Антон Оруш

В Sandacite.BG днес ще поговорим за разрушените заводи и промишленост на Видинския край.

ДМЗ Георги Димитров Видин

ДМЗ Георги Димитров Видин

Поначало когато Ви разказваме за интригуващото минало на българската техника, винаги оставаме в миналото, защото говорим за изделия, които макар че много от тях работят и в момента, отдавна вече не се произвеждат. По-страшното обаче е че на мястото на предприятието, което някога ги е изработвало (най-вече в десетки и стотици хиляди бройки) днес няма абсолютно нищо! Само пустеещи заводски сгради и халета. Затова особено тъжно е, когато пътува човек из България – из градовете се виждат следи на кипял в миналото бурен живот, който днес не съществува.

Днес Ви предлагаме една тъжна, но интересна по своему статия, която изброява почти всички закрити производители във Видинския край, а за някои от предприятията дава кратка история, техния профил и как се е стигнало до закриването им. Не можем да Ви пожелаем приятно четене, но сме сигурни, че поне ще научите нови неща – както научихме и самите ние…

,,През 2013 г. излезе една статия за Видин и в нея се разказва как Видин се е стопил на половина за 114 години.
В началото на ХХ век населението на област Видин е било 197 043 души, а към края на 2013 г. то е 95 467 души, което представлява 1.3 на сто от населението на България и нарежда областта на последно място в страната.
Видин е областта с най-висок относителен дял на лица на 65 и повече навършени години – 26.4 на сто при среден дял за страната от 19.2 процента
Видин е областта с най-голяма смъртност, ниска раждаемост, висока миграция и т.н., и т.н.
Средната възраст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години.
Средната възраст във видинските села е още по-отчайваща с 54.3 години, докато средно за страната е 45.9.
Общо взето в тази област сме на първо място във всичко негативно и сме на последно място във всичко положително.
Към 15 юни 2011 година жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души или поне така казва ГРАО, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.
Според мен реалното население на град Видин е не повече от 25000, в най-добрия случай 30000, и то около Коледа и Великден.
В разцвета си град Видин е бил през 1986-88 година – около 63000 – 70000 хиляди, но по-възрастните хора казват, че е стигал до 85000-88000 хиляди.
Тогава градовете и селата в област Видин са били в своя апогей, като са имали всички предпоставки за развитие като заводи, предприятия, фабрики и тн.
От близките села са работили в заводите на Видин. Автобусният превоз (чрез Държавното автомобилно предприятие – ДАП) също е бил развит.
За да си отговорим всички на въпроса ,,ЗАЩО ОБЛАСТ ВИДИН Е ПРЕД ЗАКРИВАНЕ“, се опитах да намеря имената на фабриките, заводите, цеховете, филиалите и т.н., давали работа на всички.

Помпена станция Ясен, част от Видинската напоителна система, 1960-те

Помпена станция Ясен, част от Видинската напоителна система, 1960-те

Химкомбинат Видин, Химическите заводи (Химията, Видахим) с всичките му производства и ТЕЦ-ът.
Това е така наречения завод за гуми ,,Видинки“. Хубавото качество е за износ, а останалите гуми с форма на осмица бяха за местния пазар.
Гумите бяха известни в цяла България и много хора са излизали отпуски от казармата, влизали са с предимство при лекари, уреждали са си хубави места за почивка и т.н., щом са носили нужната бройка такива гуми.

Химкомбинат Видин

Химкомбинат Видин

В този завод е работил всеки втори видинчанин, около 9000 – 10000 души са работили в този завод.
След ерата на комунизма, съдбата на завода е ясна. Масови съкращения, огромни задължения след това приватизация за 2 стотинки и край. От 2004 г. беше  възстановено производството на пневматични гуми, но след няколко години влошава не финансовите показатели, през 2016 г. там 300 души останаха без работа (https://nova.bg/news/view/2015/03/15/104646/%D0%BD%D0%B0%D0%B4-300-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC), а след края на първото полугодие на 2017 г. дори собственият капитал на ,,Видахим“ беше отрицателен (http://www.banker.bg/pari-i-pazari/read/vidahim-zariaza-gumite-i-se-preorientira-kum-zemedelie).
Още след 1990 г. тръгнаха много слухове, верни и неверни – за предложения за купуване на „Химията“ от големи заводи за автомобилни гуми от типа на Пирели, Марангони, Фулда и т.н., но или тогавашният кмет на град Видин е искал пари под масата, или някой от парламента (оглавяван тогава от всенародния любимец особено във област Видин Иван Костов).

