Антон Оруш

В Sandacite.BG направихме справочник за българските кондензатори!

Завод за кондензатори Емил Шекерджийски - Кюстендил

Завод за кондензатори Емил Шекерджийски – Кюстендил

Познаването на точните данни на различните електронни елементи е важно, ако искаме да имаме добра представа за историята на произвежданите в България електронни елементи. Именно поради тази причина ние от Sandacite.BG продължаваме поредицата си публикации, в които подансяме колкото се може по-пълна информация за техническите характеристики на най-често срещаните български електронни елементи. Днес на ред са кондензаторите.

КЪДЕ СА ПРОИЗВЕЖДАНИ

Преди създаването на специализиран завод за целта, в България кондензатори са произвеждани в съответния цех на Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София. След това обаче – с Постановление № 16 на Министерския съвет от 5.І.1960 г. – е основан целевият завод ,,Емил Шекерджийски“ в Кюстендил. Споменатият софийски кондензаторен цех е използван като основа при неговото начало. Сформирана е първата група от 20 души – работници и специалисти – и през м. март 1966 г. тя е изпратена на едномесечно обучение в Слаботоковия завод.

Заводът за кондензатори в гр. Кюстендил има 85000 квадратни метра площ, от които застроени 17200 кв. м. Основното производство е разположено в 4 корпуса, от които 3 на два етажа, 4 помощни сгради и 1 инженерен корпус – административна сграда на 7 етажа.
С изключение на керамичния цех, всички останали производствени корпуси са построени и пуснати в експлоатация през периода 1971 – 1980 г.

Заводът за кондензатори е замислен като предприятие за производство на кондензатори с постоянен капацитет. По-късно той започва да произвежда и дебелослойни интегрални схеми.

Още в първата година от основаването започва усвояване на нови производства. Така например, такова са слюдените и стирофлексни кондензатори.

През този период общата промишлена продукция възлиза на 139 хлв., назначени са 77 бр. персонал, а производителността на едно лице е 1805 лв.
В следващите 2 – 3 години се усвояват последователно книжни радиокондензатори, кондензатори за луминисцентни лампи исъщо така телефонни и силови кондензатори.
В края на 1965 г. общата промишлена продукция достига 2291 хлв., в завода работят 443 работници и служители, а производителността нараства на 5172 лв. на едно лице.

Завод за кондензатори Емил Шекерджийски - Кюстендил

Завод за кондензатори Емил Шекерджийски – Кюстендил

В 1965 г. към Завода за кондензатори се създава База за развитие по кондензаторостроене. В резултат на нейната работа (а и на Секцията по кондензатори към Института по радиоелектротехника) се модернизират конструкцията и технологията на произвежданите в кюстендилския завод кондензатори. Внедряват се нови конструкции – книжни радиокондензатори и телефонни. Олекотява се конструкцията на силови кондензатори.Все по това време на нова производствена площадка започва проектирането на нов завод за кондензатори и през 1965 г. му е направена първата копка.В края на 1967 г. става тържественото откриване на цеха за производство на керамични кондензатори.
През годините на петата петилетка общата промишлена продукция расте чувствително, за да достигне в края на 1970 г. 9242 хил лв. Работниците и служителите стават 1031, а производителността достига 8964 лв.През петата и шестата петилетки заводът модернизира съществено производството чрез доставка на ново оборудване, а от друга страна – и обогатява номенклатурата си чрез усвояване на нови типове кондензатори, навлезли от социалистически и западни страни по лицензен път. Така през 1971 г. е монтирана закупената от Съюза на съветските социалистически републики (СССР) технологична линия за производство на електрически кондензатори тип К50-3. През същата година се внедрява и лицензът, закупен от японската фирма „Ничикон“ за полиетилентерефталатни кондензатори.
Тези усвоени по лицензионен път продукти издигат производството на високо технико-икономическо равнище. Това дава възможност в този период Заводът за кондензатори да стане водещо предприятие в областта на електронните елементи. Произвеждат се и учебни комплекти кондензатори – т.н. набори – предназначени за монтиране в изделия, производство на учениците. По този начин чрез практиката те се запознават със света на електронните елементи.
Въз основа на доказаната му ефективност, на потребностите на страната и на възможностите за износ, през 1973 г. се сключва договор за закупуване от фирмата „Никемикон“ на лиценз за нисковолтови електролитни кондензатори с едностранни изводи.

