СИВ Balgariya SIV

България СИВ Balgariya SIV

Независимо от провежданата единна политика в прилагането и ефектив­ното използуване на ЕИТ опитът и действуващата практика показват че в тази насока има големи и неизползувани още резерви. Взаимният обмен на програмни средства е незначителен в сравнение с общите и съществуващите в отделните страни потребности, а в стойностно изражение те еа незначите­лен дял от общия обем на стокообмена с ЕИТ и имат случаен, а не целеви, планов характер. Трудностите са свързани както с отсъствието на иконо­мически механизъм, който да стимулира обмена, така и с отсъствието на опит, а донякъде и с подценяването на въпроса. Не се осъществява и пла­нов обмен на информация за съществуващите в отделните страни програмни продукти, което води до изразходване на ненужни средства, труд и време от отделните страни за тяхното самостоятелно създаване. В рамките на СИВ е създаден централизиран фонд, но той все още е по-беден в сравнение със съществуващия в някои от страните — членки на СИВ. Много от водещите фирми в развитите капиталистически страни изразходват значително по­вече средства за програмно осигуряване, отколкото за ЕИТ. Съотношението между разходите за програмно осигуряване в тях и общите разходи по про­изводството и внедряването на ЕИТ е 9:1. Това е достатъчно красноречив показател за същността и значението на програмното осигуряване в съвкуп­ността от средствата за обработка на информацията посредством ЕИТ.

Въпросът за единното програмно осигуряване е пряко свързан и с проб­лема за съвместимостта на произвежданите средства на ЕИТ. Независимо от провежданата единна политика е необходимо да се постигне пълна, а не максимална съвместимост, както се предвижда. Тези два момента са един­ствената основа за създаването на действително нова инфраструктура на страните от общността, а именно на взаимосвързана автоматизирана инфор­мационна система, която да се опира върху принципите и техническите възможности на ЕИТ.

[1]  Икон. живот, № 91, 25 февр. 1987.

[2]  Зконсмическое сотрудничество стран — членов СЗВ, 1987, Л“ 1 , с. 42.

[3]  Септемврийско слово, (Михайловград), Ms 42, 6 дек. 1986.

! ИКО, 1986, № 11, с. 71.

[5]   Приложението на тази техника води и до огромна икономия на сурсвни и мате* риали. Металически кабел, по който се предава информация със скорост 560 Мбит в се­кунда тежи 4500 т, докато съответният светопроводящ — 100—150 т. Един кг стъкло в произвежданите в ЧССР светопроводящи кабели заменя около 16 т мед, при това масата на I кг стъклено влакно е около 8 гр. Вж. Зкономика зарубежной злектропромншлеп- ности. — Злектротехника, 1985, № 7 (19), с. 9.

[6]    Зкономическое сотрудничество стран — членов СЗВ, 1987, As 1, с. 46.

[7]    НРБ в социалистическата интеграция: структурна политика С. 1981, с 140,.

[8]    Б о р о х, Н В. и др. Производственное сотрудничество стран CSB М., 1982,

с. 42.

[9]    Пак там, с 43.

[10]  Зконочическое сотрудничество стран — членов СЕ)В, 1986, № 4, с. 60.

[11]  Зкономическое сотрудничество стран — членов С9В, 1984, № 11, с. 16.


Sandacite
Sandacite

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url