Антон Оруш

Грижи за грамофона и магнетофона

Грижи-за-грамофона-и-магнетофона

Грижи-за-грамофона-и-магнетофона

Днес в Сандъците – сандъците ще Ви покажем как трябва да се грижите за два от апаратите, които любителите на старата техника често използуват като звуковъзпроизвеждащи устройства – грамофона и ролковия магнетофон.

Преди повече от 130 години Томас Алва Едисон и французинът Шарл Кро първи положиха основите на една бъдеща промишленост—из­куство — звукозаписът. От този момент води началото си и неотменната необходимост да се полагат систематични грижи за извънредно капризната техника, призвана „да пренесе“ у дома големия симфоничен оркестър или органа от готическата катедрала.

Ако си поставим за цел да запазим напълно високото качество на записа, с който се харак­теризират съвременните грамофонни плочи, трябва да ги възпроизвеждаме само на хубав, напълно изправен грамофон, с доза, която не внася забележими изкривявания.

Съвременните грамофонни дози имат сапфирена или диамантена игла, която се повреж­да лесно от удари — например, ако рамото се изпусне невнимателно върху плочата или дис­ка на грамофона. Когато върхът на иглата е повреден, тя разваля плочата, а възпроизвеж­даният звук е чувствително изкривен. Това се долавя най-добре при шипящите звуци на записан говор или изпълнение на ударни ин­струменти. Следователно, много важно усло­вие за доброто прослушване е върхът на иглата да бъде запазен. Дълготрайността на една сапфирена игла е около 60 часа възпроизведен звукозапис, а на диа­мантената — около 600 часа. Препоръчител­но е при всяко просвирване на плочата да се отбелязва времетраенето. Като ориентировъч­ни данни могат да се използуват следните: страна на плоча с диаметър 30 сантиметра при 33 1/3 об/мин съдържа полезен запис около 25 минути, страна на плоча с диаметър 17 сан­тиметра при 33 1/3 об/мин — около 8 минути, а при скорост 45 об/мин — около 5 минути.

Независимо от неговата простота, към меха­низма на грамофона се предявяват високи изисквания. Преди всичко дискът трябва да има достатъчно равномерен ход. Тази равно­мерност ще бъде по-голяма в грамофоните, които имат по-тежък диск.

В по-бюджетните домашни грамофони двигателят е свързан с диска чрез гумена ролка (фрикционно колело), която трябва да се изключва от зацепването. когато грамофонът не работи. Понякога на превклю­чвателя за скоростите има означена нула — след работа той трябва да бъде поставен на тази позиция. Не бива да пренебрегваме това правило, защото върху гумената ролка, дъл­го време притисната към оста на двигателя, се появява вдлъбнатина и по-нататък работата на грамофона се съпровожда с характерно мо­нотонно почукване, което се възприема добре от дозата и се възпроизвежда като смущаващ записа неприятен шум. В случаите, когато де­тайлите на механизма за предаване на движе­нието от мотора към диска са изработени не­точно — например, допуснат е ексцентрицитет — се появява детонация на звука, която се забелязва особено отчетливо при бавни акорди на пиано. Когато двигателят е лошо балансиран, през дозата се предава глух виб­риращ тон с много ниска честота. Това е така нареченият румпелов шум. Трябва да се има предвид, че напълно изправен апарат може да дава изкривено възпроизвеждане, ако е поставен под малък наклон. Задължително е хоризонтирането на грамофона преди експлоа­тация.

Грамофонната плоча е най-добрият и дълговечен първо­източник за „консервирана музика“, но тя изисква специални грижи за запазване на висо­ките си качества. Съвременните плочи се произ­веждат от поливинилхлорид (PVC), който има много предимства пред използувания преди шеллак, обаче не е лишен и от недостатъци. Той се деформира лесно от механични натоварвания даже и при стайна температура, а се размеква при 60—70 С. Това означава, че плочите не бива да бъдат оставяни под прякото въздей­ствие на слънчевите лъчи или близо до ото­плителни уреди.

Съхранение на грамофонни плочи Sahranenie na gramofonni plochi

Съхранение на грамофонни плочи Sahranenie na gramofonni plochi

Освен това, поливинилхлори­дът се наелектризира лесно при триене и по този начин улеснява събирането на прах. А прахът е враг номер едно на механичния звукозапис!

А сега малко за почистването на грамофонните плочи!

Повърхността на грамофонната плоча трябва да се почиства от прах преди и след просвир­ване. За целта трябва да се използуват сухи меки кърпи или тампони, предназначени спе­циално за тази цел. Изтриването на плочата трябва да става с леко кръгово движение по посока на браздата, а не радиално.