Цехът за електролитни кондензатори

Цехът за електролитни кондензатори

През 1972 г. са внедрени в производството промишлени кондензатори за променливо напрежение с метализирана хартия, които са дело на Базата за развитие към завода.
През 1973 г. общата промишлена продукция вече достига 13201 хлв. с 1103 работници и служители и 11968 лв. производителност на едно лице. В края на шестата петилетка (1975 г.) общата промишлена продукция е 26227 хлв., с 1610 работници и служители и 16286 лв. производителност.

През 1977 г. се усвоява лиценз от френската компания „Томсон“ за монолитни керамични кондензатори.

В духа на популярните през социалистическата епоха в България признания за високи достижения, през 1970 г. заводът е награден с орден „Червено знаме на труда“.

За периода 1974-1979 г. ръководство на завода е както следва:Директори:
1. Димитър Кирилов Рангачев – 1974 – 1976 г.
2. Никола Серафимов Тасев – 1976 – 1977 г.
3. Петър Иванов Пипонов – 1977 – 1979 г.
Главни счетоводители:
1. Васил Николов Фичев – 1974 – 1976 г.
2. Надка Аспарухова Костадинова – 1976 – 1979 г.

Голямо постижение на специалистите от завода и Базата за развитие е разработката и внедряването през 1978 – 1980 г. на някои висококапацитетни кондензатори и интегрални схеми – две изделия собствена разработка на световно ниво.

През въпросния период заводът изцяло задоволява нуждата на българския пазар с кондензатори. Зад граница пък продукцията му се пласира в Чехословакия, Съветския съюз, Германската демократична република, Италия, Турция и др. През 80-те и 90-те г. г. обаче броят на западните странит в които се продава продукцията на завода, все повече се увеличава, за да достигне през 1996 г. следния списък: Англия, Франция, Испания, Австрия, Съединените американски щати, Турция, Гърция, Югославия, Македония, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Русия, Иран, Сирия, Тайван, Сингапур и др.

През 1989 г. работниците са били 2623, през 1991 г. – 1895; персоналът извън производствената дейност за двете години е съответно 52 и 147; обслужващият персонал съответно 23 и 16; ИТР през 1989 г. – 356 и за 1991 г. – 283.

Кондензатори КЕА

Кондензатори КЕА

Ако се вгледаме в структурата на завода, ще забележим единството на технологичните звена и на тези за спорт и т.н. по онова време културен отдих. Организационната структура на завода е както следва: 8 производствени цеха, 24 помощнни, 14 функционални отдела, База за техническо развитие, Професионален учебен център, стол и помощни стопанства.
През 1975 г. е обзаведена и заводска поликлиника, която се състои от 2 лекарски кабинета – стоматологичен и гинекологичен и два кабинета по физиотерапия. Заводът полага и грижа за здравето на своите работници – в зависимост от професиите са им раздавани кисело мляко, газирана вода, кафе и пектин. Изплащани са и суми за лекарства и очила.

Популярните през периода художествена самодейност и вътрешнослужебно развивани физкултура и спорт са на високо ниво. Основана е вокално-битова група от 20 души. Вокално-инструментален състав „Метеори“. В завода са основани секции по баскетбол, волейбол, шах, футбол и туристическа секция. Женският баскетболен отбор, волейболният и туристическата секция по ориентиране в много градски, окръжни състезания и работнически спартакиади са завоювали първи места.
Заводът има и собствена, много добре уредена библиотека с два отдела – техническа литература с 9 хиляди тома и художествена литература със 7 хиляди тома. Отделно има добре обзаведена читалня.

