Антон Оруш

Научете много за българската компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 в Sandacite.BG!

Българска компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1

Българска компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1

Отново сме тук със статия за една от любимите ни теми – първата българска компютърна мрежа в историята. Вчера наш приятел ни пита за това. За да не повтаряме излишно вече казани неща, ви препоръчваме да хвърлите едно око на ТАЗИ и ТАЗИ статия, за да продължим сега напред.

Развитието на ЕСТЕЛ преминава пез няколко версии от средата на 70-те г. нататък – ЕСТЕЛ 1, 2, 4.1, 4.2… Днес ще се спрем на една версия, актуална към началото на 80-те г. – 4.1. Тя може да се изгради както между мейнфрейм (серия ЕС), така и миникомпютри (серия СМ), проектирани и произвеждани в тогавашна България. Когато мрежата се конфигурира, главното звено на управлението  ѝ става именно компютър.

Множество потребители получават достъп до работа с големия компютър. За тази цел им трябва терминал с наличие (поне) на клавиатура и монитор, а пред него телефонен модем – напр. показаният неотдавна от нас ИЗОТ ЕС 8005 или ИЗОТ ЕС 8371. За да стане работата, модемът се включва към мултиплексния канал на компютъра и така машината може да управлява включените към нея линии за връзка, като при това е достатъчно умна, за да запази отделев адрес на подканал за всяка такава линия.

Техническите характеристики на ЕСТЕЛ 4.1 предвиждат максимум 225 такива управляеми телекомуникационни канала (при полудуплексен режим на обмен на данни). Скоростта на обмена, в зависимост от използвания модем, може да бъде 50, 100, 200, 300, 600, 1200, 2400, 4800 или 9600 бода (англ. baud). Поначало с всеки следващ модел модем тя нараства два пъти – ако при ИЗОТ ЕС 8001 от 1974 г. е максимум 200 бода, то при ИЗОТ ЕС 8015.01 (1981) вечее повишена на 4800 бода/сек. Може да работи при няколко различни режими и кодове на обмен.

Ето я схемата на ЕСТЕЛ 4.1 – сложничка изглежда, ама дано я разберете, зер сте по-умни от нас… На руски е, защото е от рекламен албум на ЗЗУ Велико Търново за бившия СССР:

Българска компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 - схема

Българска компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 – схема

Има и принтери, както виждате, за да можете да разпечатвате получените файлове.

За да може ЕСТЕЛ 4.1 да разгърне пълните си възможности, трябва да обзаведем една максимално пълна нейна конфигурация, което означава:

  • телекомуникационен процесор (за т.н. телеобработка) ЕС 8371;
  • терминали – някой измежду ИЗОТ ЕС 8501 М, ЕС 8571, СМ 1604 (на първата снимка), СМ 1605.М1, ИЗОТ 7925, работещи в старт-стопен режим;
  • многопултова система за работа с данни на магнитна лента ЕС 9003;
  • т.н. линейни преобразуватели на сигнали – асинхронни и синхронни модели, преобразуватели от телеграфен тип и т.н.;
  • шкаф за линейна апаратура ИЗОТ 0402, в който да сложите горните устройства – те нямат собствена кути понеже, а са предназначени за вграждане;
  • спомагателна апаратура, за да може при проблем адекватно да ви се помогне – всякаква тестова апаратура, програматори, анализатори, симулатори, измерители на телекомуникационните канали и прочие джаджоля;

А сега да поговорим и за софтуера!

ЕСТЕЛ 4.1 може да работи с операционните системи ОС и ДОС. Безусловно необходимият софтуер за мрежата включва:

  • базов телекомуникационен метод за достъп – ВТАМ/DOS и ВТАМ/OS;
  • телекомуникационен метод тип QTAM (Queued Telecommunications Access Method) – с т.н. в програмирането опашка;
  • телекомуникационен метод за достъп ТСАМ/OS;
  • управляващите програми на модела  – напр. ЕС8371;
  • управляваща програма за мрежата;
  • емулационна програма – при емулационен режим на работа, при който се емулират мултиплексори от серията ЕС 840х (х – 1, 2, 3, 4, 10);

Има и приложни програми, към които спадат:

  • система за управление на потребителската информация – СУИП;
  • въвеждането на задачи и въпроси от разстояние – ВЗОР/ОС;
  • диалогово отдалечено въвеждане на задачи и въпроси – ДУВЗ;
  • диалогова терминална система ДТС/ДОС;
  • и накрая програма за текстообработка – ТЕКСТ/ДОС – защото текстът е най-често използваният формат за информация по онова време

Даа… Това е била компютърната мрежа на България преди четиридесетина години. Направо е страхотно какво удобство на работа са имали хората още тогава – във време, което обикновено смятаме за зора в развитието на компютрите.

А ние взехме, че се влюбихме в служителката пред ИЗОТ-а горе…

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>