Следващият е  Заводът за металорежещи инструменти (Завод за режещи инструменти – ЗРИ), по-късно Видия-В:

Завод за режещи инструменти Видин

Завод за режещи инструменти Видин

Преди години видинският Завод за режещи инструменти произвеждаше свредла, райбери и зенкери за вътрешния пазар и за износ, като качеството им бе сравнимо с това в най-добрите предприятия от бранша у нас и в чужбина. Всичко беше сигурно-  изпълняваше се планът, получаваха се добри заплати, хората бяха доволни… Персоналът бе около 750 души. Заводът беше оборудван с вносни съвременни машини. За персонала на работеше стол за хранене.
Заводът се славеше като едно от проспериращите предприятия навремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея да се адаптират успешно към новите реалности в живота.
Заводът за режещи инструменти, впоследствие „Видия- В“, затвори врати през 2000 г., само две години след приватизацията си. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха $ 820 000 – в същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият собственик веднага продаде част от модерните машини, предназначени за изработване на свредла, зенкери и райбери, след което достави собствени. Не е известно защо „Карбис“ се отказа от производството. Преди това ЗРИ Видин бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.

Следващата фабрика е Порцелановата фабрика Видин (,,Коста Йорданов“)
През 20-те години на миналия век във Видин е имало две порцеланови фабрики – „Изида“ и „Бонония“ (наречена така на древноримското название на града)

Фабриката е отворила врати 1926 г. с производство на сервизи за кафе и чай бароков стил – позлатени, които са се продавали много добре в Европа и на вътрешния пазар. След 1947 г. фабриката се национализира, а след 1952 г. персоналът работници е наброявал над 500 души. През 1977 г. създават цех за костен порцелан, тогава единствен в България. Историята на тази фабрика е много интересна и може да се проследи в този линк – http://www.vidin-online.com/fabriki-zavodi-i-dr/portselanovata-fabrika.

След 1990 г. бавно започва да намалява производството, а в момента вероятно също работи, но в много намален състав, а сайтът на предприятието не е обновяван  от години.

Цигарена фабрика Видин (наречена “Дунав”, по-късно Видин-БТ)
Фабриката е с над 120-годишна история и е една от най-старите в България. Правиха някакви опити за спасяване, дори и съвместно дружество Вида-Табак в сръбския град Парачин, но заводът не можа да избяга от съдбата си.  През 2004 година е обявена ликвидация и тогава и това предприятие отива в архивите и спомените на бившите работници и пушачи.

Държавно индустриално предприятие “Вида“/ ДИП Вида
По известно като „дипа“. Предприятието съществува от 1962 година, като до 1990 година преминава през различни трансформации.
До промените през 1989 г. е най-голямото предприятие в страната за лека конфекция, с основна производствена гама мъжки и детски ризи и дамски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промишленост” и на територията на Югоизточна Европа.
През 1995 година фирмата е приватизирана и лека-полека отиде към небитието…
Жалко за дипа – там шиеха доста качествени дрехи и ако не се лъжа, преди години се шиеха дрехи за българския контингент в Афганистан.

Ето и другите заводи във Видин и по-надолу и в областта, които давам по списък:

Оцетна фабрика
Тухлена фабрика
Керамична фабрика ,,Катюша“
Драгажен флот
Държавни угоителни стопанства
Държавно автомобилно предприятие
Държавно стопанско предприятие “Млекопреработване” / Млекоцентрала
Държавно предприятие за зърнени храни “Септември”
Държавно индустриално предприятие “Текстилни влакна”
Държавно индустриално предприятие “Бдин”
Държавно индустриално предприятие “17 партизани”
Държавно индустриално предприятие “Украйна”
Държавно предприятие “Пренос – превоз”
Държавно земеделско стопанство
Държавно стопанско предприятие “Винпром”
Държавно стопанско предприятие “Булгарплод” “17 партизани”
Държавен застрахователен институт
Държавен машиностроителен завод “Георги Димитров” / ДМЗ
Ремонтен технически завод – филиал на ДМЗ
Трудово-кооперативно земедeлско стопанство “Ернст Телман”
Трудово-кооперативно земеделско стопанство
Трудово-производителна кооперация “Червения септември”
Трудово-производителна кооперация “Тройка”
Трудово-производителна кооперация “Бор”
Трудово-производителна кооперация “Мир”
Окръжно предприятие “Автотранспред”
Окръжно предприятие “Кинефикация”
Окръжно предприятие “Материално техническо снабдяване”
Окръжна станция на съобщенията
Окръжно изкупвателно предприятие
Окръжно търговско предприятие
Окръжна стоматологична поликлиника
Окръжно търговско предприятие “Топливо”
Окръжно пътно управление
Промкомбинат “Мико Нинов”
Промкомбинат “Метал”
Промишлен комбинат “Възход”
Месокомбинат “Родопа”
Мебелен комбинат Бдин
Градско търговско предприятие “Здрава храна”
Градско търговско предприятие “Градска търговия”
Градската мелница
Шивашка трудово-производителна кооперация “Боян Чонос”
Шившко предприятие – Димитър Благоев
Хлебозавод / Градско стопанско предприятие “Хлебни изделия”
Вакуумната фабрика за производство на консерви
Завода за строителни конструкции “Крум Бъчваров”
Стопанско предприятие “Сортови семена и посадъчен материал”
Научно-изследователски институт по млекарство
Екарисажен завод
Машинно-тракторна станция
Единна строителна организация
СМК
БКС
СЕП
АПК
Наркоп
Балкантурист
Обществено хранене
Водно стопанство
ДСО Кореком
Пристанищен комплекс ,,Видин“
СО МАТ
Фабриката за безалкохолни напитки / Лимонадена фабрика
Ремонтстрой
Химремонтстрой
Водстрой
Бирена фабрика
Растителна защита
Химическо чистене
Градско стопанско предприятие “Комунални услуги”