Каталог приложни схеми от завода

Каталог приложни схеми от завода

Почти през целия соцпериод за високи успехи в социалистическото съревнование, заводът е бил носител на знамето на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи. През 1972 г. за високи трудови успехи заводът е награден с орден „Червено знаме на труда“.

Да видим как продължава пътят на Завода за кондензатори в Кюстендил и след 1990 г. През периода 1987 – 1991 са станали следните промени в наименованието на завода: през 1989 заводът става дъщерна фирма към „Микроелектроника“ – Ботевград. На 5.VІІІ.1991 г. на министъра на индустрията заводът се отделя от „Микроелектроника“ и се преобразува в „Конис“ ООД. През периода 1987 – 1991 има и ново строителство, което е започнато през 1987 , но е спряно 1991: склад 21 – укритие, нов изчислителен център, производствен корпус – 2 и разширение на цех „интегрални схеми“.

На 6.ІІІ.1996 г. ,,Конис“ ООД става ,,Конис“ ЕАД. Обръщаме толкова сериозно внимание на това предприятие неслучайно – първо, защото кондензатори се основен градивен елемент в електрониката, и второ – защото поне то е от малкото, които запазиха профила си, и работи и в момента.

Така, а сега, след като разгледахме вече мястото, откъдето произхождат най-често срещаните български кондензатори, нека пристъпим към тях самите.

ВИДОВЕ КОНДЕНЗАТОРИ

Ето какви типове кондери е произвеждал кюстендилският завод в началото на 90-те години. Техният вид е посочен в първата буквена част от означението им – това е видът на диелектрика. И се получава това:

к Книжни
МК Метализирани, книжни
ЕА Електролитни, алуминиеви
ЕТ Електролитни, танталови
ЕО Електролитни, обемно-порести
Кр Керамични
СК Стъклено-керамични
т Тефлонови
с Слюдени
л Лакослойни
ОП Оксидно-полупроводникови
ПС (ВС, СЦ) Полистиролни (стирофлексни)
п Полипропиленови
МГ1 Метализирани, полипропиленови
КД С комбиниран диелектрик
ПТ Полиетилентерефталатови
мпт Метализирани, полиетилентерефталатови
11К Поликарбонатни
мпк Метализирани, поликарбонатни

Пред тази буквена част се поставя и буквата К, която означава кондензатор. Останалата част от означението съдържа данни за конструкцията и приложението му. Например ККрД-IB означава ,,Кондензатор Ке­рамичен Дисков I група Високочестотен“.

Българските кондензатори са означавани и според климатична категория. Тя се озна­чава с трицифрено число, което указва долната гранична темпера­тура (първата цифра), горната гранична температура (втората циф­ра) и продължителната издръжливост на влага (третата цифра). Например климатичната категория 455 отговаря на дол­на гранична температура — 55° С, горна гранична температура + 85° С и издръжливост на влажна топлина 21 денонощия. Ето и таблица, която онагледява казаното:

Температура на кондензатори

Температура на кондензатори

А ето и серия таблици, в които ясно, точно и прегледно са посочени основните видове кондензатори от завода в Кюстендил – напр. легендарните КЕА – заедно с техническите си параметри:

Български кондензатори - данни

Български кондензатори – данни

Български кондензатори - данни

Български кондензатори – данни

Български електролитни кондензатори - данни

Български електролитни кондензатори – данни

Кондензатори КЕА

Кондензатори КЕА

Кондензатори КМПТ, ККрД, КрМО

Кондензатори КМПТ, ККрД, КрМО

Кондензатори КЕА

Кондензатори КЕА

Български кондензатори КЕА - размери

Български кондензатори КЕА – размери

Тези таблици са взети от много надежден източник – книгата на Димитър Рачев ,,Наръчник на радиолюбителя“ от 1990 г. Сега вече със сигурност знаете всичко важно за най-често срещаните български кондензатори, а ние достойно отсрамихме и тях.

До нови срещи! :)

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>