Български електрокарни батерии Балканкар

Антон Оруш

Български електрокарни батерии в СандъцитеSandacite!

Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Българските електрокарни акумулаторни батерии тип КТ са произвеждави от Акумулаторния завод Методи Шаторов в Пазарджик. Теотговарят на изискванията на БДС 5845-70 и са предназначени за захранване с електрическа енергия на двигателите на електрокарите. Доставят се в сухо (без електролит) незаредено състояние. Върху табелката на електрокарната батерия са нанесени следните означения:

  • заводска марка «Балканкар»
  • тип на батерията
  • номинален капацитет в амперчаса
  • номинално напрежение във волта
  • гъстота на електролита
  • пореден заводски номер
  • маркировка на ОТК

КРАТКО ОПИСАНИЕ

Решетъчни плочи, отделени с микропорести сепаратори, игелитови сепаратори и сепаратори от стъклено влакно са монтирани в ебонитовите кутии на елементите на електрокарната батерия.

Определен брой елементи, наредени в дървени или ме­тални сандъци, свързани с междуелементни съединители, образуват електрокарната батерия.

Съединителите са заваръчна конструкция. Простран­ството между кутиите и капачките на елементите е за­пълнено със заливна смола. Два полюсни извода, озна­чени със знаците (-{-) и (—), служат за присъединяване на кабелните връзки на електрокара към батерията.

СЪХРАНЕНИЕ И ТРАНСПОРТ

Електрокарните акумулаторни батерии се складират в сухи проветриви помещения с постоянна температура от —25°С до + 45°С, отдалечени най-малко на 1,5 м от отоплителни тела и предпазени от преки слънчеви лъчи.

Транспортират се в закрити превозни средства за пред­пазване от навлажняване. За избягване на механични повреди, батериите трябва да бъдат плътно и неподвижно прикрепени към пода на превозното средство.

Не е допустимо нареждане на батериите една върху друга.

ПОДГОТОВКА НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

  1. След разопаковане на батерията и почистване на капачките на елементите и на свързващите съединители от прах, и след като се констатира, че няма видими по­вреди, вентилите се свалят и се изваждат уплътнител­ните шайби на отворите.
  2. Акумулаторните елементи се заливат с електролит (киселина сярна акумулаторна) с гъстота 1,275 ± 0,005 при 30°С (за тропически климат 1,230 ± 0,005 при 30° С) и температура в границите от 5’С до 25° С.

Електролитът трябва да покрие предпазната решетка. Същото ниво се поддържа и при експлоатация.

Ако при ареометричните измервания температурата на електролита е по-ниска или по-висока от 30°С, полу­чените стойности за гъстотата трябва да се приведат към температура ЗО° С, като на всеки един градус съот­ветно се извади или прибави константата 0,0007.

П р и м е р:

Ако ареометричното отчитане е 1,245 при 40° С, то гъстотата на електролита при 30°С ще бъде:

1,245 + 0,0007 х (40—30) = 1,245 + 0,0070 = 1,252

  1. Времето за пропиване на плочите е от 3 до 5 часа.

За това време температурата на електролита трябва да спадне до този на околната среда (от+15° С до—25° С). В противен случай, времето за пропиване се продъл­жава до 12 часа. След това се проверява нивото на елек­тролита и в случай че е по-ниско от горепосоченото, се долива електролит със същата гъстота.

Ако пропиването продължи повече от необходимото вре­ме, получава се дълбока сулфатизация, която удължава първото зареждане и намалява трайността на батерията.

  1. Повърхността на батерията се избърсва с парцал, навлажнен с разтвор от натриев карбонат (1 кг/10 л. вода), така че в никакъв случай разтворът да не попада вътре в елементите. След това повърхността се изсушава със сух вълнен парцал, за да се избягнат електроутечките и корозията на металните части и сандъка. Метал­ните части се намазват с тънък слой вазелин, който трябва да се поддържа редовно по време на експлоа­тация.

Вентилите трябва да се поддържат винаги чисти, а отворите им — отпушени.

Забележка:

Описаното почистване с последващо намазване на металните части трябва да се прави след всяко зареждане на батерията.

