Антон Оруш

Българско самоходно шаси от 1962

Българско самоходно шаси от 1962

Българско самоходно шаси от 1962

,,Всяка година конструкторите създават все по-съвършени трактори. Всички трактори, даже и най-модерните, имат редица недостатъци, произтичащи от лошото приспосо­бяване на двигателите към натоварването. Не е необхо­димо да се знаят специални формули, за да се разбере, че мощността на двигателя се обръща или в скорост или в теглителна сила. Ясно е също, че при малки на­товарвания тракторът може да се движи с по-голяма скорост и обратно — големите натоварвания налагат на­маляване на скоростта. Различните скорости на тракто­ра (при постоянни обороти на двигателя) се осигуряват с помощта на зъбните предавки в скоростната кутия. При селскостопанските трактори срещаме до 6 зъбни предав­ки в скоростната кутия, а при самоходните шасита, които изпълняват по-голям брой операции — до 12. За да се използува винаги пълната мощност на двигателя, би трябвало да се вградят безброй много такива пре­давки и да се осигури бързото им превключване, защо- то за всяко натоварване на трактора съответствува точ­но определена скорост. Ако съответствието се наруши, двигателят се оказва или ненатоварен, или претоварен. И едното, и другото не трябва да се допуска, тъй като в първия случай двигателят не работи на икономичен решим (двигателят има най-малък разход на гориво на една конска сила за час, когато се натоварва пълно), а във втория случай освен неикономичната работа се по­лучава и бързо износване на детайлите му. При силно променливи условия на работа на тракторите натоварва­нията се изменят постоянно и в широки граници. Сле­дователно тракторите с механични Степенни скорости не могат да осигурят икономична работа и пълно използу­ване на мощността на двигателя. Освен това твърдата зъбна връзка между двигателя и движещите колела предава всички удари от внезапни повишавания на съ­противленията непосредствено на двигателя, а това зна­чително съкращава живота му.

Безстепенна трансмисия Bezstepenna transmisiya

Безстепенна трансмисия Bezstepenna transmisiya

Нуждата от създаване на подходяща конструкция, коя­то да осигури максимално маневриране със скоростите, се е разбирала отдавна, но постижения в тази насока има едва в последните години. Близо половин век след патентоването на първата хидрообемна трансмисия от Хилшоу в 1910 г. започват опитите за широкото й при­ложение при селскостопанските трактори.

България е една от много малкото страни, които резултатно изпол­зват хидрообемната безстепенна трансмисия.

У нас за пръв път в есета е приложена такава трансмисия към самоходно шаси. По проекти на колектив от научни ра­ботници при Централния научноизследователски инсти­тут по механизация и електрификация на селското сто­панство — София (ЦНИИМЕСС), трансмисията е изра­ботена в Машиностроителния завод в Шумен. Са­моходното шаси ще работи главно в зеленчукопроизводството и тютюнопроизводството. Монтирането на безсте­пенна трансмисия към него заменя многобройните механични предавки и позволява да се постигнат ниски тех­нологични скорости (под 1 км/час), необходими при саде­нето без допълнителни устройства.

Какво представлява безстепенната трансмисия на българското самоходно шаси?

За да няма различия в понятията, ще отбележим, че трансмисия наричаме онези машинни, части, които свърз­ват двигатели с движещите колела. В нея при тракто­рите с механично степенно предаване влизат: съедини­тел, скоростна кутия и диференциал. В самоходното ша­си с хидрообемна трансмисия всички тези възли са за­менени с хидросистемата, чиято принципна схема е по­казана на горната фиг. 1. Помпата 2 е с променлива производителност. Тя е твърдо свързана с коляновия вал на двигателя 1 и изпраща масло в хидродвигателите 3, ко­ито чрез зъбни предавки (бордови редуктори) задвижват задните колела. Ясно е, че когато помпата подава по- голямо количество масло, хидродвигателите ще се вър­тят по-бързо и постъпателната скорост на трактора ще бъде по-голяма, а при по-малка производителност – скоростта ще бъде по-малка. Тъй като изменението на производителността на помпата става безстепенно, безстепенно се изменя и скоростта на трактора.

Самоходно шаси Samohodno shasi

Самоходно шаси Samohodno shasi

Схемата ни показва подаването на масло при преден ход на самоходното шаси.