с. Кошава
МПК – Кошава

град Брегово
ДАП
Филиал на завода за помпи от Видин
Аграрно-промишлен комплекс “Тодор Петров”

с. Антимово
АПК-Златорожие

град Дунавци
Свинекомплекс
Две овцеферми
Две кравеферми
Люплна
Дърводелски цехове
АПК
Фуражен завод
Лимонадена фабрика
Построен цех за производство на Пепси, но след 10 ноември всичко отиде в историята.

с. Срацимир
Върголия

град Кула
Птицекомбинат – филиал на Върголия
Завод за технически каучукови изделия-  Кула
Завод Единство за пресукване на коприна
Хлебозавод
Млекоцентрала
АПК
Промкомбинат
БКС
Шивашки цех
ДАП
Растителна защита
Военен завод
Сладкарски цех
Лимонадена фабрика
Дърводелски цех
Химическо чистене
Бозаджииски цех
Картонажна фабрика
Печатница

с. Цар Петрово
Филиал на шивашкия цех от Кула

с. Старопатица
Филиал на военния завод от Кула

с. Киреево
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула

с. Раковица
Леярен завод
Бивш завод за металорежещи машини „Васил Коларов“ – филиал на софийския завод

с. Бойница
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула
ТПК-Боян Чонос

с. Раброво
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула

с. Чупрене
Шивашки цех – Асен Балкански
Цех за лимонада
Филиал на завода „Миджур“ от с. Горни Лом
Бубинажен цех
Дърводелски цех
АПК, с развито животновъдство и растениевъдство, шилеугоителен комплекс, в който са се отглеждали агнета и са изнасяни в арабските страни и Италия
МТС, състояща се от три тракторни парка в Чупрене, Търговище и Средогрив
Горско стопанство с дърводобив
ЛКМ и животновъдство

с.Горни Лом
Завод „Миджур“

град Белоградчик
Завод за телефона техника
Полимерни керемиди „Ведерник“
Мебелен завод
Завод Ведерник
Завод за производство на юргани

с. Ново село
Бивш филиал на завода за помпи Видапомп
ТПК Ракета
Предприятие за безалкохолни напитки „Панема“
Новоселска гъмза

град Димово
Филиал на завода за помпи от Видин
Млекоцентрала
Военен завод
ТПК
Наркооп
АПК
ДМЗ

с. Ружинци
Содо-лимонадена фабрика
АПК
МТС
Хлебокомбинат

Това обаче не са всички предприятия съществували по онова време.
В селата е имало филиали на някои предприятия и цехове и във всяко едно село е имало ТКЗС-та със зеленчукови и овощни градини.
Нека да знаем, че много от заводите са имали готов пазар и в по-голямата си част пазара е бил в СССР.

В днешно време във Видин единствено се развиват гробищните паркове. Градът има два гробищни парка – известни като ,,старото гробище“ и ,,новото“, а като гледам накъде вървим с пълна сила, до десетина години ще има и ,,най-новото гробище“, тъй като новото вече ще е запълнено.
Умиращите са два пъти повече от новородените.  90 % от студентите не се връщат а търсят препитание в града, където са учили висшето си образование или най-често в София. Без да броим, разбира се, заминаващите направо за чужбина.
Като споменах София, трябва също да спомена, че в Костинброд има повече заводи и предприятия от всички заводи от Западна България, взети заедно.
Представете си само как един завод с 600-700 работни места ще раздвижи Видин… но на тоя етап няма как да стане и всичко ще е в бъдещите ни фантазии.“

Автор: Ивайло Цеков, 6 ноември 2014 г.; редактирана и актуализирана от Антон Оруш
Източник: http://www.vidin-online.com/ot-avtora/izgubeniyat-vidin

Сподели

Фрамар

Вашият коментар

Name*
Email*
Url
Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>