  1. Проверява се полярността на елементите и правил­ността на свързването им, след което полюсите на ба­терията се свързват с едноименните полюси на токо­изправителя — плюс с плюс и минус с минус.
  2. Подготовката на електрокарната акумулаторна батерия за експлоатация и нейното зареждане трябва да се провежда от технически компетентно лице, което да води журнал, съдържащ следните данни:

а.   При подготовка и зареждане

  • дата и час на заливане на елементите с електролит;
  • гъстота и температура на електролита за заливане;
  • температура в елемента след заливане с електролит и през 1,5—2 часа по време на пропиването — най-малко на 4 елемента от различни места в батерията;
  • начало и край на зареждането; зареждащ ток и време на измер­ването; начало и край на разреждането и разреждащ ток;
  • температура на електролита, измервана през час по време на зареждането и разреждането;
  • напрежение на всеки елемент в края на всяко зареждане и раз­реждане;
  • гъстота на електролита в началото и в края на зареждането.

б.   По време на експлоатация

  • начало и край на зареждането и зареждащ ток;
  • температура на електролита след работа, преди включване за зареждане;
  • напрежение на елементите след работа, преди включване за зареждане;
  • гъстота на електролита преди и след зареждането;
  • температура и напрежение на елементите след завършване на зареждането;
  • проведени изравнителни зареждания — тяхната продължител­ност, напрежение на елементите, гъстота и температура на елек­тролита;
  • дата и час на получените неизправности на батерията, като се посочат естеството и начина на отстраняването им.
  1. Измерване гъстотата на електролита, температура­та и напрежението.

Гъстота

За измерване гъстотата на електролита се употребява ареометър, който трябва да се държи винаги чист, за да се получат точни резултати. Засмуканият електро­лит трябва винаги да се връща напълно в елемента, от който е взет — без загуби. При зареждане и експлоа­тационно разреждане, измерването да се извършва на пет последователни едни и същи елементи на батерията. При следващи измервания за препоръчване е елемен­тите да се сменят, като се започне от положителния извод на батерията. По този начин появяващите се съв­сем малки загуби се разпределят между отделните еле­менти.

При изравнително зареждане се измерва гъстотата на всички елементи, като се започне от положителния извод.

Температура

Измерва се съгласно изискванията — в края на зареж­дането и след разреждането. Използват се термометри с обхват от 0° С до 100° С, градуирани през 1° С. Термо­метърът трябва да се потопи добре в електролита и да престои няколко минути, след което да се отчете тем­пературата.

Измерването трябва да се извърши най-малко на четири елемента от различни места на акумулаторната ба­терия, като поне един елемент да бъде от тези, на които е измерена гъстотата. При изравнително зареждане да се спазва същото изискване.

Напрежение

Измерва се под товар преди включване за зареждане и в края на зареждането.

Използва се волтметър с клас на точност най-малко 0,5 и вътрешно съпротивление най-малко 300 ома/волт.

При измерването трябва да се осигури добър контакт, да се изчаква успокоение на стрелката и да се отчита без паралаксни грешки. Отчита се напрежението на цялата батерия и на елемента, на който е измерена темпера­турата от контролната група за гъстотата.

При изравнително зареждане се измерва напрежението на всички елементи, като се започне от положителния полюсен извод, и резултатите се записват под тези за гъстотата на електролита.

  1. Зарядните помещения трябва да бъдат закрити, снабдени с вентилационни уредби за отстраняване на отделящите се газове и с възможност за поддържане на температура от 10°С до 25°С.
  2. Първоначалната разработка на електрокарните акумулаторни батерии трябва да се извършва съгласно приложената графика 1.
Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Отделните интервали, означени в графиката имат следното значение:

Интервал 0 — време на покой, след като новата батерия е залята с електролит. Продължителност — от 3 до 5 часа, максимум до 12 часа.

Интервал 1 — първо зареждане, с ток, равен на 30 % от максимал­но допустимия ток на зареждане. Времетраене — около 60 часа.

Забележка:

Стойностите на максимално допустимия ток на зареждане са ед­накви с дадените в таблица 2, графа 6.

Интервал 2 — първо разреждане, с ток, равен на 30 % от макси­мално допустимия ток на зареждане — до достигане на напрежение 1,7 V на елемент. Продължителност — около 15 часа.