За нагледност на чертежа тръбопрово­дите, които връщат маслото в резервоара са почернени. Ако завъртим кран „а“ на 90°, посоката на подаване на масло към хидродвигателите се сменя — сменя се съот­ветно и посоката на въртенето им. Така получаваме за­ден ход. Със завъртането пък на кран „в“ се постига спиране. От схемата личи, че трипътният кран „в“ при завъртване спира маслото, което хидродвигателите връ­щат и освобождава път на маслото, идващо от помпата обратно към резервоара. Спиране може да се постигне и като постепенно се намалява производителността на помпата. За диференциал ни служи едно просто разкло­нение на тръбопроводите, което позволява при завой или неравности, когато колелата изминават различни пъ­тища, .всеки от хид­родвигателите да ползува толкова мас ло, колкото му тряб­ва. При попадане на едно от колелата на почва с повишена влажност или локва, неговото сцепление намалява и то започ­ва да боксува, докато другото коле­ло спира. В такива случаи се използу­ват блокажните ус­тройства 4, с помощ та на които можем да освободим което и да било от коле­лата, спирайки или блокирайки вала на хидродвигателя му. Крановете „а“и „в“ и разпределителите на хидродви- гателнте са монтирани в общи блокове към телата на хидродвигателите, а цялата хидросистема е поставена в един общ картер, който едновременно служи и като ре­зервоар за маслото.

Помпата (фиг. 2) е с наклонен цилиндров блок, поз­волява леко да се регулира производителността и е много компактна. Цилиндрите са разположени по окръж­ност в общ блок, който се върти заедно със задвижва­щия вал. Поради наклона на цилиндровия блок бутала­та се придвижват назад и напред в цилиндрите и нагне­тяват маслото. Когато осите на задвижващия вал и ци­линдровия блок съвпаднат (когато няма наклон), ходът на буталата става равен на нула и помпата не изпра­ща масло. В такова положение помпата се поставя при пускане на двигателя.

Засмукването и нагнетяването на маслото става през два бъбрековидни изреза на разпределителя, поставен от задната страна на цилиндровия блок. Помпата има 7 бутала, за да се постигне по-голяма равномерност при подаването на маслото.

Хидродвигателите (фиг. 3.) са петбутални, с радиал­но разположение на буталата. Всеки от цилиндрите се свързва посредством тръба с масления разпределител, който дава път на идващото масло, когато буталата се движат от горна към долна мъртва точка, и поставя във връзка цилиндрите с отвоцния тръбопровод, когато буталата се движат от долна към горна мъртва точ­ка. Тръбопроводите между цилиндрите и разпределите­лите на хидродвигателите на фиг. 1 за яснота са час­тично почернени. Мотовилките чрез опорни дъгови сек­тори предават налягането върху ексцентриковия вал и го завъртат.

Самоходно шаси Samohodno shasi

Самоходно шаси Samohodno shasi

Трансмисията се управлява с помощта на една ръч­ка, с която се изменя скоростта и се спира плавно, и един педал, който изменя посоката на движение и се ползва при внезапно спиране.

Без съмнение, хидрообемните трансмисии ще се на­ложат в тракторостроенето поради многото и безспорни премущества, които имат. Преди всичко те осигуряват безстепенно регулиране на скоростта, което позволява пълното използуване на мощността на двигателя при най-малък разход на гориво. За изменяне на скоростите не се налага спиране. Освен че дава икономии на вре­ме, това предотвратява и големите претоварвания при потегляне и увеличаване на скоростта. Тъй като твър­дата връзка между двигателя и движещите колела е прекъсната, внезапните изменения на съпротивленията не го претоварват, а предохранителният хидравличен кла­пан предпазва от прекомерно натоварване и частите на самата трансмисия. По такъв начин може да се очаква че животът на трактора ще бъде значително про­дължен. Спирането с помощта на масления поток е по-сигурно от спирането с челюстна или лентова спирачка.

Важно е и това, че има възможност да се по­стигат много по-ниски скорости, без да се из­меня конструкцията.

Най-ниската измерена стабилна скорост на самоходното шаси с хидрообемна трансмисия е 35 м в час. Управле­нието е леко и може да се извършва от ли­ца със съвсем малка подготовка. Очаква се, че тези предимства ще допринесат за производителността на машината. По мне­ние на съветския професор Т. М. Баща, въвеждането на хидрообемни безстепенни трансмисии ще доведе до 30- процентово увеличение на производителността на селско­стопанските трактори.

Но хидростатичните трансмисии имат още едно го­лямо достойнство. Те позволяват да се създават трак­тори с най-необикновена форма, но най-добре отговаря щи на изискванията на земеделието. Може да се очак­ва, че тракторите на бъдещето ще изгубят сегашния си вид. През следващите години авторите на хидрообемнаната безстепена трансмисия на българското самоходно шаси ще работят върху конструкция на трактор за пла­нински терени, който по всяка вероятност ще прилича на паяк.“

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1962

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url