Българска електрическа кафеварка на 62 години!

Антон Оруш

Електриче­ска кафеварка от 1956 в Сандъците – Sandacite!

Българска електрическа кафеварка

Българска електрическа кафеварка

Поредният непознат (или поне забравен) български уред, който ще Ви покажем в нашия сайт, е ел. джезвенце! Става дума за устройство, специално проектирано да си прави човек кафе… като тия сега по магазините, обаче наше, българско, и на 60+ години. Вероятно е първата българска електрическа кафеварка.

Тази джаджа е предназначена за варене на кафе, чай, мляко, детски каши и за загряване на малки количества вода. Вместимостта й е 0,3 л течност, която за около 10 минути получава температура около 100 гр. Целзий и достига врящо състояние.

Работното напрежение на уредчето е 150 или 220 волта (произвеждала се е в два варианта). Тук е моментът да споменем и нещо любопитно – според албумната книга наръчник с бяла техника ,,В помощ на домакинята“ от 1959 г. същата тази кафеварка се е изработвала и във вариант с работно напрежение 120 волта! (Странна работа, или поне ние не знаем защо.) Тежи 0,4 кг. Отговаря на БДС-та, издадени през 1954 г. Произвеждана е в Еппром Варна (тогава – Фабрика за електронагревателни уреди).

Електриче­ската кафеварка се токозахранва с отделен подвижен шнур, който пък се свързва към нея чрез щекер.

Преди да заработите с нея, нека Ви кажем нещо важно – кафеварка без течност не трябва да се включва в мрежата, защото нагревателят й бързо ще изгори! Това е така, защото, когато нагревателят започне да се загрява и около него липсва консуматор на топлината му, неговата температура ще се повиши до такава степен, която ще предизвика прегряване на нажежената нагревателна спирала, разрушаване или най-малкото сериозна повреда на изолацията и т.н. Това е същият принцип, който е валиден и при днешните електрокани. (Също така, разбира се, е логично, че изключването от ел. мрежата трябва да се прави, задължително преди течността от съсъда да е излята!)

След ползване, ако кафеварката е замърсена с  нещо (мазнини напр.), тя трябва да се почисти с топла вода и сапун или специални препарати за почистване на алуминиеви съдове. Средства, като сода, пепел и др., не бива да се употребяват, тъй като разяждат алуминия.

ВНИМАНИЕ! При миене на кафеварката никога не я обливайте или потапяйте във вода – това ще повреди нагревателя й!

Водата в различните райони на България е с различни характеристики. В случай, че във Вашия район тя е ,,твърда“, с течение на времето на дъното на кафеварката ще се отдели слой котлен камък. С надебеляването си той ще започне да пречи на топлоотделянето от дъното към водата и затова се налага от време на време котленият камък да се отстранява. За да го направите, постъпете така: загрейте в уредчето вода, налейте малко оцет или пък поставете ябълкови кори да поврат известно време. При този процес котленият камък  ще омекне и лесно може да се изтрие от дъното на кафеварката.

Малко за анатомията на кафеварката. Устройството на джаджата е подобно на елек­трическата кана, която разгледахме наскоро в друга наша публикация. Към долната част на тялото е закрепена чрез развалцована основа. Тези детайли са направени от алуминиева ламарина.

Нагревателният елемент е познатата кръгла шамотна плоча с впресована в нея спирала с мощност 250 вата. Изводите й завърш­ват на двущифтова съединителна кутия. Плочата е притисната към дъното на тялото с винт, навиващ се в продълговата желязна скоба, която пък се подпира в периферията на основата. Тя се закрива от кръгло бронзирано дъно, закрепено на винта посредством гайка. На дъното са заварени три малки крачета. В горната част на тялото е занитена излята алуминиева дръжка, в която при отливането е заложена една шпилка с лява резба. В нея се навива чрез въртене наляво бакелитов удължител, служещ за хващане на кафениче го. Лявата резба на горните детайли е направена с цел при изливане на съдържанието да не се развива удължителят.

Повредите на уредчето пък се състоят в прегаряне на нагревател­ния елемент, който не може да се поправи. Заменя­нето с нов става по следния начин: снемаме дъното, като оставяме прикрепящата го гайка; развиваме малко с отвертка притискащия винт, с което скобата се разхлабва; завъртваме последната така, че краи­щата й да съвпаднат с прорезите върху периферията на основата, и я изваждаме; след това освобождаваме изводите на дефектния нагревател я на негово място поставяме нов. Сглобяването става по обратния ред. За да се осигури добро топлопредаване и дълъг живот на нагревателния елемент, той трябва плътно да прилепне към дъното на тялото.

А ето и нещо друго интересно от нашата вече почти обзаведена 50-арска кухня:

1957 – първият български тостер

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url