Интервал 3 — второ зареждане, с максимално допустимия ток (100%), докато започне газоотделяне (2,4 V на елемент). Продъл­жителност — около 5 часа.

Интервал 4 — продължение на второто зареждане, с ток 30% от максимално допустимия ток на зареждане. Продължителност — около 20 часа.

Зареждането в интервали 3 и 4 се провежда до този момент, докато въведеното в акумулаторната батерия количество електричество достигне два пъти номиналния капацитет при 5-часово разреждане

Интервал 5 — второ разреждане, с ток 30 % от максимално до­пустимия ток на зареждане — до 1,7 V на елемент. Продължител­ност — около 15 часа.

Интервал 6 — трето зареждане, с максимално допустимия ток (100%) — до започване на газоотделянето (2,4 V на елемент). Про­дължителност — около 5 часа.

Интервал 7 — продължение на третото зареждане, с ток 30% от максимално допустимия ток на Зареждане. Продължителност — около 20 часа.

Зареждането в интервали 6 и 7 се провежда до този момент, докато въведеното в акумулаторната батерия количество електри­чество достигне два пъти номиналния капацитет при 5- часово разреждане.

Забележка:

Стойностите на електрическите величини са дадени в таблица 2.

  1. Определяне състоянието на пълна зареденост на акумулаторната батерия.

Батерията се счита за заредена, когато напрежението и гъстотата в продължение на 2—3 часа останат по­стоянни и газоотделянето е обилно. Тези показатели и температурата се измерват периодично през 1 час към края на посоченото време на зареждане, като дан­ните се нанасят в журнала. Ако зареждането продължи по-дълго време от необходимото, гъстотата на електро­лита продължава да се увеличава слабо, вследствие на разлагане на водата, което не трябва да се смесва с нормалното й нарастване по време на зареждането.

Забележка:

Зареждане, по-продължително от необходимото, т. е. презареж­дане; е недопустимо — получава се повишение на температурата и корозия на решетките.                                                        г /к

  1. Стойности на измерваните величини при зареден елемент.

а.   На гъстотата —1,275 ± 0,010 при зо° С (за тропически климат 1,230 ± 0,010 при 30° С). При температури, различаващи се от посочената, гъстотата да се приведе към нея, както е описано в настоящия раздел, т. 2.

б.   На напрежението -2,50V до 2,60V при 35°С или 2,65V до 1,/bV — при батерия, свързана с токоизправителя (под напре­жение). Да не се забравя, че напрежението зависи от температурата.             г

На температурата – максималната допустима темпера­тура е 40 С. При положение, че по време на зареждането темпера­турата надвиши посочената стойност, намалява се зареждащия ток, като пропорционално се увеличава времето на зареждане, или ее прекъсва зареждането до нейното спадане.

Забележка:

По-високите температури при зареждане водят до намаляване трайността на електрокарната батерия.

  1. Коригиране на гъстотата — 1,275 ± 0,010 (за тро­пически климат — 1,230 ± 0,010)

Ако гъстотата след зареждане се различава от изиск­ваната, тя се коригира чрез прибавяне на електролит с гъстота 1,350—1,400 или дестилирана вода. След всяко прибавяне на електролит или вода, зареждането се продължава още 2 часа, с ток 30% от максимално допустимия ток, за пълно хомогенизиране на електро­лита. След това се отчита получената гъстота.

  1. Проверка и коригиране нивото на електролита.

а)   по време на зареждането се проверява редовно нивото на елек­тролита и, ако спадне под посоченото в настоящия раздел, т. 2, коригира се с дестилирана вода;

б)   при коригиране на гъстотата се коригира и нивото на електро­лита.

При спадане на нивото на електролита под горния край на плочите, те сулфатизират, намалява се капа­цитетът на батерията, а вследствие на това и трай­ността й.

