Антон Оруш

В Сандъците – Sandacite сега ви показваме много стари български автомобилни гуми!

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

През 1949 г. (на основата на национализираната фабрика за каучукови изделия ,,Хаим Бакиш и брат“) в София е създаден Държавен каучуков завод (ДКЗ), който през 1949 г. приема името ,,Георги Димитров“. Първоначално той произвежда както гумени обувни изделия, така и автомобилни гуми, но обувното производство постепенно се преустановява и заводът се превръща в голям такъв за автомобилни гуми. От 1.І.1962 г. заводът се преименува в Завод за автомобилни гуми ,,Г. Димитров“.

Именно тези гуми са темата на днешната ни публикация. Ще ви покажем няколко различни типа гуми на завода, а след тях ще можете да изтеглите и цял негов каталог от 1962 г., който обаче обхваща множество модели, така че сред тях има и такива, чието производство е започнало много по-рано – за някои още през втората половина на 1950-те г.

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Мемоарен пепелник на завода във вид на авотомобилна гума

Първо нека се запознаем със специфичната система на маркиране на гумите от стария софийски завод. Техните названия се състоят от група цифри и по-малко букви, всяка от които значи различен показател. По онова време, както за много други неща, е действал български държавен стандарта (БДС) за маркиране на автомобилните гуми.

Както знаем, автомобилната гума се състои от вътрешна и външна такава. И така, на външните гуми се указва:

  • търговският размер;
  • вътрешно налягане на въздуха в атмосфери;
  • максимално допустимо натоварване в кг за една гума;
  • знак за посоката на въртене — в случай, че шарката на гумата е с опре­делена посока;
  • марката на завода;
  • серийният номер (той напр. може да е във вид V 62 025321, което ще означава: V — месец май; 62 — 1962 година; 025321 — сериен № на външната гума);
  • накрая идва ред и на печата на ОТК (техническия контрол)

Всички маркировки, без печата на ОТК, са гравирани върху пресформите, а печатът се нанася върху страниците на гумите с неизтриваема боя.

На вътрешните гуми пък се указва :

  • размерът;
  • марката на завода;
  • печатът на ОТК

Първите две маркировки се гравират върху вулканизационните форми, а печатът на ОТК и тук се нанася с неизтриваема боя върху гумата.

На колана се указва:

  1. размерът;
  2. печатът на ОТК

Първата марка е гравирана отново на вулканизационните форми.

И така, да започваме!

На долната илюстрация виждаме две пневматични гуми за автобуси, тролейбуси, ремаркета и товарни коли. Около 1960 г. тези гумаци вече са били в производство. :) Тези две са с маркировка 12,00-22 и всъщност са двете модификации на този модел – едната е ,,шосейна“, а другата – ,,с повишена проходимост“. Броят на платовете при модела 12,00-22 е 12 + 2. В надуто състояние външният му диаметър е 1180 мм +/-10, а ширината на профила е 295 +/-5. Максималното допустимо натоварване е 2550 кг (2,55 т), а вътрешното налягане е 6 кг/см2.

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

След тях идва моделът 12,00-20, обозначен като шосеен, със същия брой на платовете, външен диаметър в надуто състояние 1126 +/-10 мм и ширина на профила е 290 +/-5. Максималното допустимо натоварване е 2400 кг (2,4 т), а вътрешното налягане е 6 кг/см2.

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Ето и шосейната гума с моделно означение 10,50-20, която има 10 + 2 плата, външен диаметър в надуто състояние 1073+/-10 мм и ширина на профила е 258+/-5. Максималното допустимо натоварване е 2050 кг (2,05 т), а вътрешното налягане е 5,5 кг/см2.

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Идва ред и на модела 9,00-200 D, който е произвеждан в три варианта – шосеен,  с повишена проходимост и универсален. При шосейния имаме също така 10 + 2 плата, външен диаметър в надуто състояние 1034+/-10 мм и ширина на профила е 240+/-5. Максималното допустимо натоварване е 1550 кг (1,55 т), а вътрешното налягане е 6 кг/см2.

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Ето и архивна снимка на автобус от градския транспорт в Бургас от началото на 60-те години, ,,обут“ в гуми като току-що показаните:

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Друг вид гуми, които ще ви покажем по-подробно, са тези за мотоциклети:

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Една такава е напр. шосейната 3,50-19 с 4 броя платове, външен диаметър в надуто състояние 678+/-5 мм и ширина на профила е 90+/-3. Максималното допустимо натоварване е 215 кг, а вътрешното налягане е 1,9 кг/см2:

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

3,25-18 има същия брой платове, външен диаметър в надуто състояние 646+/-5 мм и ширина на профила е 85 +/-3. Другите две характеристики нямат разлика.

