Антон Оруш

Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.

Терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти

Терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти

На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.

Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.

Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.

Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.

Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.

Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.

А ето и какъв хардуер ни очаква.

Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.

Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.

Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.

Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.

Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.

Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…

Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!

Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.

ЕС 8531 може да работи в четири режима:

  • автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
  • въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
  • рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
  • корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни

Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531,  се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.

Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:

  • три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
  • форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
  • работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
  • осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
  • буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
  • логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
  • код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
  • системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;

В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.

Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.

А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Сподели

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>