  1. Батерията, разработена при спазване на всички изисквания, посочени в настоящия раздел, се монтира в електрокара в напълно заредено състояние и с поста­вени вентили.
Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ОБСЛУЖВАНЕ НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ

А. РАЗРЕЖДАНЕ

  1. Разреждащият ток на батериите при експлоатация практически е неограничен, но той влияе върху капа­цитета им. Този ток зависи от степента на натоварване на електрокара. В интерес на капацитета и трайността на батериите трябва да се избягва ток, по-голям от максимално допустимия.
  1. Температура. Капацитетът зависи от температу­рата. Например при 0° С капацитетът е само 70 % от номиналния. През зимата батериите да не се оставят дълго време на открито, в бездействие.

Заредените батерии да се държат през зимата в отоп­лявани помещения. При температура —7,7° С електро­литът на разредената батерия (1,100) замръзва.

  1. Напрежение. Напрежението при разреждане е тол­кова по-ниско, колкото е по-голям разреждащия ток. Чрез крайното напрежение се установява границата на разреждане.

Крайно напрежение при разреждане —1,7 V на елемент (за батерията се получава, като се умножи 1,7 V по броя на елементите).

При спадане на напрежението под 1,7 V на елемент, батерията е дълбоко разредена. Вследствие на дълбо­кото разреждане, плочите се натоварват механически, което води до намаляване трайността на батерията и се затруднява пълното й зареждане.

Не разреждайте батерията повече от 1,7V на елемент.

Забележка:

При разреждане на батерията, тя трябва да се подложи на зареж- дане, колкото е възможно по-скоро (особено през зимата), за да се избегне сулфатизацията й.

Б. ЗАРЕЖДАНЕ

След като батерията бъде разредена до 1,7V на еле­мент, тя се подлага незабавно на зареждане.

В противен случай се получава механическо натовар­ване, намаляващо трайността на батерията. Зареж­дането се провежда по един от двата метода:

При постоянен ток — при регулируемо съпроти­вление с ток, посочен в таблица 2, до започване на газоотделянето, т. е. докато напрежението стане 2,4V на елемент, измерено под напрежение. След това зареж­дащият ток трябва задължително да се намали до 25% от неговата първоначална стойност и зареждането да се продължи докато напрежението достигне стойностите, посочени в раздел «Подготовка на електрокарните акумулаторни батерии за експлоатация», т. 11-6.

При постоянно напрежение — при този способ зареждането се провежда през постоянно съпроти­вление, включено между източника на зареждащия ток и батерията. Съпротивлението се подбира така, че в момента на газоотделяне, т. е. напрежение 2,4 V на елемент, да протича следния ток:

За тип КТ 225 — по З А за всяка положителна плоча в елемент

За тип КТ 285 — по 4 А за всяка положителна плоча в елемент

За тип КТ 380 — по 5 А за всяка положителна плоча в елемент

Забележка:

И при двата метода на зареждане да се спазват изискванията, по­сочени в раздел «Подготовка на електрокарните акумулаторни батерии за експлоатация.

В. ИЗРАВНИТЕЛНО ЗАРЕЖДАНЕ НА БАТЕРИЯТА

Редовното изравнително зареждане на батерията по­добрява работата и увеличава трайността й.

Всяка батерия при зареждане трябва да се доведе до дефинирано заредено състояние. При това обаче, не винаги се извършва пълно химическо преобразуване на активната маса и могат да се проявят неравномерности в зареденото състояние на отделни елементи.

За осигуряване на достатъчна зареденост на всички елементи, трябва да се провежда изравнително зареж­дане.

След завършване на нормалното зареждане на акуму­латорната батерия съгласно настоящия раздел, т. Б, се извършва изравнително зареждане с ток 1/6 до 1/5 от максимално допустимия ток на зареждане, докато гъстотата на електролита и напрежението на елемен­тите останат непроменени в продължение на 4 часа.

Изравнително зареждане се провежда още:

а.   Редовно — всеки месец.

б.   Ако батерията се използува много малко или електрокарът се движи ненатоварен — всяка седмица.

в.   Ако батерията по изключение е била разредена до напрежение, по-ниско от допустимото (1,7V на елемент) — веднага след това.