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров


Съществува и 3,25-16 със същия брой платове, външен диаметър в надуто състояние 594+/-5 мм и ширина на профила 84 +/-3.  Максималното допустимо натоварване е 185 кг, а вътрешното налягане е 2 кг/см2:

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Български автомобилни гуми завод за автомобилни гуми Георги Димитров

Произвеждани са също така няколко модела гуми за леки коли, електрокари и селскостопански машини, но тъй като ,,именникът на българските ханове вече стана твърде голям, ни е страх да не сме ви досадили и затова ще си ги разгледате от целия скениран каталог на завода, който можете да изтеглите от линка по-долу. Там ще намерите и много по-подробна информация. Форматът е DjVu, а самият файл е в в RAR архив. Заповядайте ==> Каталог на Завод за автомобилни гуми ,,Георги Димитров„ от 1962

От завода са публикували също така прецизно съставени 31 ,,Правила за съхранение и експлоатация на автомобилните гуми“, които привеждаме дословно:

,,П Р А В И ЛА  за съхранение и експлоатация на автомобилните гуми

  1. Външните и вътрешни гуми се съхраняват в сухо помещение. Те трябва да бъдат защитени от слънчева светлина.
  2. В помещенията, където се съхраняват гумите, температурата на въздуха трябва да бъде в пределите — 10° С до + 25° С при относителна влажност на средата 60 — 70 %.
  3. Външните гуми трябва да се съхраняват във вертикално поло­жение и през 2 — 3 месеца да се превъртат, за да се измени точката на превъртането им,

Съхранение на външни гуми една върху друга не се допуска!

  1. Вътрешните гуми се съхраняват в леко надуто състояние, по­ставени във външните гуми или по специални закачалки с полукръгли стойки. Вътрешните гуми от време на време (през 1 — 2 месеца) трябва да се превъртат по окръжност, за да се избегне образуването на гънки.
  2. Външните и вътрешни гуми трябва да се намират на разстоя­ние не по-малко от един метър от отоплителните уреди,
  3. Не се разрешава съвместно съхранение на външните и вът­решни гуми с топливни материали, смазки и химикали (киселини, ос­нови и други),
  4. Не се допуска съвместен монтаж на една автомобилна ос, външни гуми с различни типове рисунки на протектора (универсални, комбинирани, за повишена проходимост и др.).
  5. Да се следи да не попада масло и бензин върху гумата.
  6. Да не се пускат в движение автомобили, на които вътрешното налягане в гумите им не съответствува на установената норма.
  7. Да не се допущат странични предмети между гумите и в про­тектора (гвоздеи, стъкла, камъни и т. н.).
  8. Да не се пътува с отворена каруцерия, което спомага повреж­дането страниците на автомобилните гуми.
  9. При паркиране на превозните средства страниците на гумите да не се трият в тротоара.
  10. Да не се допуска боксуване на транспортните средства.
  11. За избягване повреждането на гумите препятствията трябва да се минават при малка скорост (5 — 7 км/час). В противен случай може да се получи диагонално, кръстообразно или с друга форма раз­рушаване на скелята.
  12. Да не се претоварва транспортното средство, да се следи за равномерното разпределение на товара върху платфората на каруце- рията.
  13. На завои да се намалява скоростта на движение.
  14. Транспортното средство трябва да тръгва и спира плавно.
  15. Ако транспортното средство залита в страни, незабавно трябва да се спре и провери налягането в гумите и да се вземат необходи­мите мерки.
  16. Да не се допуска гариране на транспортните средства с ненапомпани гуми.
  17. Гарирането на превозното, средство за повече от 10 дни да става чрез повдигане на същото върху трупчета.
  18. За да се избегне неправилното износване на гумите, трябва периодически след всеки 4 — 5 хиляди километра същите да се въртят на място.
  1. Не се допуска във вътрешната гума игличката да се заменя с тапи и други приспособления, не позволяващи да се измери наляга­нето в гумата.
  2. При излизане и връщане на превозното средство е необхо­димо да се прави преглед на гумите.
  3. Да се следи за правилния монтаж на гумите върху джантата.
  4. По време на движение на превозното средство в горещо вре­ме се забранява намаляване на налягането в нагретите вътрешни гуми.
  5. Понижаване на вътрешното налягане причинява следните де­фекти на външната гума :

а)   концентрично насичане на скелята,

б)   разместване на корда,

в)   зъбообразно (керимидално) износване на протектора,

г)    разлепване (подкожушване) на протектора.

При повишено налягане с 20 % от нормалното пробегът на гумата се понижава с 25 — 40 %. При понижено налягане с 50 % пробегът на гумата се понижава с 60 — 75 %.

  1. При повишено вътрешно налягане в гумата текстилът работи при увеличено напрежение, външната гума става по-твърда и скелята при удар по-бързо се пробива.
  2. Неправилното отклонение на плоскостите на предните колела предизвиква преждевременен износ на протектора.
  3. Неизправности в превозното средство, като износване и от­слабване на лагерите в колелата, втулките на шенкелите, хлабави бол­тове на джантите и др., водят към бързо и неравномерно износване на протектора.
  4.  Неизправните и разцентровани джанти водят до разрушение на борта и намаляване на пробега.
  1. Неправилно регулираните спирачки предизвикват бърз износ на протектора“

Ами, това е! Поне за нас беше интересно това пътешествие из българското гумопроизвдство преди близо 60 години. Надяваме се, че е било интересно (а и полезно) и за вас! :)


Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url