Индикатори за настройка на радиоприемниците

Антон Оруш

Подробно в Сандъците – Sandacite за различните индикатори за настройка.

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Индикатори за настройка на радиоприемниците

За естественото и качествено възпроизвеждане на приеманата програма на даден предавател е необходимо радиоприемниците да не внасят линейни и нелинейни изкривявания и да бъдат точно настроени на носещата честота на този предавател. Най-голямо усилване без изкривявания се получава, когато трептящите кръгове на приемника са точно настроени в резонанс на носещата честота на предавателя.

Тъй като се предполага, че сме сайт за стара техника, тук ще разгледаме нещата от гледна точка на типичен лампов радиоприемник.

При ламповите радиоприемници с АРУ точната настройка на слух не винаги е възможна поради това, че когато трептящите кръгове не са настроени точно в резонанс на носе­щата честота на предавателя. АРУ влиза в действие и усилването е толкова, колкото е и при резонанс. Освен това, когато приемникът се пренастройва от един на друг предавател, смущенията нарастват, по­неже АРУ не действа и лампите имат максимално усилване. Поради тези причини в радиоприемниците се вграждат индикатори на настройка.

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Съществуват няколко вида индикатори на настройка: глимлампа, милиамперметър, електронна лампа и др.

Глимлампите се използват рядко. Милиамперметърът се включва в анодната верига на една автоматично регулирана лампа. Когато прием­никът е настроен точно на носещата честота на даден йредавател, по­лученото в.ч. напрежение в трептящите кръгове е максимално. В този случай АРУ действа, регулираните лампи намаляват усилването си и стрелката на милиамперметъра се отклонява слабо. Когато приемни­кът не е настроен на даден предавател, усилването на регулираните лампи е максимално и стрелката на милиамперметъра се отклонява силно. За по-голям ефект стрелката на милиамперметъра се замества с пластинка, която се осветява от малка електрическа крушка. Сян­ката, хвърлена от тази пластинка, служи за показател на настройката.

На фиг. 3 е дадена прин­ципната схема на електронен инди­катор на настройка.

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Когато треп­тящите кръгове са настроени точ­но в резонанс на носещата често­та на даден предавател, на пър­вия диод се подава сравнително високо напрежение и през него протича ток. В потенциометъ­ра R се получава падение на напрежение с означения на схе­мата поляритет. Следователно точка Б става отрицателна. Чрез филтърната група RlC1 отрицателното напрежение се филтрира (из­глажда) и се подава като преднапрежение на решетката на триодната част на индикаторната лампа. Понеже решетката е отрицателна, анод­ният ток на триодната част силно намалява и падението на напрежение в съпротивлението Ra става съвсем малко. По такъв начин потенциалът на анода става почти равен на потенциала на екрана. Понеже управляващите електроди са свързани с анода А, техният потенциале равен на потенциала на анода и почти равен на потенциала на екрана. Електроните падат почти върху целия екран и той свети (фиг. 4 а).

Когато приемникът не е настроен на даден предавател, на първия диод не се подава поч­ти никакво напрежение и през него не проти­ча ток. Точката Б става по-малко отрицателна; по-малко отрицателна става и решетката на триодната част. Анодният ток на триодната част става по-силен и в съпротивлението Ra се получава по-голямо падение на напрежение. Следователно потенциалът на анода и на уп­равляващите електроди става по-малък от по­тенциала на екрана, електроните заобикалят управляващите електроди и от екрана свети по-малка част (фиг. 4 б).

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Индикатори за настройка на радиоприемниците


Стойностите на отделните елементи на ин­дикатора на настройка са: R1 = 1-3 мегаома, С1 = 0,1 микрофарада и Ra = 1-2 мегаома. В практиката се използват следните видове електронни индикаторни лампи: съветската лампа 6Е5С и европейските лампи EMI, ЕМ4 и ЕМ80. Лампите ЕМ4 и ЕМ80 са с двойна чувствителност и се използуват най-често.


Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :

Топалов, Минко Ц.,  Маринов, Юлиян Първов,  Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :

Вашият коментар

Your message*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name*
Email*
Url