Г. НЕИЗПРАВНОСТИ НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ БАТЕРИИ

Износване на батериите — стареене. Стареенето на батериите зависи от начина на експлоа­тация и обслужване. Стареенето се появява вслед­ствие на механични натоварвания на плочите по време на зареждането (при положителните плочи — и под въздействието на газоотделянето при зареждане), което довежда до загуби на активна маса, отделяща се като шлам на дъното. В резултат на електрохимичните про­цеси старее и решетката, главно на положителните плочи. За намаление на въздействието на тези фактори е необходимо да се спазва настоящата инструкция.

Къси съединения

Редовният предписан контрол на електрокарните батерии осигурява своевременно откриване и отстраняване на късите съединения. Те възникват при следните случаи:

  1. При допиране на две съседни плочи, когато сепа­раторите са проведени.
  2. При изпадане на активна маса, която отстрани или на дъното, образува мост между плочите.
  3. При денридопрорастване.
  4. При попадане на метални части в елемента.

Късите съединения рушат плочите и трябва да се от­страняват веднага. Късото съединение се установява по това, че елементите, в които е получено, изостават в газоотделянето към края на зареждането, често пъти загряват и гъстотата на електролита в тях е по-ниска, в сравнение с останалите елементи. Измерваното на­прежение в покой с останалите елементи. Измерваното напрежение в покой не показва винаги наличието на къси съединения. След отстраняване на късите съеди­нения се провежда изравнително зареждане.

Сулфатизация

При неправилна експлоатация и съхранение на бате­рията, става натрупване на оловен сулфат в едрокри- стална форма, който се втвърдява и разрушава актив­ната маса.

Сулфатизиралите батерии имат по-малка трайност.

Отличителни белези на сулфатизацията

а)   значително намаляване капацитета на батерията;

б)   по-малка гъстота на електролита в заредено състояние;

в)   по-високо напрежение на елементите по време на зареждане;

г)    по-силно загряване на елементите по време на зареждане. Отстраняване на сулфатизацията

а)   ако сулфатизацията е слаба, отстранява се, като след нормално зареждане се проведе изравнително зареждане;

б)   при напреднала сулфатизация, батерията трябва да се зареди с ток 1/6 от максимално допустимия ток зареждане, докато гъсто­тата на електролита се запази постоянна в продължение на 4 часа;

в)    при много сулфатизирали плочи, електролитът се излива изцяло от елементите, налива се дестилирана вода и батерията се зареж­да с ток, по-малък от 1/6 от максимално допустимия ток на зареж­дане, докато гъстотата остане неизменна в продължение на 4 часа. След това се прави корекция на електролита и допълнително зареждане с ток 1=0,05.С5А (С5 — капацитет на батерията при 5-часов режим на разреждане.)

Презареждане

Презареждането предизвиква корозия на положител­ните плочи и разрушаване на активната маса. Допуска се само в случаите, посочени в инструкцията.

Недозареждане

Постоянното недозареждане предизвиква постепенно повреждане на елементите и е една от причините за деформация на плочите. За неговото избягване е необ­ходимо да се провежда изравнителното зареждане, предписано в настоящата инструкция.

Замърсяване на електролита

При експлоатация на електрокарните батерии да се поддържа необходимата чистота на електролита, съг­ласно БДС 1844-67. По време на работа и съхранение елементите да бъдат с поставени вентили. Батерията да бъде покрита.

Въвеждането на чужди примеси в електролита предиз­виква и разрушаване на плочите.

Д. ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ ‘ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ:

Ежедневно

  1. Да се почистват отворите на вентилите.
  2. Да се свалят вентилите преди зареждането и дасе поставят два-три часа след завършване на зарежда­нето.     ^
  1. Да се проверява и поддържа нормално ниво на електролита във всички елементи. Проверката да се извършва с електрическо фенерче.

По време на експлоатация не се допуска доливане с електролит, освен в случаите, когато е установено, че загубите са вследствие на изтичена от кутията.

Нивото на електролита в разработената батерия да се поддържа само с дестилирана вода.

