Дъгова лампа

Антон Оруш

Вижте в Сандъците – Sandacite какво представлява дъговата лампа!

Дъгова лампа Dagova lampa

Дъгова лампа Dagova lampa

През 1802 г. младият английски химик сър Хъмфри Дейви пропуснал ток от батерия между две леко отдалечени въглеродни пръта и забелязал, че токът не се прекъсва, а създава дъга с ярка светлина. Тази разработка трасирала пътя към бъдещите опити за получаване на светлина чрез използване на електричество.

През 1875 г. руският инженер Павел Яблочков разработва първата масова система за електрическо осветление – вариант на електрическа въгленова дъгова лампа. Два въгленови електрода били поставени отвесно и успоредно един спрямо друг, а двата им края били свързани с тънка метална жичка. Щом през конструкцията преминел електрически ток, се получавала дъга. От действието й въгленовите електроди изгаряли, а между тях имало слой каолин за изолация. Колкото повече напредвало горенето на въглените, толкова повече се стопявал и каолинът, защото електрическата дъга има много висока температура.

Яблочков нарекъл изработката си ,,електрически свещи“. Една такава имала времеживот час и половина-два, но за времето си и това предизвикало всеобщ възторг. Яблочков извършил демонстрация в Париж, а по-късно този начин на осветление бил въведен и в други европейски градове. Но той никога не сметнал, че ,,свещите“ са достатъчно съвършено решение, а постоянно работел за тяхното подобрение.

Ксенонова дъгова лампа Ksenonova dagova lmpa

Ксенонова дъгова лампа Ksenonova dagova lmpa

При дъговите лампи за постоянен ток от 50-те г. например анодният въглен се нагрява по-силно, вследствие на което и по-бързо изгаря. В резултат на това на него се образува кратер с много висока температура, от който се излъчва 85% от светлинния поток, докато катодът излъчва 10%, а самата дъга само 5% от целия светлинен поток. Трайността на електродите е 8 — 20 часа. Според състава на електродите различаваме въглени, коксови, активни и др. електроди. Светлоотдаваемостта на дъговите лампи е 8 — 14 лм/ват. Понеже ат силното загряване електродите постепенно изгарят и се скъсяват, налага се едно регулиране на разстоянието помежду им. Това регулиране на разстоянието се извършва ръчно или автоматично чрез специални регулатори, функциониращи на електромагнитния принцип. Регулаторите биват серийни, шунтови и диференциални. По­неже характеристиката в лампата е падаща и при тия лампи се налага употребата на стабилизиращо предсъпротивление. Дъговите лампи рабютят при напрежение 50 — 00 волта. За запалването им е необхо­димо електродите да се допират и веднага след това да се отдале­чават, при което се появява дъгата. Тия недостатъци правят дъговите лампи непригодни за осветление. Приложение намират при кинопро­жекционните апарати и прожекторите.

Дъгови лампи с волфрамови електроди

Лампата представлява стъклена крушка, в която са въведени два полусферични волфрамови електрода, към единия от които е съеди­нена биметална пластинка. Въздухът в стъклената колба е изтеглен и вместо него е вкаран азот с налягане 75 мм живачен стълб. Когато лампата не е включена под напрежение, електродите са допрени с краищата си. При включването й към мрежата преминаващият през електродите ток загрява биметалната пластинка, последната се огъва и отдалечава допрените електроди, между които се появява дъгата. Лампата работи на постоянен и променлив ток. Във втория случай лампата е снабдена с допълнителен електрод за запалване.

Яркостта на лампата е константна и възлиза на 200 сб с живот 200 — 300 часа, а приложение намира при микроскопията, микрофотографията и микропроекцията.

Кварцова лампа Ултравиолукс

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url