Не пипайте набраздената повърхност с пръсти — неволно предизвиканото омазняаане спомага за задър­жането на прах. Хващайте плочата с две ръце, като допирате само външния ръб и цен­тралната част с етикета.

Избягвайте да повтаряте някои от пасажите по средата на плочата. Всяко спускане на иглата върху набраздената повърхност, дори да е най-внимателно, неми­нуемо ще предизвика подбитости, които водят до пукания при просвирването.

Грамофонните плочи обикновено са опаковани двустепенно – в тънка картонена кутия и вътрешен плик от найлон или хартия. Без значение от материала на втория плик, той задължително трябва да присъствува, за да се щади информационната повърхност на плочата (браздите). Ако плочата се сложи направо в картонената кутия, има опасност да се надраска (тъй като картонът е по-груб материал), а също така импрегнираната в картона киселина да се пренесе върху виниловата повърхност и да й нанесе поражения.

Натрупването на няколко плочи една върху друга, когато те са извадени от пликовете им, е недопустимо — това ще издраска твърде фината работна по­върхност. Задължително е плочите да се съхраняват в строго вертикално положение, като между всеки 10—15 от тях се поставя стабилна вертикална преграда. По този начин се съхраняват плочите и в музикалните отдели на обществените библиотеки.

В никакъв начин не пазете колекцията си грамофонни плочи по горещите и сухи тавани или мръсните и влажни мазета – ясно защо!

Когато приключите слушането на една плоча, задължително я връщайте обратно в опаковката – не я оставяйте да стои на въздух, хеле пък на слънце. Летящите във въздуха прахови частици ще полепнат по набраздената повърхност, а от пряка слънчева светлина плочата би се деформирала невъзвратимо.

Храненето и пиенето в близост до рафтовете с домашната фонотека трябва да се избягва.

Повелите на „звуковите километри“

Магнетофонна глава Magnetofonna glava

Магнетофонна глава Magnetofonna glava

Магнетофонът е едно от предпочитаните зве­на на домашната звукотехническа уредба на един ретрофил. Не­говото най-голямо предимство е, че съчетава в себе си процесите и на записа, и на възпроиз­веждането. Магнетофоните от втората половина на ХХ век, без да се различават по основните принципи на работа, са два вида: ролкови и касетен. Тъй като двата използуват като звуконосител маг­нитна лента, а физическите принципи на запи­са са едни и същи, бихме препоръчали на лю­бителите на магнитния запис да обърнат вни­мание преди всичко върху „мозъка“ на своя магнетофон главите. Зацапаните магнетофони глави водят до лошо контактуване между главата и лентата, вследствие на което се получава глух запис, лишен от височини. По­чистването на главите се извършва с памучен тампон, напоен в спирт и закрепен на дървена или пластмасова пръчица. Не поднасяйте ме­тални предмети близко до главите на магнето­фона. И тук, както при грамофонните плочи, прахът е враг номер едно на хубавия запис. Препоръчваме магнетофонната лента да се съхра­нява з оригиналната й опаковка, при стайна температура. Ако след толкова години това е възможно, старайте се да използувате само лентите, пре­поръчани а ръководството към вашия магне­тофон. Дори и да са по-добри от оригиналните, магнетофонни ленти от други типове могат да доведат до некачествен запис по простата причина, че подмагнитващият ток на вашия апарат не е съобразен с този вид лента. Не се допуска съхраняването на лентите близо до силни електромагнитни полета — електромотори, трансформатори и други. Магнитната лента трябва да се пази и от продължително въздействие на топлината. Залепването, което това се налага, трябва да се извършва със специална лепенка за ленти, а не с прозрачната лента, използувана за закрепване на чертежи. Накрая, бихме пре­поръчали да се правят „по-плитки“ записи, като се следя внимателно индикатора за ни­вото — премодулираният запис е непоправим.

Ролков магнетофон Rolkov magentofon

Ролков магнетофон Rolkov magentofon

След време фондът от записи се увеличава и неминуемо възниква необходимостта от ня­каква система за записване в тетрадка или на картончета, т. е, — трябва да бъде създаден каталог на фонотеката. За бързо намиране на необходимата музикална пиеса препоръчваме следния начин на записване: на първо място се отбелязва поредния номер – на записаната му­зикална пиеса, цифрите от брояча на магнето­фона, означаващи нейното начало, времетрае­нето на пиесата и наименованието й. Но при слушане на музика много често се налага да се решава и една друга задача за търсене — да се намери сред множеството записи произве­дение от определен жанр или изпълнявано от даден артист. За целта освен систематичния, се създава и друг каталог, наречен предметен, който е по-удобно да се води на картончета. В него по азбучен ред се събират сведения къде, т. е. на коя лента и на кое място в нея се намират систематизираните записи.

Още информация на тази тема можете да прочетете в ТАЗИ наша публикация

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url