  1. Да се следи и незабавно да се отстраняват късите съединения.
  2. Да се извършват измерванията, изисквани в на­стоящата инструкция — гъстота, напрежение, тем­пература.
  3. Ако при зареждане температурата се повиши над + 40°С, трябва да се намали зареждащият ток, като съответно се удължи времето на зареждане, или да се изключи батерията.
  4. При включване на батерията към токоизправителя, зареждането да започне, когато се установи, че той е в изправност и съответните полюси са свързани правилно.
  5. Да не се зарежда с ток, по-голям от предписания в инструкцията (таблица 2).
  6. В студено време, особено в началото на експлоа­тацията (първите 20—25 дни), батерията да се нато­варва по-малко, тъй като нейният капацитет е по-малък.
  7. Батерията да не се разрежда повече от 1,7 V на елемент.
  8. Да се поддържа предписаната чистота.
  9. Да не се поставят метални предмети върху по­върхността на батерията.
  10. Да се води журнал съгласно изискванията на инструкцията за употреба, в който да се записват всички неизправности и тяхното отстраняване, с дата и час. В жур­нала да се отбелязват и случаите, в които:

а)   някои от елементите изискват често доливане с дестилирана вода;

б)   гъстотата на електролита в някой елемент спадне под 1,265;

в)   гъстотата в кой да е момент нарасне над 1,285;

г)    температурата се повиши над 40° С (за тропически климат — над 50° С).

Ежеседмично

  1. Съединителите и полюсните изводи да се почистват и смазват с тънък слой вазелин.
  2. Да се провежда предписаното изравнително зареж­дане.
  1. Да се проверява дали газоотделянето на всички елементи е равномерно.
  2. Да се проверява здравината на полюсните изводи и съединителите.

Ежемесечно

  1. Да се извършва изравнително зареждане.
  2. Неизползваните заредени акумулаторни батерии да се подлагат на контролно разреждане, съгласно интервал 2 на графика 1, с последващо зареждане.
  3. Да се измерва зареждащият ток при газоотделя­нето и в края на зареждането. При по-големи стой­ности — да се измерва и напрежението на мрежата (на зарядното устройство).

Всички съединителни електропроводящи части да бъ­дат затегнати, за да се осигури добър контакт. При лош контакт нараства преходното съпротивление и се получава загряване — намалява се капацитетът на батерията и се явява опасност от разтопяване на по­люсните изводи. Не е изключен и взрив в батерията, вследствие на образуването на искри.

Всички триещи се части на електрокара трябва да бъдат добре смазани, а гумите — винаги напомпани, за да се избегне претоварване на батерията вследствие на уве­личените съпротивления.

Е. РЕМОНТ НА БАТЕРИЯТА

Ремонтът на батерията, по възможност, да се извършва в заредено състояние.

Батериите от типа КТ се произвеждат със съединители от заваръчен тип и заляти със смола капачки на елемен­тите. При необходимост от демонтаж и монтаж на съе­динителите, се постъпва по един от следните начини:

При демонтаж

С преносима ръчна или електрическа бормашина, при диаметър на свредела — за елементи КТ 225 и КТ 285— 019 мм, а за елементи КТ 380—0 24 мм, се провъртва отвор върху мястото на заварката на съединителя с гребена на елемента, докато съединителят се освободи от гребена и може да се извади (фиг. 1).

С помощта на коксов електрод и източник на постоянен ток с напрежение 6 волта се разтопява центърът на заварката до освобождаване на съединителя (долната фигура):

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Технически данни на електрокарните батерии Балканкар серия КТ:

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar


Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

Български електрокарни батерии Балканкар Balgarski elektrokarni baterii Balkankar

СЕРТИФИКАТ ЗА КАЧЕСТВО

  1. Батерията е изработена съгласно изискванията на чертежите и на БДС 5845-70 (за тип КТ трайност при лабораторни изпитания 800 цикъла до 80% от но­миналния капацитет).
  2. При правилно съхранение в сухо състояние и на сухо място, съгласно изискванията на инструкцията, заводът гарантира    месеца експлоатация от да­тата на зареждането, но не повече от ________________________  месеца от деня на продажбата от завода-производител при условие, че се спазва точно инструкцията за първона­чалната разработка и за следващата експлоатация на батерията. В случай на спор за действителна се счита датата на производството на батерията.

При представяне на правилно попълнен сертификат за качество, рекламации не се приемат.

Пазарджик, ______  19______ год.

Н-к отдел технически контрол:

(подпис)

Български акумулатори Балканкaр

Един материал на Сандъците Sandacite.

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url